a bread crumb

a bread crumb in my pocket Christ’s body

Diana Teneva

Published in Under the Basho

Посещавайки себе си

Обичам да посещавам себе си…

Влизам в антикварен магазин,

Разглеждам с любопитство

всичките мои присъствия

и отсъствия…

Опитвам се да не размествам

рафтове и спомени,

Току-виж съм смесила времената,

тъй както се смесват парфюми

и тогава въображението ми

ще се втурне след

новоизмислени образи и думи…

И къде съм истинската аз -

„По следите на изгубеното време“ на Пруст

или след моето време изгубено тичам.

Само поиздухвам някоя прашинка,

от любопитство задавам въпрос

на момичето зад щанда, тоест на себе си,

задоволявам се с учтивия отговор,

а после ровя в паметта си

за подробности, детайли,

и да поспоря отново със себе си

за моите присъствия – отсъствия.

И нова рана да си отворя,

че мен ме някъде няма отново

 и отново някъде не съм.

Диана Тенева

"Състояния" - Живко Тенев - Жисен

Присъствия и другите наши отсъствия

Обичам при себе си да оставам,

но това означава,

че някъде другаде отсъствам.

Пак невидимо отсъствам,

виждам, че ме няма

ни в Лондон, ни в Калкута,

а седнала съм в скута

на изгубеното време…

Няма ме и в сърцето на Париж,

където с уличния музикант

тъгувах, плаках и се смях

и пред „Салът на Медуза“

дълго седях…

Няма ме и сред тълпите

на Rijksmuseum

пред „Нощна стража“ -

там вече не съм,

там вече ме няма.

Пак  невидимо отсъствам - присъствам

на церемонията с чай

(С колко листенца

пиете чая?)

взирам се в чинийката –

същата, която мама счупи

преди много лета…

Като пролет кокетна бързо отминавам,

в лятото дискретно, ненатрапливо се заседявам –

как да пропусна аромата на пъпеш –

усещане за радост, детство и растеж…

И ще дойде есента с дъх на дюли

и верни приятели…

Със съхнещи листа, а с тях и мъдростта,

че нейде ручей ромоли,

а слънчевият лъч е пътешественик

и бавно по ръба на книгите пламти.

Диана Тенева

"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен

plum blossoms

plum blossoms -
my kimono has 
a scent of spring

Published in cattails April 2020

Рожденият ден на мама

Днес, освен Великден, е рожденият ден на мама - щеше да навърши 78 години. Мир на праха ѝ и светлина на душата ѝ! Стихчетата по-долу разкриват болката  и липсата ѝ в моя живот.

минзухари

мама се усмихва

от отвъдното

студен вятър

разрошва минзухарите -

усмивката на мама

армаган -

сънувам мартенички

в писмото от мама

Великден...

курабиите различни

от мамините

шепа череши...

кротката усмивка

на мама

нотки на лавандула…

гардеробът още пази

спомена за мама

септември...

само лавандулов мирис

по моите ръце

безсънна нощ -

мама ми разказва приказки

за Рождество

Бъдни вечер

слънце в питата

на мама

бъдник…

мама слиза

на вечеря

мама -

звезда в небето...

все по-често

сънувам рецептата

за бухти

светулка

в падащия здрач...

светлината й твърде кратка

за да почистя името на мама

върху надгробния й камък

Диана Тенева

Лесни курабии за Великден

Необходими продукти:

2 яйца + 1 жълтък

1ч.ч. захар (пълна)

1/2ч.ч. масло

1/2ч.ч. кисело мляко

1ч.л. сода

1 пакетче бакпулвер

около 400г брашно

кората от 1 лимон

Начин на приготовление

Яйцата и захарта се разбиват, а след това към тях се прибавят киселото мляко с разтворената в него сода, маслото и лимоновата кора.

Пресейте брашното заедно с бакпулвера и го добавете към останалите съставки. Замесете еластично тесто.

От тестото направете топчета с големина колкото орех и ги разпределете в тава, покрита с хартия за печене, като оставяте по 3-4см разстояние между всяко.

Намажете топчетата с разбит жълтък и поръсете със захар.

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 15-17 минути или докато придобият златист цвят и се отделят без проблем от хартията за печене.

пореден Великден –

научих ли се

на смирение

Диана Тенева

Кратки хайку репортажчета от дистанционното обучение

карантина...

даже тостерът отказа

да работи

онлайн тест -

ученик се крие

под моето име

Благовещение вкъщи -

няма как

да ме закука кукувица

дистанционно обучение -

набъбват формите ми

в Майкрософт

трета седмица...

заспивам с очила

на компютъра

трета седмица...

вече преподавам

по пижама

онлайн обучение -

няма кой да полее

цветята

hallelujah -

аудиофайлове работят

през Teams

две минути...

моят свят искри
цял ден

предай нататък

и всичко ще бъде наред...

Възкресение

Велики понеделник...

"Осанна" все още звучи

в ушите ми

Велики понеделник...

изработвам антитела

срещу "Разпни го!"

Велики понеделник...

бял гълъб лети

с вятъра

онлайн обучение -

все пия

студено кафе

студено кафе...

ще си изгладя

бръчките

без бръчки -

радват ми се колегите

през Teams

никакви Teams

и Sway за днес...

боядисвам яйца

боядисвам яйца -

съседката ми подарява

перлена боя

перлена боя...

дали ще постигна блясъка

на мамините яйца

карантина...

кулинарката в мен

се събужда

събужда се

и апетитът ми...

без рокли съм

ревю на рокли

в гардероба...чакам

смокиновите листа

пореден Великден –

научих ли се

на смирение

смирение...

и птиците гнезда

не правят

правя курабии...

литвам като феникс

от пепелта

комар върху

комарника отвън...

постоянно присъствие

постоянно присъствие...

обичайните заподозрени

печелят или губят

губя приятели -

не мога да броя

до десет

изгрев...

птица в картината

без рамка

рамка...

накъде ли води

този път

път...

събирам думи

за нататък

Диана Тенева