петък, 20 ноември 2026 г.

Besame mucho

     Мелодията още звучи в празната стая. По чашата е останала следа от червило, а пердетата леко потрепват от нощния вятър. Някога тази песен беше обещание, сега е само спомен. Навън небето постепенно посивява. Ще дойде утрото, както винаги идва. Само едно нещо няма да се върне – времето, в което бяхме двама.

 

Besame mucho…

слънцето ще изгрее

отново без теб

 

Диана Тенева

"Носталгия" - Живко Тенев - Жисен


сряда, 18 ноември 2026 г.

току-що изпечен хляб

     Събуждам се от аромата на прясно изпечен хляб. Някъде наблизо пекарят вече подрежда топлите самуни, а тесните улички бавно се изпълват с гласове. Морето още пази тишината на нощта. Спомням си вечерите под чуждото небе, когато звездите изглеждаха толкова близо, че можех да ги докосна. Някои места остават в нас дори след като сме си тръгнали.

 

ухае на току-що изпечен хляб…

все още ли сънуваш

звездите на Фамагуста?

 

Диана Тенева

"Бордови дневник" - Живко Тенев - Жисен


вторник, 17 ноември 2026 г.

аромат на печени зърна

 аромат на печени зърна.

 

първа глътка -

бяга от лицето ми

снощният сън

 

the fragrance of roasted beans.

 

first sip —

the last night’s dream

slips from my face

 

***

 

пара се издига

над топлия порцелан –

светът още спи

 

светлината на новия ден.

 

 

steam rising

above the warm porcelain —

the world’s still asleep

 

the light of a brand-new day.

"Сутрин" - Живко Тенев - Жисен


понеделник, 16 ноември 2026 г.

ретро песни

     Във Венеция времето сякаш е спряло. По каналите се плъзгат гондоли, отворените прозорци пазят мелодии от други времена, а старите фасади нашепват истории за любов и раздяла. В едно малко кафене звучи ретро песен. Отпивам бавно от кафето и си мисля, че някои места не просто ни подхождат – те ни припомнят кои сме.

 

ретро песни –

Венеция

така ми отива

 

Диана Тенева

"Хоризонт" - Живко Тенев - Жисен


петък, 13 ноември 2026 г.

Код червено

     Вечерта започва с няколко плахи стъпки, но музиката бързо разпалва въздуха. Червени рокли, развети коси, усмивки и завъртания. Телата следват ритъма, сякаш отдавна са забравили думите и са оставили всичко да бъде казано с движение. Часовникът отдавна е престанал да има значение. Навън нощта е тиха, но тук страстта няма намерение да заспива.


код червено –

лее се салса до среднощ

в клуба по танци

 

Диана Тенева

"Огън" - Живко Тенев - Жисен


сряда, 11 ноември 2026 г.

Цветовете на дъжда

         Трявна се е сгушила в есенна тишина. Дъждът ситно ръми и полира стария калдъръм, а къщите с възрожденски фасади сякаш пазят топлината на отминали времена. Под чадърите забързани силуети оставят след себе си отражения. Някой е минал с червен шал, друг – с жълт чадър. В локвите небето се разпада на малки цветни парченца. И колкото по-сиво става навън, толкова по-пъстър изглежда градът.

 

дъжд в Трявна…

по калдъръмената уличка

цветни петна

 

Диана Тенева

"Дъжд" - Живко Тенев - Жисен



понеделник, 9 ноември 2026 г.

празен стол

        Вечерта е тиха. На масата – две чаши, две чинии, две места. Пламъкът на свещта потрепва, сякаш се опитва да запълни пространството между тях. Приготвям вечеря за двама, но ръцете ми несъзнателно подреждат само едната чиния. Навън есента разлиства последните си спомени. А аз все още чувам тишината ти.                                                                         Понякога отсъствието има форма. И дори място, което никой не заема, може да бъде изпълнено с нечие присъствие.


твоето присъствие

на нашата маса за двама…

празен стол


Диана Тенева

"Семеен празник" - Живко Тенев - Жисен


събота, 7 ноември 2026 г.

Задушница

     Есенният вятър гони сухите листа по алеите на гробището. Небето е натежало, сиво и ниско, сякаш и то е притихнало в памет на онези, които вече ги няма. Наоколо се носи тежкият, умиротворяващ аромат на тамян, смесен с мириса на влажна пръст и угаснал восък. Хората пристъпват тихо, разговарят с шепот и разчупват хляб за бог да прости. В този ден времето сякаш спира, за да направи път на спомените. Ръцете ни, измръзнали от ноемврийския хлад, пазят малките пламъчета, които свързват нашия свят с техния.

свещици

трептят на вятъра...

задушница

 

Диана Тенева

"Свещенодействие" - Живко Тенев - Жисен


сряда, 4 ноември 2026 г.

Стоте камъка

     Дълго вярвах, че добротата е сила, която не се изчерпва. Събирах чуждите тревоги, преглъщах думите, прощавах, разбирах, оставах, когато другите си тръгваха. Камък по камък пълнех невидимата си торба. Неусетно раменете ми натежаха, усмивката ми избледня, думите ми станаха все по-малко. Понякога вече нямам сили дори да обяснявам. Не съм станала по-студена. Просто добротата ми се е уморила да носи всичко.

 

стоте камъка

на добротата ми…

промяна

 

Диана Тенева

"Точка на кипене" - Живко Тенев - Жисен


понеделник, 2 ноември 2026 г.

Светът на дуварите

             Зад всеки ъгъл ни дебнат арт загадки. Вървим по улицата, където голям надпис върху трафопост провъзгласява: „ВСИЧКИ АРТИСТИ НА СЕЛО!!!“. Това е местната алея на славата, родена от проекта на художника Венцислав Пирянков и съпругата му Катажина, които всяко лято водят тук своите студенти по изкуства от полския град Познан.             Върху кирпичени стени и дървени порти съжителстват Фрида Кало, Пикасо, Кийт Харинг и емблематичният банан на Анди Уърхол. Световните знаменитости и местните хора са седнали рамо до рамо, превръщайки Старо Железаре в една жива, шарена галерия под открито небе.

 

стара порта...

Карл Лагерфелд връзва

бабина забрадка

 

Диана Тенева