Мистериите на Хухла

Kusto

храмът притихва -

древни песнопения политат

и свещ подпалва мрак

свещ подпалва мрак...

сто години молитва

пази този купол

пази този купол

женски глас от миналото

и свят пламък в очите

свят пламък в очите...

гордост от прадедите

в Хухла затуптя

в Хухла затуптя

рок под звездите...

и джаз пак се пее

джаз пак се пее -

слуша хор от таланти

нощното небе

нощното небе

пази вкуса на хляба...

чуден аромат се носи

чуден аромат се носи -

стари гозби ни канят

на площада днес

на площада днес

светът е едно село...

шегата царува

шегата царува -

под лозата ни среща

с четка и платно

 четка и платно...

светът се ражда пак тук

в детската ръка

в детската ръка

две гайди тихо плачат

и свирят под върха

свирят под върха -

общо хоро се изви

със стъпки в такта

със стъпки в такта

тръгваме в утринта пак...

пътят ни зове

пътят ни зове -

водопадчето шепне

а клепалото чака

клепалото чака -

днес камъните пазят 

древна тайна тук

Диана Тенева

циганско лято

         Има дни, в които лятото не иска да си тръгне. Слънцето докосва света по-меко, сякаш се сбогува с него, а вятърът носи аромат на топлина, узрели плодове и нещо познато, което не можем да назовем.

В такива дни човек се влюбва неусетно – в светлината по косите, в шепота на листата, в нечий поглед, останал дълго след раздялата. И разбира, че някои срещи са като циганското лято – кратки, неочаквани и невъзможни за забравяне.

После идва есента. Листата политат, дните се скъсяват, но топлината остава. Не в слънцето, а някъде дълбоко в нас – там, където любовта пази своите невидими следи.

 

циганско лято –

в шепите на вятъра

топъл спомен

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

пъстра тишина

         Август се оттегля бавно, а септември не бърза. В градината още горят цветовете на лятото, а клоните натежават от зрели плодове. Въздухът е тих, но в тази тишина вече се усеща промяната — утрините са по-хладни, сенките по-дълги, светлината по-мека. Природата не бърза да се сбогува. Тя просто сменя багрите си.

И докато лятото догаря в шепот, есента пристъпва почти незабележимо — с цвят, аромат и сладост.

 

пъстра тишина —

с цвят и плодове бавно

зрее есента

 

Диана Тенева

"Утрин" - Живко Тенев - Жисен

краят на август

     Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.

Денят избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща страницата.

 

денят избледнява —

краят на август

е шарена черга

 

Диана Тенева

"Привечер" - Живко Тенев - Жисен

сладко от смокини

        Идеята изглежда толкова невинна и ухаеща на детство – стари съученици се събират в имението на преуспелия Капитан Беноа (внук на орландовския чешит бай Иван), за да варят заедно сладко от смокини. Но в котлето на настоящето не увират само плодовете, а се разтапят маските, градени с години. Катерина Хапсали дирижира полифоничен концерт от единайсет автентични гласа, всеки от които носи своята болезнена липса, своето скъпоценно ковчеже и своята кутия на Пандора. „Индрише“ се превръща в горчиво-сладка хроника за опитите ни да консервираме щастието в буркани, докато животът неумолимо чупи стъклото. 

    Това е роман за цената на бягството от съдбата, за предателствата и за онази тиха надежда, която остава на дъното, дори когато гемиите ни отдавна са потънали.

сладко от смокини - 

след лъжичката горчат 

отминали спомени

Диана Тенева

дързостта на светлината

         Нощта просто разтваря тъмното — и чака някой да посмее да запали първата искра.

Понякога светлината е дръзка. Не идва тихо, не се извинява, че нарушава мрака. Пръсва се наоколо — синя, златна, жива — и превръща тъмнината в пространство за танц. Всяка искра е малък бунт срещу нощта, всяка светла следа — обещание, че дори в най-дълбокото мълчание животът продължава да рисува.

И може би затова нощта не се страхува от светлината. Тя просто ѝ дава своето черно платно.

 

дързостта на светлината –

нощта танцува

в сини и златни искри

 

Диана Тенева

"Венецът на дързостта" - Живко Тенев - Жисен

слънчева жена

     Има хора, които не влизат в деня — те го събуждат. Тя не бърза. Просто носи в себе си онзи невидим ритъм, по който светлината намира път през утрото. Усмивката ѝ отваря прозорци, а присъствието ѝ оставя по стените златни следи. До нея тишината не е празнота, а дъх преди песен.

    Понякога си мисля, че слънцето не изгрява. То просто си спомня за нея.

 

денят започва

с нейния ритъм…

слънчева жена

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

кръгът ще се затвори ли

     Има места, които не намираме на картата. Те се появяват тихо — в нечий поглед, в една дума, в усещането, че за първи път не трябва да се преструваш на някой друг. Дълго търсих своето място, сякаш светът беше пъзел, а аз — липсващото парче. Понякога се питам дали наистина съм стигнала там, където трябва, или просто съм се научила да се побирам в чужди очертания. А може би мястото не е даденост, а избор — онова пространство, в което душата не се свива, за да бъде приета.

 

мястото, където

пасвам – кръгът

ще се затвори ли

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

мудра на слънцето

     Утрото започва в тишина. Сядам с лице към слънцето, затварям очи и поставям ръце върху коленете си с дланите нагоре – жест, който насочва вниманието навътре и събужда усещането за жизнена сила. Дъхът се успокоява. С всяко вдишване приемам светлината, с всяко издишване освобождавам умората.

 

мудра на слънцето -

на талази енергия

блика от мен

 

Отварям очи. Слънцето е високо, а ръцете ми още са във формата на слънчевата мудра. В мен е тихо и светло. Понякога е достатъчно да се спреш, да се обърнеш към светлината и да ѝ позволиш да премине през теб.

 

Диана Тенева

"Уединение" - Живко Тенев - Жисен

неспирен дъжд

Дъждът не спира. Той се стича по прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.

 

неспирен дъжд -

заравям пръсти

в твоите коси

 

В този миг няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в нас е тихо.

Дъждът продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.

 

Диана Тенева 

"Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен

съня на глухарчето

     Сутринта е тиха. Поляната още пази росата, а глухарчетата са вдигнали белите си главици към небето. Въздухът е неподвижен и сякаш целият свят е спрял, за да не наруши съня им.

    Само един порив – кратък и невидим. Глухарчето потрепва, а пухкавите му семенца се откъсват едно след друго и политат. Сякаш сънят му се разпада на стотици малки желания, понесени към неизвестни места. 

    Вятърът отминава. Поляната отново притихва. Но вече нищо не е същото – едно глухарче е изпратило мечтите си по света.

 

кой прекъсна

съня на глухарчето…

неочакван вятър

 

Диана Тенева

"Цвете" - Живко Тенев - Жисен

фламенко

         Вечерта е топла, въздухът трепти, а тишината сякаш очаква първия удар на токчетата. После китарата проговаря. Ритъмът се ражда бърз и неудържим – стъпка, плясък, завъртане. Червените поли се разлистват като пламъци, а погледите се срещат и разпалват невидим огън.

Фламенкото не просто се танцува – то се преживява. В него има гордост и копнеж, нежност и предизвикателство, тъга и радост. Всяко движение разказва история, а всеки звук сякаш докосва най-дълбоките струни на душата.

И когато музиката утихва, страстта още остава във въздуха – жива, необуздана, неподозирана. Като огън, който не иска да угасне.

 

фламенко –

в неподозиран ритъм

екзалтира страстта

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

отключен ден

Сутринта идва тиха и светла. Нещо невидимо се отваря пред мен – като врата, която дълго е била затворена. Въздухът е свеж, небето широко, а денят изглежда пълен с възможности. Оставям вчера зад гърба си и за първи път отдавна усещам лекота.

Не знам какво ще донесе този ден. Може би малка радост, среща, усмивка или просто миг спокойствие. Но вече не се страхувам от неизвестното. В мен отново има място за мечти.

Денят е отключен. А с него и сърцето ми. Надеждата тихо избуява – нежна, но жива, като стръкче, пробило през земята след дълга зима.

И тръгвам. Не защото знам къде ще стигна, а защото отново вярвам, че има път.

 

отключен ден –

надежда избуява

отново в мен

 

Диана Тенева

"Отключен ден" - Живко Тенев - Жисен

Недоизречено лято

        Лятото си тръгва бавно. Сутрините още ухаят на трева, слънцето се разлива в злато, а вечерите задържат последните багри на залеза. Всичко наоколо сякаш казва „остани“ – и лятото, и вятърът, и спомените.

Стоя сред тревата и слушам как листата шепнат. В този шепот има нещо познато – думи, които не съм казала, мечти, които не съм посмяла да последвам, пътища, по които не съм тръгнала. Някои мигове просто не ни стигат, за да ги изживеем докрай.

А после идва залезът. Червен, тих и красив. Разбирам, че нищо любимо не остава завинаги. Лятото ще си тръгне, както си тръгват някои хора, някои мечти и някои мигове. И може би най-трудното е да протегнеш ръка към тях, когато знаеш, че вече е късно.

Оставам още малко. Да чуя вятъра. Да запомня светлината. Да прибера в себе си това недоизречено лято – за да има какво да остане, когато то си тръгне.

 

протягам ръка –

недосънуван залез

кърви над гората

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

сянка на бор

         Под сянката на стария бор времето престава да бърза. Смолистият дъх се смесва с топлината на земята, а вятърът едва докосва клоните. Очите неусетно натежават. Не заспивам – само се оставям на следобеда да ме носи и да ме люлее в скута си. В този миг не искам нищо повече.

 

сянка на бор...
люлее ме следобедът
в тихата си дрямка

 

Диана Тенева

"Летен ден" - Живко Тенев - Жисен

свирещи щурци

    Нощта идва неусетно. Всичко притихва, но тишината никога не е безгласна. От тревите се надига неспирната песен на щурците – сякаш невидими музиканти настройват света за вечерното чудо. Един по един над хоризонта проблясват първите светлини и небето, като търпелив пазител на нощта, разпалва своите огньове.

 

свирещи щурци...

небето запалва

звезди

 

Диана Тенева

"Огнена вечер" - Живко Тенев - Жисен

Red and Blue Exhibition

 

на детската ми люлка

         Влизам в двора тихо, не искам да нарушавам покоя на лятото. Мирише на смокини, пъпеш и презряла диня. Под асмата още виси люлката – въжетата са избелели, дъската е напукана, но възелът все още държи. Навремето не исках да слизам от нея. Оттам светът изглеждаше безкраен, а слънцето – толкова близо, че можех да го докосна с крак. Сега никой не се люлее. Само следобедното слънце се плъзга между листата и рисува по нея светли петна, които се движат бавно, сякаш пазят ритъма на отминалите години. Разбирам, че детството не си е тръгвало въобще от това място и все още мога да достигна слънцето с крак.

 

бащина къща -
на детската ми люлка
само слънце се люлее

 

Диана Тенева

"Слънчева корида" - Живко Тенев - Жисен

Буквата на доброто

 

Голямата сила на тази буква е способността да обединява хората чрез доброта и човечност. Тя носи талант за общуване, сътрудничество и изграждане на хармонични отношения. Човекът с този инициал обикновено има естествен усет към това какво е правилно, полезно и градивно.

северно сияние

     Влизам в градината, откъсвам няколко стръка джоджен и ги разтривам между пръстите си. Ароматът мигом изпълва двора – свеж, прохладен, домашен. Мирише на бабината градина, на обеди под асмата и на онези години, когато разстоянията не съществуваха. Сега дъщеря ми живее под друго небе. Понякога ми изпраща снимки на зелени и виолетови светлини. Гледам северното сияние през екрана и си мисля колко различни могат да бъдат цветовете на дома. Моите са зелени като джоджена. Нейните – зелени като небето. Между тях има хиляди километри, но майчината памет не познава география. Тя винаги намира път.

северно сияние –
дали ароматът на джоджен
достига до дъщеря ми

 

Диана Тенева

"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен

хиляди малки слънца

     Край фонтана хората идват и си тръгват, но за миг всички спират по един и същи начин. Затварят очи, намислят нещо съкровено и хвърлят монета през рамо. Желанията нямат звук, ала водата ги приема без да пита дали ще се сбъднат. На дъното се натрупват години надежди – едни забравени, други вече изпълнени, трети още чакащи своя час. Когато слънцето се наведе над фонтана, всяка монета връща по малко светлина. И ми се струва, че не металът блести, а човешкият копнеж за щастие в едно тихо желание.

 

монети -
хиляди малки слънца
светят във фонтана

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

среднощен вятър

     Лятната нощ държи прозореца отворен. Над леглото леко се полюшва старият капан за сънища – няколко пера и мрежа, изплетена с надеждата да задържа лошото и да пропуска само доброто. След полунощ вятърът се промъква безшумно през прозореца с дъх на нощни треви и прохлада. Преминава през нишките, без да се заплете в тях, и докосва лицето ми. Интуитивно, в съня си усещам онова, което е било свободно да премине.

 

среднощен вятър -
капанът за сънища пропуска
хлад в съня ми

 

Диана Тенева

"Мрежи за вятър" - Живко Тенев - Жисен

молитва за дъжд

     Още преди изгрев въздухът тежи като похлупак. Листата на дърветата са застинали, птиците са замлъкнали и всичко живо е в плен на дългото очакване. Едва по обед се надига лек ветрец. Не носи прохлада – само докосва лицето, преминава през изсъхналите треви и разклаща прашните клони. В този шепот няма утеха, а смирение. Сякаш и самият вятър е разбрал, че има мигове, в които не може да промени света, а само да се присъедини към общата молба на всичко живо. 

жега -
даже вятърът шепне
молитва за дъжд

Диана Тенева

"Буря" - Живко Тенев - Жисен

всеки ден от живота си

         Има дни, които не обещават нищо особено. Сутринта започва като всяка друга – със светлина през прозореца, с кафе от машината и с мириса на масло в тигана. Докато обръщам палачинката, си давам сметка колко често сме в очакване на големите събития и колко лесно подминаваме малките дарове. А именно те ни крепят – топлината на дома, нечий смях от съседната стая, сладкото от миналогодишните ягоди, първата хапка, която напомня, че животът не се измерва само с постижения, а и с благодарност. Отдавна престанах да чакам идеалния ден. Предпочитам да вкусвам този, който ми е даден.

 

вкусвам с радост
всеки ден от живота си...
гореща палачинка

 

Диана Тенева

"Чайникът" - Живко Тенев - Жисен

овощна градина

   В овощната градина времето тече по друг начин. Между ябълките, крушите и сливите няма нужда от обяснения. Само пчелите прелитат от цвят на цвят, а тревата приглушава стъпките. Захвърлям телефона вкъщи, забравям часовника и за първи път от дни не се опитвам да догонвам нищо. Тишината не е празна – тя е изпълнена с листен шепот, със зреещи плодове и с онзи тих вътрешен глас, който градът винаги заглушава. Разбирам, че понякога не е нужно да търсиш отговорите. Достатъчно е да останеш дълго време на място, където светът не говори по-силно от теб.

 

овощна градина...
най-после мога
да чуя себе си

 

Диана Тенева

"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен

Истинските луксове на зрелия живот

 

изхвърлена кукла

     Намерих я до контейнера – с едното око затворено, с разплетени коси и кал по избелялата рокличка. Някой беше пораснал и бе решил, че вече няма нужда от нея. Наведох се, без да я докосна. Не куклата ме натъжи, а мисълта, че някога е била нечия вселена – приспивана, прегръщана, вземана на тайни пътешествия. Детството не свършва в деня, когато играчките бъдат изоставени. То се разпилява бавно, оставайки в предметите, които вече никой не забелязва. А спомените? Може би не изчезват. Просто чакат някой случаен поглед, за да оживеят отново.

 

изхвърлена кукла...

спомените от детството

къде изчезват

 

Диана Тенева

"Момиченце с шапка" - Живко Тенев - Жисен

метличини

     Метличините не питат дали лятото ще бъде щедро – просто разцъфват. Гледам сините им листенца и си мисля колко приличат на човешките надежди: крехки, но упорити. Всяко носи по едно неизречено желание – за пътешествие, за среща, за обич, за дълги вечери, в които светлината не бърза да си тръгне. Лятото винаги идва с обещания, но само най-тихите от тях остават в нас и след като сезонът отмине.

метличини...

толкова много желания
за лятото

 

Диана Тенева

"Празник" - Живко Тенев - Жисен

 

круши петровки

     Някога в края на юли дворът се изпълваше с тежкия аромат на узрели петровки. Под дървото тревата беше нашарена от слънце и сянка, а въздухът трептеше така, сякаш самата светлина имаше вкус. Протягах ръка към плода, но преди да го докосна, слънцето се разпиляваше по листата и ме караше да притворя очи. В такива мигове разбираш, че понякога не плодът е дарът, а сиянието, което го обгръща.

 

круши петровки...

ослепявам

от светлината

 

Диана Тенева

AI-Generated Image