Зимата е стигнала до прага. Въздухът ехти от вълчи вой, а гладът има очи. Зная старите закони – в дни като тези се пази огънят, пази се гласът, пази се сърцето. Не защото си беден, а защото си жив. И защото има неща, които, веднъж дадени, не се връщат.
вълчи празници…
не давам нищо
назаем
Диана Тенева
"Снежно" - Живко Тенев - Жисен
01.02. - врабче
врабче на перваза -
радостни възгласи
в класната стая
02.02. - зимна премяна
сняг на парцали -
откога дърветата
чакат тази премяна
Задържам се на прага по-дълго, отколкото е нужно. Металът в дланта ми е студен и тежък, сякаш помни всички опити преди този. Зная къде води вратата и въпреки това не пристъпвам. Понякога самото притежание е достатъчно, а отварянето би разрушило онова, което още ни пази и държи цели.
ключ в ръката ми…
някои врати не могат
да бъдат отворени
Диана Тенева
 |
| "Тайният код на земята" - Живко Тенев - Жисен |
Снегът още не се е отказал от земята, а въздухът реже пръстите. Вървя бавно, по навик, и не очаквам нищо различно от сивота. Тогава, край пътеката, нещо свежда глава – крехко и смело. Не ме топли с тяло, а с обещание. В този миг студът губи силата си.
първо кокиче –
усещам топлина
дори и в студа
Диана Тенева
В късния следобед домът диша бавно, като стар грамофон, който още помни ръцете, държали плочите му. Гласовете на родителите ми се смесват с мириса на кафе и пожълтели снимки. Нищо не е останало същото, и все пак всичко е живо – в паузите между думите, в спомените, които не искат да остареят. Някъде между миналото и тишината се процежда мелодия – неясна, топла, френска.
поразително жив е
светът на моите родители …
френски шансон
Диана Тенева
Студът хрупа под стъпките ни, а луната лежи ниско - тежка и снежна. Дъхът ни се смесва, ръцете търсят топлина без думи и без оправдания. Не мислим за правилно и грешно — мислим за кожа, за трепване, за близостта, която ни прави истински. Снегът скърца, небето мълчи, а земята приема всичко. И чак после, в тишината след това, идва нуждата да се прекръстиш — от благодарност, че си стигнал до нещо по-голямо от себе си. Молитвата не е дума, а движение на сърцето, което тръгва натам, където светлината не осъжда, а води.
снежна луна…
грехът, който ни
отвежда до бога
Диана Тенева
"Точка на кипене" - Живко Тенев - Жисен
Сутринта настъпва бавно, сякаш не иска да наруши новото бяло. Първият сняг е покрил стъпките от вчера и е заглушил града до дъх. Стоя до прозореца и не паля лампата — светлината отвън е достатъчна. В този крехък миг думите тежат повече, затова ги прошепвам едва доловимо, като дъх върху стъкло. Не ги търся, те сами идват — прости, топли, нужни. Шепотът им остава между мен и снега, който слуша внимателно и не бърза да се стопи.
първи сняг…
тихичко нашепвам
думички за обич
Диана Тенева
"Между Земята и Небето" - Живко Тенев - Жисен
Сушените цветове стоят в платнената торбичка, същата от времето, когато ръцете на мама ги връзваха и прибираха внимателно в нея. Слагаме водата да заври и чакаме — търпеливо, както тя ни е учила. Чашите са същите, движенията са същите, думите — кратки и пестеливи. В свиренето на чайника се връща гласът ѝ, а в тишината — навикът да бъдем заедно. Пием бавно, за да запазим спомена и образа ѝ за по-дълго. Колко тежи отсъствието, когато вкусът е познат!
ухае на липа -
правим същия чай
без мама
Диана Тенева
"Квадратен храм" - Живко Тенев - Жисен