краят на август

     Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.

Денят избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща страницата.

 

денят избледнява —

краят на август

е шарена черга

 

Диана Тенева

"Привечер" - Живко Тенев - Жисен

сладко от смокини

        Идеята изглежда толкова невинна и ухаеща на детство – стари съученици се събират в имението на преуспелия Капитан Беноа (внук на орландовския чешит бай Иван), за да варят заедно сладко от смокини. Но в котлето на настоящето не увират само плодовете, а се разтапят маските, градени с години. Катерина Хапсали дирижира полифоничен концерт от единайсет автентични гласа, всеки от които носи своята болезнена липса, своето скъпоценно ковчеже и своята кутия на Пандора. „Индрише“ се превръща в горчиво-сладка хроника за опитите ни да консервираме щастието в буркани, докато животът неумолимо чупи стъклото. 

    Това е роман за цената на бягството от съдбата, за предателствата и за онази тиха надежда, която остава на дъното, дори когато гемиите ни отдавна са потънали.

сладко от смокини - 

след лъжичката горчат 

отминали спомени

Диана Тенева

дързостта на светлината

         Нощта просто разтваря тъмното — и чака някой да посмее да запали първата искра.

Понякога светлината е дръзка. Не идва тихо, не се извинява, че нарушава мрака. Пръсва се наоколо — синя, златна, жива — и превръща тъмнината в пространство за танц. Всяка искра е малък бунт срещу нощта, всяка светла следа — обещание, че дори в най-дълбокото мълчание животът продължава да рисува.

И може би затова нощта не се страхува от светлината. Тя просто ѝ дава своето черно платно.

 

дързостта на светлината –

нощта танцува

в сини и златни искри

 

Диана Тенева

"Венецът на дързостта" - Живко Тенев - Жисен

слънчева жена

     Има хора, които не влизат в деня — те го събуждат. Тя не бърза. Просто носи в себе си онзи невидим ритъм, по който светлината намира път през утрото. Усмивката ѝ отваря прозорци, а присъствието ѝ оставя по стените златни следи. До нея тишината не е празнота, а дъх преди песен.

    Понякога си мисля, че слънцето не изгрява. То просто си спомня за нея.

 

денят започва

с нейния ритъм…

слънчева жена

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

кръгът ще се затвори ли

     Има места, които не намираме на картата. Те се появяват тихо — в нечий поглед, в една дума, в усещането, че за първи път не трябва да се преструваш на някой друг. Дълго търсих своето място, сякаш светът беше пъзел, а аз — липсващото парче. Понякога се питам дали наистина съм стигнала там, където трябва, или просто съм се научила да се побирам в чужди очертания. А може би мястото не е даденост, а избор — онова пространство, в което душата не се свива, за да бъде приета.

 

мястото, където

пасвам – кръгът

ще се затвори ли

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

мудра на слънцето

     Утрото започва в тишина. Сядам с лице към слънцето, затварям очи и поставям ръце върху коленете си с дланите нагоре – жест, който насочва вниманието навътре и събужда усещането за жизнена сила. Дъхът се успокоява. С всяко вдишване приемам светлината, с всяко издишване освобождавам умората.

 

мудра на слънцето -

на талази енергия

блика от мен

 

Отварям очи. Слънцето е високо, а ръцете ми още са във формата на слънчевата мудра. В мен е тихо и светло. Понякога е достатъчно да се спреш, да се обърнеш към светлината и да ѝ позволиш да премине през теб.

 

Диана Тенева

"Уединение" - Живко Тенев - Жисен

неспирен дъжд

Дъждът не спира. Той се стича по прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.

 

неспирен дъжд -

заравям пръсти

в твоите коси

 

В този миг няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в нас е тихо.

Дъждът продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.

 

Диана Тенева 

"Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен

съня на глухарчето

     Сутринта е тиха. Поляната още пази росата, а глухарчетата са вдигнали белите си главици към небето. Въздухът е неподвижен и сякаш целият свят е спрял, за да не наруши съня им.

    Само един порив – кратък и невидим. Глухарчето потрепва, а пухкавите му семенца се откъсват едно след друго и политат. Сякаш сънят му се разпада на стотици малки желания, понесени към неизвестни места. 

    Вятърът отминава. Поляната отново притихва. Но вече нищо не е същото – едно глухарче е изпратило мечтите си по света.

 

кой прекъсна

съня на глухарчето…

неочакван вятър

 

Диана Тенева

"Цвете" - Живко Тенев - Жисен

фламенко

         Вечерта е топла, въздухът трепти, а тишината сякаш очаква първия удар на токчетата. После китарата проговаря. Ритъмът се ражда бърз и неудържим – стъпка, плясък, завъртане. Червените поли се разлистват като пламъци, а погледите се срещат и разпалват невидим огън.

Фламенкото не просто се танцува – то се преживява. В него има гордост и копнеж, нежност и предизвикателство, тъга и радост. Всяко движение разказва история, а всеки звук сякаш докосва най-дълбоките струни на душата.

И когато музиката утихва, страстта още остава във въздуха – жива, необуздана, неподозирана. Като огън, който не иска да угасне.

 

фламенко –

в неподозиран ритъм

екзалтира страстта

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

отключен ден

Сутринта идва тиха и светла. Нещо невидимо се отваря пред мен – като врата, която дълго е била затворена. Въздухът е свеж, небето широко, а денят изглежда пълен с възможности. Оставям вчера зад гърба си и за първи път отдавна усещам лекота.

Не знам какво ще донесе този ден. Може би малка радост, среща, усмивка или просто миг спокойствие. Но вече не се страхувам от неизвестното. В мен отново има място за мечти.

Денят е отключен. А с него и сърцето ми. Надеждата тихо избуява – нежна, но жива, като стръкче, пробило през земята след дълга зима.

И тръгвам. Не защото знам къде ще стигна, а защото отново вярвам, че има път.

 

отключен ден –

надежда избуява

отново в мен

 

Диана Тенева

"Отключен ден" - Живко Тенев - Жисен