Август се оттегля бавно, а септември не бърза. В градината още горят цветовете на лятото, а клоните натежават от зрели плодове. Въздухът е тих, но в тази тишина вече се усеща промяната — утрините са по-хладни, сенките по-дълги, светлината по-мека. Природата не бърза да се сбогува. Тя просто сменя багрите си.
И докато
лятото догаря в шепот, есента пристъпва почти незабележимо — с цвят, аромат и
сладост.
пъстра тишина —
с цвят и плодове бавно
зрее есента
Диана Тенева
"Утрин" - Живко Тенев - Жисен
Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.
Денят
избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели
плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща
страницата.
денят избледнява —
краят на август
е шарена черга
Диана Тенева
"Привечер" - Живко Тенев - Жисен
Идеята изглежда толкова невинна и ухаеща на детство – стари съученици се събират в имението на преуспелия Капитан Беноа (внук на орландовския чешит бай Иван), за да варят заедно сладко от смокини. Но в котлето на настоящето не увират само плодовете, а се разтапят маските, градени с години. Катерина Хапсали дирижира полифоничен концерт от единайсет автентични гласа, всеки от които носи своята болезнена липса, своето скъпоценно ковчеже и своята кутия на Пандора. „Индрише“ се превръща в горчиво-сладка хроника за опитите ни да консервираме щастието в буркани, докато животът неумолимо чупи стъклото.
Това е роман за цената на бягството от съдбата, за предателствата и за онази тиха надежда, която остава на дъното, дори когато гемиите ни отдавна са потънали.
сладко от смокини -
след лъжичката горчат
отминали спомени
Диана Тенева
Нощта просто разтваря тъмното — и чака някой да посмее да запали първата искра.
Понякога
светлината е дръзка. Не идва тихо, не се извинява, че нарушава мрака. Пръсва се
наоколо — синя, златна, жива — и превръща тъмнината в пространство за танц.
Всяка искра е малък бунт срещу нощта, всяка светла следа — обещание, че дори в
най-дълбокото мълчание животът продължава да рисува.
И може би
затова нощта не се страхува от светлината. Тя просто ѝ дава своето черно платно.
дързостта на светлината –
нощта танцува
в сини и златни искри
Диана Тенева
"Венецът на дързостта" - Живко Тенев - Жисен
Има хора, които не влизат в деня — те го събуждат. Тя не бърза. Просто носи в себе си онзи невидим ритъм, по който светлината намира път през утрото. Усмивката ѝ отваря прозорци, а присъствието ѝ оставя по стените златни следи. До нея тишината не е празнота, а дъх преди песен.
Понякога си мисля, че слънцето не изгрява. То просто си спомня за нея.
денят започва
с нейния ритъм…
слънчева жена
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Има места, които не намираме на картата. Те се появяват тихо — в нечий поглед, в една дума, в усещането, че за първи път не трябва да се преструваш на някой друг. Дълго търсих своето място, сякаш светът беше пъзел, а аз — липсващото парче. Понякога се питам дали наистина съм стигнала там, където трябва, или просто съм се научила да се побирам в чужди очертания. А може би мястото не е даденост, а избор — онова пространство, в което душата не се свива, за да бъде приета.
мястото, където
пасвам – кръгът
ще се затвори ли
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Утрото започва в тишина. Сядам с лице към слънцето, затварям очи и поставям ръце върху коленете си с дланите нагоре – жест, който насочва вниманието навътре и събужда усещането за жизнена сила. Дъхът се успокоява. С всяко вдишване приемам светлината, с всяко издишване освобождавам умората.
мудра на слънцето -
на талази енергия
блика от мен
Отварям
очи. Слънцето е високо, а ръцете ми още са във формата на слънчевата мудра. В
мен е тихо и светло. Понякога е достатъчно да се спреш, да се обърнеш към
светлината и да ѝ позволиш да премине през теб.
Диана Тенева
"Уединение" - Живко Тенев - Жисен
Дъждът не спира. Той се стича по
прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш
дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.
неспирен дъжд -
заравям пръсти
в твоите коси
В този миг
няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се
губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в
нас е тихо.
Дъждът
продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не
се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.
Диана Тенева
 |
| "Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен |
Сутринта е тиха. Поляната още пази росата, а глухарчетата са вдигнали белите си главици към небето. Въздухът е неподвижен и сякаш целият свят е спрял, за да не наруши съня им.
Само един порив – кратък и невидим. Глухарчето потрепва, а пухкавите му семенца се откъсват едно след друго и политат. Сякаш сънят му се разпада на стотици малки желания, понесени към неизвестни места.
Вятърът отминава. Поляната отново притихва. Но вече нищо не е същото – едно глухарче е изпратило мечтите си по света.
кой прекъсна
съня на глухарчето…
неочакван вятър
Диана Тенева
"Цвете" - Живко Тенев - Жисен
Вечерта е топла, въздухът трепти, а тишината сякаш очаква първия удар на токчетата. После китарата проговаря. Ритъмът се ражда бърз и неудържим – стъпка, плясък, завъртане. Червените поли се разлистват като пламъци, а погледите се срещат и разпалват невидим огън.
Фламенкото
не просто се танцува – то се преживява. В него има гордост и копнеж, нежност и
предизвикателство, тъга и радост. Всяко движение разказва история, а всеки звук
сякаш докосва най-дълбоките струни на душата.
И когато
музиката утихва, страстта още остава във въздуха – жива, необуздана,
неподозирана. Като огън, който не иска да угасне.
фламенко –
в неподозиран ритъм
екзалтира страстта
Диана Тенева
 |
| Живко Тенев - Жисен |
