folded cranes...
would my hopes
fly up
сгънати жерави...
ще полетят ли
моите надежди
papirni ždralovi
da li će moje nade
uzleteti
Translation into Serbian by Aleksandar Vasić
4TH EDITION OF SANTOKA INTERNATIONAL HAIKU AND HAIGA CONTEST
неделя, 21 март 2021 г.
folded cranes
неделя, 28 февруари 2021 г.
NaHaiWriMo 2021
По хайку на ден в най-краткия месец
 |
| "Денят идва" - Живко Тенев - Жисен |
1.02. – балкон
самотен балкон…
облаци от каскадно
мушкато
2.02. – синева
ръцете ни
едва се докосват...
диви теменужки
03.02. – тишина
шум в ушите...
тишината е само
за мен
04.02. – кокиче
първи кокичета -
цялата градинка
в бяло искри
05.02. – кръчма
обяснение в любов...
всички наоколо
наострят уши
06.02. – брада
по
устните
капчици
лепило -
Дядо
Коледа
07.02. – мъгли
гъста мъгла...
налучквам пътя
по памет
08.02. – зрител
гледане
на филм –
съпругът
ми коментира
всеки
кадър
09.02. – първи минзухар
вятърът
люлее
оранжева
туфа…
първи
минзухари
10.02. – шосе
поледица
–
не
мога да пресека
улицата
11.02.- годишнина
годишнина...
вече не са толкова
измачкани чаршафите
12.02.- паяжина
и най-малката
паяжина унищожена...
успешна операция
13.02. - гвоздей
раздрана ръка -
гвоздей стърчи
на масата
14.02.
– любов
очите
ни се срещат...
недопити
остават
чашите
15.02.
- мартеница
внезапен вятър -
Пижо остана сам
на ревера ми
16.02. - дим
циганско лято...
цялата махала дими
и прави лютеница
17.02. - скреж, сняг
студен фронт -
думи в снега
за обич
18.02.
– врабче
любов
витае
във въздуха…
врабчето
от Париж
19.02.- стъпки
тихи стъпки...
изненадва ме прегръдка
на бивш ученик
20.02. - изгрев / залез
залез...
мечтая за изгреви
с теб
21.02. – зимнина
локдаун...
първа свършва
царската туршия
22.02. – речник
саламурено сирене...
не ми трябва речник
за този сън
23.02. – ръченица
стара снимка...
татко играе ръченица
на бос крак
24.02. - пролетно
слънце
вървя бавно
и се наслаждавам на
покоя...
пролетно слънце
стоп кадър -
нарциси се полюшват
от вятъра
невени -
изгряват сто слънца
в градината ми
ябълков цвят...
калинка
пъпли по клона
25.02.
– кълн
диета…
не
понасям повече
тези
кълнове
26.02 – луна
снежна
луна…
сънувам
кошмар
и
крещя насън
27.02 – свещ
свещи на вятъра -
цялата поляна с минзухари
се люлее
28.02.- неща, които ни носят радост
слънчев ден -
жужи пчела и ухажва
моите цветя
нов език...
отново се уча да говоря
с баща си
онлайн обучение -
правя електронна картичка
за Баба Марта
медитация -
виждам цъфтежа
на новите цветя
вторник, 23 февруари 2021 г.
VIII Национален декемврийски конкурс за хайку "Снежнo огледалo"
Мое хайку отличено в VIII Национален декемврийски конкурс за хайку "Снежнo огледалo"
в украсата на питата
много неизречени желания...
Бъдни вечер
Диана Тенева
четвъртък, 21 януари 2021 г.
Винен кебап
НЕОБХОДИМИ
СЪСТАВКИ:
свинско
месо - 500 г шол
лук
- 80 г
олио
- 30 мл
масло
- 1 с.л.
доматено
пюре - 1 с.л.
брашно
- 1 с.л.
червено
вино - 50 мл
червен
пипер - 1/2 с.л.
черен
пипер - 1 щипка
черен
пипер - 3 - 4 зърна
дафинов
лист
сол
- на вкус
НАЧИН
НА ПРИГОТВЯНЕ:
Месото се надребнява на късчета. Поръсва
се със солта, черния млян пипер. Прибавя се скълцаният лук. Мазнината се
загрява и в нея се слага месото.
Прибавят се червен пипер, разреденото
доматено пюре и половината вино.
Задушава се на тих огън, докато остане
на мазнина. Залива се с малко горещ бульон или вода. Щом омекне месото, се
слагат останалото вино, дафиновият лист, зърната пипер и запърженото в маслото
брашно.
Тенджерата се слага в загрята на 180
градуса фурна и се готви до готовността на месото.
Сервира се със ориз, задушен в масло.
Рецептата е взета от recepti.gotvach.bg
червено вино -
кървави капки залез
в чашата ми
Диана Тенева
сряда, 15 юли 2020 г.
late autumn…
late autumn…
I sculpture you again
in my dream
Diana Teneva, Bulgaria
EUROPEAN KUKAI 2020 (#3/23)
събота, 20 юни 2020 г.
четвъртък, 18 юни 2020 г.
Посещавайки себе си
Обичам
да посещавам себе си…
Влизам
в антикварен магазин,
Разглеждам
с любопитство
всичките
мои присъствия
и
отсъствия…
Опитвам
се да не размествам
рафтове
и спомени,
Току-виж
съм смесила времената,
тъй
както се смесват парфюми
и
тогава въображението ми
ще
се втурне след
новоизмислени
образи и думи…
И
къде съм истинската аз -
„По
следите на изгубеното време“ на Пруст
или
след моето време изгубено тичам.
Само
поиздухвам някоя прашинка,
от
любопитство задавам въпрос
на
момичето зад щанда, тоест на себе си,
задоволявам
се с учтивия отговор,
а
после ровя в паметта си
за
подробности, детайли,
и
да поспоря отново със себе си
за
моите присъствия – отсъствия.
И
нова рана да си отворя,
че
мен ме някъде няма отново
и отново някъде не съм.
Диана Тенева
 |
| "Състояния" - Живко Тенев - Жисен |
Абонамент за:
Публикации (Atom)