Пътят към дома е същият, но стъпките ми звучат различно. Къщите са притихнали в следобедната светлина, а въздухът носи онзи ранен пролетен хлад, който обещава повече, отколкото дава. В двора тревата е поникнала без да пита. Времето не е спирало, не е чакало ничие завръщане. Само аз нося тежестта на отсъствието си, докато отключвам портата и се оглеждам за нещо познато, което да ме разпознае.
завръщане...
и без мен
минзухарите цъфтят
Диана Тенева
 |
| снимка от нета |
Думите ме приютяват по различен начин. Влизам в един език предпазливо — подът скърца, прозорците са високи, изреченията дълги и строги. В друг се движа боса, с къси фрази и отворени врати. Всеки език има свое ухание, своя тишина, своите правила за обитаване. Когато говоря, аз не превеждам себе си — настанявам се. И докато сменям езиците, сменям и къщите, без да знам в коя ще остана.
чужди езици…
в коя ли къща
ще живея
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Снегът блестеше и осветяваше цялата стая. Луната стоеше ниско и бяла, сякаш някой я беше оставил нарочно над къщата. Сънят дойде тихо и безшумно, на пръсти. В него мама не говореше — само минаваше през стаята с лека стъпка, облечена в рокля на цветя, неподходяща за зимата, но съвсем на място в паметта. Цветята бяха свежи и не усещаха студ. Миришеше на лято и на нещо отдавна изгубено, което се връща само когато спим.
снежна луна…
в съня ми мама
с рокля на цветя
Диана Тенева
"Целуната луна" - Живко Тенев - Жисен
Излязох рано, без да бързам. Клоните бяха побелели от скреж, сякаш нощта още не си е тръгнала. Стоях и гледах — не търсех нищо, но очите ми се спряха там, където цветът отказваше да изчезне. Шипките светеха отдалеч, малки и упорити, и ми напомниха за онова в мен, което остава живо, дори когато всичко наоколо се е свило от студ. Усмихнах се, защото познах топлината.
скреж по клоните...
само шипките
червенеят отдалеч
Диана Тенева
 |
| Снимка от нета |
Нощта ни разголва докрай - до кост. Светлината не топли, само увеличава разстоянието между нас. Всичко, което бихме могли да бъдем, стои неизречено — не от страх, а от знание. Понякога небето е свидетел, понякога съдник; тази нощ е и двете.
гладна луна
ни гледа отвисоко…
невъзможна любов
Диана Тенева
"Луната Кингу" - Живко Тенев - Жисен
Думите се отдръпнаха първи. Остана паузата между нас – лека, но окончателна. Студът не дойде изведнъж, а започна от погледа ти, в който вече нямаше път назад. Снегът продължи да пада бавно, заглушавайки всичко неизречено.
очите ти
казват
сбогом –
снежинките
все
по-големи
Диана Тенева
Зимата е стигнала до прага. Въздухът ехти от вълчи вой, а гладът има очи. Зная старите закони – в дни като тези се пази огънят, пази се гласът, пази се сърцето. Не защото си беден, а защото си жив. И защото има неща, които, веднъж дадени, не се връщат.
вълчи празници…
не давам нищо
назаем
Диана Тенева
"Снежно" - Живко Тенев - Жисен
01.02. - врабче
врабче на перваза -
радостни възгласи
в класната стая
02.02. - зимна премяна
сняг на парцали -
откога дърветата
чакат тази премяна
