Между нас
имаше тишина. Не тежка. Просто дълбока. Стояхме от двете ѝ страни — две вселени, които не знаеха как да се срещнат. Тогава ти каза една дума. Само една. И тишината се отмести.
две вселени —
докосват се през една
малка дума
Диана Тенева
"Затворен свят" - Живко Тенев - Жисен
Стояхме близо. Толкова близо, че чувахме как тишината диша между нас. Исках да кажа нещо. Ти също. Думите стигнаха до устните ни и останаха там — като птици, забравили посоката. После се усмихнахме. Всеки на своята тъга. Всеки към своята далечина.
мълчи и говори
тишината помежду ни —
две различни вселени
Диана Тенева
"Две вселени" - Живко Тенев - Жисен
 |
| Kusto |
храмът притихва -
древни песнопения политат
и свещ подпалва мрак
свещ подпалва мрак...
сто години молитва
пази този купол
пази този купол
женски глас от миналото
и свят пламък в очите
свят пламък в очите...
гордост от прадедите
в Хухла затуптя
в Хухла затуптя
рок под звездите...
и джаз пак се пее
джаз пак се пее -
слуша хор от таланти
нощното небе
нощното небе
пази вкуса на хляба...
чуден аромат се носи
чуден аромат се носи -
стари гозби ни канят
на площада днес
на площада днес
светът е едно село...
шегата царува
шегата царува -
под лозата ни среща
с четка и платно
четка и платно...
светът се ражда пак тук
в детската ръка
в детската ръка
две гайди тихо плачат
и свирят под върха
свирят под върха -
общо хоро се изви
със стъпки в такта
със стъпки в такта
тръгваме в утринта пак...
пътят ни зове
пътят ни зове -
водопадчето шепне
а клепалото чака
клепалото чака -
днес камъните пазят
древна тайна тук
Диана Тенева
Има дни, в които лятото не иска да си тръгне. Слънцето докосва света по-меко, сякаш се сбогува с него, а вятърът носи аромат на топлина, узрели плодове и нещо познато, което не можем да назовем.
В такива
дни човек се влюбва неусетно – в светлината по косите, в шепота на листата, в
нечий поглед, останал дълго след раздялата. И разбира, че някои срещи са като
циганското лято – кратки, неочаквани и невъзможни за забравяне.
После идва
есента. Листата политат, дните се скъсяват, но топлината остава. Не в слънцето,
а някъде дълбоко в нас – там, където любовта пази своите невидими следи.
циганско лято –
в шепите на вятъра
топъл спомен
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Август се оттегля бавно, а септември не бърза. В градината още горят цветовете на лятото, а клоните натежават от зрели плодове. Въздухът е тих, но в тази тишина вече се усеща промяната — утрините са по-хладни, сенките по-дълги, светлината по-мека. Природата не бърза да се сбогува. Тя просто сменя багрите си.
И докато
лятото догаря в шепот, есента пристъпва почти незабележимо — с цвят, аромат и
сладост.
пъстра тишина —
с цвят и плодове бавно
зрее есента
Диана Тенева
"Утрин" - Живко Тенев - Жисен
Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.
Денят
избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели
плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща
страницата.
денят избледнява —
краят на август
е шарена черга
Диана Тенева
"Привечер" - Живко Тенев - Жисен
Идеята изглежда толкова невинна и ухаеща на детство – стари съученици се събират в имението на преуспелия Капитан Беноа (внук на орландовския чешит бай Иван), за да варят заедно сладко от смокини. Но в котлето на настоящето не увират само плодовете, а се разтапят маските, градени с години. Катерина Хапсали дирижира полифоничен концерт от единайсет автентични гласа, всеки от които носи своята болезнена липса, своето скъпоценно ковчеже и своята кутия на Пандора. „Индрише“ се превръща в горчиво-сладка хроника за опитите ни да консервираме щастието в буркани, докато животът неумолимо чупи стъклото.
Това е роман за цената на бягството от съдбата, за предателствата и за онази тиха надежда, която остава на дъното, дори когато гемиите ни отдавна са потънали.
сладко от смокини -
след лъжичката горчат
отминали спомени
Диана Тенева
Нощта просто разтваря тъмното — и чака някой да посмее да запали първата искра.
Понякога
светлината е дръзка. Не идва тихо, не се извинява, че нарушава мрака. Пръсва се
наоколо — синя, златна, жива — и превръща тъмнината в пространство за танц.
Всяка искра е малък бунт срещу нощта, всяка светла следа — обещание, че дори в
най-дълбокото мълчание животът продължава да рисува.
И може би
затова нощта не се страхува от светлината. Тя просто ѝ дава своето черно платно.
дързостта на светлината –
нощта танцува
в сини и златни искри
Диана Тенева
"Венецът на дързостта" - Живко Тенев - Жисен
Има хора, които не влизат в деня — те го събуждат. Тя не бърза. Просто носи в себе си онзи невидим ритъм, по който светлината намира път през утрото. Усмивката ѝ отваря прозорци, а присъствието ѝ оставя по стените златни следи. До нея тишината не е празнота, а дъх преди песен.
Понякога си мисля, че слънцето не изгрява. То просто си спомня за нея.
денят започва
с нейния ритъм…
слънчева жена
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Има места, които не намираме на картата. Те се появяват тихо — в нечий поглед, в една дума, в усещането, че за първи път не трябва да се преструваш на някой друг. Дълго търсих своето място, сякаш светът беше пъзел, а аз — липсващото парче. Понякога се питам дали наистина съм стигнала там, където трябва, или просто съм се научила да се побирам в чужди очертания. А може би мястото не е даденост, а избор — онова пространство, в което душата не се свива, за да бъде приета.
мястото, където
пасвам – кръгът
ще се затвори ли
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
