 |
| "Огнена вечер" - Живко Тенев - Жисен |
Влизам в двора тихо, не искам да нарушавам покоя на лятото. Мирише на смокини, пъпеш и презряла диня. Под асмата още виси люлката – въжетата са избелели, дъската е напукана, но възелът все още държи. Навремето не исках да слизам от нея. Оттам светът изглеждаше безкраен, а слънцето – толкова близо, че можех да го докосна с крак. Сега никой не се люлее. Само следобедното слънце се плъзга между листата и рисува по нея светли петна, които се движат бавно, сякаш пазят ритъма на отминалите години. Разбирам, че детството не си е тръгвало въобще от това място и все още мога да достигна слънцето с крак.
бащина къща -
на детската ми люлка
само слънце се люлее
Диана Тенева
"Слънчева корида" - Живко Тенев - Жисен
Голямата сила на тази буква е способността да обединява хората чрез доброта и човечност. Тя носи талант за общуване, сътрудничество и изграждане на хармонични отношения. Човекът с този инициал обикновено има естествен усет към това какво е правилно, полезно и градивно.
Влизам в градината, откъсвам няколко стръка джоджен и ги разтривам между пръстите си. Ароматът мигом изпълва двора – свеж, прохладен, домашен. Мирише на бабината градина, на обеди под асмата и на онези години, когато разстоянията не съществуваха. Сега дъщеря ми живее под друго небе. Понякога ми изпраща снимки на зелени и виолетови светлини. Гледам северното сияние през екрана и си мисля колко различни могат да бъдат цветовете на дома. Моите са зелени като джоджена. Нейните – зелени като небето. Между тях има хиляди километри, но майчината памет не познава география. Тя винаги намира път.
северно сияние
–
дали ароматът на джоджен
достига до дъщеря ми
Диана Тенева
"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен
Край фонтана хората идват и си тръгват, но за миг всички спират по един и същи начин. Затварят очи, намислят нещо съкровено и хвърлят монета през рамо. Желанията нямат звук, ала водата ги приема без да пита дали ще се сбъднат. На дъното се натрупват години надежди – едни забравени, други вече изпълнени, трети още чакащи своя час. Когато слънцето се наведе над фонтана, всяка монета връща по малко светлина. И ми се струва, че не металът блести, а човешкият копнеж за щастие в едно тихо желание.
монети -
хиляди малки слънца
светят във фонтана
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Лятната нощ държи прозореца отворен. Над леглото леко се полюшва старият капан за сънища – няколко пера и мрежа, изплетена с надеждата да задържа лошото и да пропуска само доброто. След полунощ вятърът се промъква безшумно през прозореца с дъх на нощни треви и прохлада. Преминава през нишките, без да се заплете в тях, и докосва лицето ми. Интуитивно, в съня си усещам онова, което е било свободно да премине.
среднощен
вятър -
капанът за сънища пропуска
хлад в съня ми
Диана Тенева
"Мрежи за вятър" - Живко Тенев - Жисен
Още преди изгрев въздухът тежи като похлупак. Листата на дърветата са застинали, птиците са замлъкнали и всичко живо е в плен на дългото очакване. Едва по обед се надига лек ветрец. Не носи прохлада – само докосва лицето, преминава през изсъхналите треви и разклаща прашните клони. В този шепот няма утеха, а смирение. Сякаш и самият вятър е разбрал, че има мигове, в които не може да промени света, а само да се присъедини към общата молба на всичко живо.
жега -
даже вятърът шепне
молитва за дъжд
Диана Тенева
"Буря" - Живко Тенев - Жисен
Има дни, които не обещават нищо особено. Сутринта започва като всяка друга – със светлина през прозореца, с кафе от машината и с мириса на масло в тигана. Докато обръщам палачинката, си давам сметка колко често сме в очакване на големите събития и колко лесно подминаваме малките дарове. А именно те ни крепят – топлината на дома, нечий смях от съседната стая, сладкото от миналогодишните ягоди, първата хапка, която напомня, че животът не се измерва само с постижения, а и с благодарност. Отдавна престанах да чакам идеалния ден. Предпочитам да вкусвам този, който ми е даден.
вкусвам с
радост
всеки ден от живота си...
гореща палачинка
Диана Тенева
"Чайникът" - Живко Тенев - Жисен
В овощната градина времето тече по друг начин. Между ябълките, крушите и сливите няма нужда от обяснения. Само пчелите прелитат от цвят на цвят, а тревата приглушава стъпките. Захвърлям телефона вкъщи, забравям часовника и за първи път от дни не се опитвам да догонвам нищо. Тишината не е празна – тя е изпълнена с листен шепот, със зреещи плодове и с онзи тих вътрешен глас, който градът винаги заглушава. Разбирам, че понякога не е нужно да търсиш отговорите. Достатъчно е да останеш дълго време на място, където светът не говори по-силно от теб.
овощна
градина...
най-после мога
да чуя себе си
Диана Тенева
"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен
