Когато бях друга“ от Ваня Донева е нежна и дълбока книга с поетични импресии, която ни кани на интимно пътешествие в ритъма на сърцето. Съдейки по естетиката на корицата и жанровото определение, това са поетични откровения за паметта, промяната, търсенето на себе си и за различните „мигриращи думи“ и състояния, които човек преживява по пътя си.
Корицата веднага задава меланхоличен и силно емоционален тон. Фината графика изобразява нежно женско лице, чиито мисли и коса се преплитат като сложен лабиринт от Морето, залезът и литналите птици в долната част подсказват за преходността на времето, за копнежа по свобода и за погледа навътре – към затихването на деня и утихването на душата. Книгата е дефинирана като „поетични импресии“. Това означава, че читателят не трябва да очаква класически стихотворения, а по-скоро кратки, силно въздействащи текстове, улавящи мигове и настроения. Основният фокус пада върху завръщането към миналото. Изследване на онези моменти, в които авторката е била „друга“ – по-неопитна, по-влюбена или просто различна версия на себе си, която времето е отдалечило, но не е успяло да заличи.
Книга за личната еволюция, за болката и красотата от това да губиш парченца от себе си, за да откриеш нови. Стиховете следват пулса на чистото човешко вълнение, търсейки хармония с природата и вътрешния свят.
Диана Тенева
