неспирен дъжд

Дъждът не спира. Той се стича по прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.

 

неспирен дъжд -

заравям пръсти

в твоите коси

 

В този миг няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в нас е тихо.

Дъждът продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.

 

Диана Тенева 

"Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен

съня на глухарчето

     Сутринта е тиха. Поляната още пази росата, а глухарчетата са вдигнали белите си главици към небето. Въздухът е неподвижен и сякаш целият свят е спрял, за да не наруши съня им.

    Само един порив – кратък и невидим. Глухарчето потрепва, а пухкавите му семенца се откъсват едно след друго и политат. Сякаш сънят му се разпада на стотици малки желания, понесени към неизвестни места. 

    Вятърът отминава. Поляната отново притихва. Но вече нищо не е същото – едно глухарче е изпратило мечтите си по света.

 

кой прекъсна

съня на глухарчето…

неочакван вятър

 

Диана Тенева

"Цвете" - Живко Тенев - Жисен

фламенко

         Вечерта е топла, въздухът трепти, а тишината сякаш очаква първия удар на токчетата. После китарата проговаря. Ритъмът се ражда бърз и неудържим – стъпка, плясък, завъртане. Червените поли се разлистват като пламъци, а погледите се срещат и разпалват невидим огън.

Фламенкото не просто се танцува – то се преживява. В него има гордост и копнеж, нежност и предизвикателство, тъга и радост. Всяко движение разказва история, а всеки звук сякаш докосва най-дълбоките струни на душата.

И когато музиката утихва, страстта още остава във въздуха – жива, необуздана, неподозирана. Като огън, който не иска да угасне.

 

фламенко –

в неподозиран ритъм

екзалтира страстта

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

отключен ден

Сутринта идва тиха и светла. Нещо невидимо се отваря пред мен – като врата, която дълго е била затворена. Въздухът е свеж, небето широко, а денят изглежда пълен с възможности. Оставям вчера зад гърба си и за първи път отдавна усещам лекота.

Не знам какво ще донесе този ден. Може би малка радост, среща, усмивка или просто миг спокойствие. Но вече не се страхувам от неизвестното. В мен отново има място за мечти.

Денят е отключен. А с него и сърцето ми. Надеждата тихо избуява – нежна, но жива, като стръкче, пробило през земята след дълга зима.

И тръгвам. Не защото знам къде ще стигна, а защото отново вярвам, че има път.

 

отключен ден –

надежда избуява

отново в мен

 

Диана Тенева

"Отключен ден" - Живко Тенев - Жисен

Недоизречено лято

        Лятото си тръгва бавно. Сутрините още ухаят на трева, слънцето се разлива в злато, а вечерите задържат последните багри на залеза. Всичко наоколо сякаш казва „остани“ – и лятото, и вятърът, и спомените.

Стоя сред тревата и слушам как листата шепнат. В този шепот има нещо познато – думи, които не съм казала, мечти, които не съм посмяла да последвам, пътища, по които не съм тръгнала. Някои мигове просто не ни стигат, за да ги изживеем докрай.

А после идва залезът. Червен, тих и красив. Разбирам, че нищо любимо не остава завинаги. Лятото ще си тръгне, както си тръгват някои хора, някои мечти и някои мигове. И може би най-трудното е да протегнеш ръка към тях, когато знаеш, че вече е късно.

Оставам още малко. Да чуя вятъра. Да запомня светлината. Да прибера в себе си това недоизречено лято – за да има какво да остане, когато то си тръгне.

 

протягам ръка –

недосънуван залез

кърви над гората

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

сянка на бор

         Под сянката на стария бор времето престава да бърза. Смолистият дъх се смесва с топлината на земята, а вятърът едва докосва клоните. Очите неусетно натежават. Не заспивам – само се оставям на следобеда да ме носи и да ме люлее в скута си. В този миг не искам нищо повече.

 

сянка на бор...
люлее ме следобедът
в тихата си дрямка

 

Диана Тенева

"Летен ден" - Живко Тенев - Жисен

свирещи щурци

    Нощта идва неусетно. Всичко притихва, но тишината никога не е безгласна. От тревите се надига неспирната песен на щурците – сякаш невидими музиканти настройват света за вечерното чудо. Един по един над хоризонта проблясват първите светлини и небето, като търпелив пазител на нощта, разпалва своите огньове.

 

свирещи щурци...

небето запалва

звезди

 

Диана Тенева

"Огнена вечер" - Живко Тенев - Жисен

Red and Blue Exhibition

 

на детската ми люлка

         Влизам в двора тихо, не искам да нарушавам покоя на лятото. Мирише на смокини, пъпеш и презряла диня. Под асмата още виси люлката – въжетата са избелели, дъската е напукана, но възелът все още държи. Навремето не исках да слизам от нея. Оттам светът изглеждаше безкраен, а слънцето – толкова близо, че можех да го докосна с крак. Сега никой не се люлее. Само следобедното слънце се плъзга между листата и рисува по нея светли петна, които се движат бавно, сякаш пазят ритъма на отминалите години. Разбирам, че детството не си е тръгвало въобще от това място и все още мога да достигна слънцето с крак.

 

бащина къща -
на детската ми люлка
само слънце се люлее

 

Диана Тенева

"Слънчева корида" - Живко Тенев - Жисен

Буквата на доброто

 

Голямата сила на тази буква е способността да обединява хората чрез доброта и човечност. Тя носи талант за общуване, сътрудничество и изграждане на хармонични отношения. Човекът с този инициал обикновено има естествен усет към това какво е правилно, полезно и градивно.