петък, 13 ноември 2026 г.

Код червено

     Вечерта започва с няколко плахи стъпки, но музиката бързо разпалва въздуха. Червени рокли, развети коси, усмивки и завъртания. Телата следват ритъма, сякаш отдавна са забравили думите и са оставили всичко да бъде казано с движение. Часовникът отдавна е престанал да има значение. Навън нощта е тиха, но тук страстта няма намерение да заспива.


код червено –

лее се салса до среднощ

в клуба по танци

 

Диана Тенева

"Огън" - Живко Тенев - Жисен


сряда, 11 ноември 2026 г.

Цветовете на дъжда

         Трявна се е сгушила в есенна тишина. Дъждът ситно ръми и полира стария калдъръм, а къщите с възрожденски фасади сякаш пазят топлината на отминали времена. Под чадърите забързани силуети оставят след себе си отражения. Някой е минал с червен шал, друг – с жълт чадър. В локвите небето се разпада на малки цветни парченца. И колкото по-сиво става навън, толкова по-пъстър изглежда градът.

 

дъжд в Трявна…

по калдъръмената уличка

цветни петна

 

Диана Тенева

"Дъжд" - Живко Тенев - Жисен



понеделник, 9 ноември 2026 г.

празен стол

        Вечерта е тиха. На масата – две чаши, две чинии, две места. Пламъкът на свещта потрепва, сякаш се опитва да запълни пространството между тях. Приготвям вечеря за двама, но ръцете ми несъзнателно подреждат само едната чиния. Навън есента разлиства последните си спомени. А аз все още чувам тишината ти.                                                                         Понякога отсъствието има форма. И дори място, което никой не заема, може да бъде изпълнено с нечие присъствие.


твоето присъствие

на нашата маса за двама…

празен стол


Диана Тенева

"Семеен празник" - Живко Тенев - Жисен


събота, 7 ноември 2026 г.

Задушница

     Есенният вятър гони сухите листа по алеите на гробището. Небето е натежало, сиво и ниско, сякаш и то е притихнало в памет на онези, които вече ги няма. Наоколо се носи тежкият, умиротворяващ аромат на тамян, смесен с мириса на влажна пръст и угаснал восък. Хората пристъпват тихо, разговарят с шепот и разчупват хляб за бог да прости. В този ден времето сякаш спира, за да направи път на спомените. Ръцете ни, измръзнали от ноемврийския хлад, пазят малките пламъчета, които свързват нашия свят с техния.

свещици

трептят на вятъра...

задушница

 

Диана Тенева

"Свещенодействие" - Живко Тенев - Жисен


сряда, 4 ноември 2026 г.

Стоте камъка

     Дълго вярвах, че добротата е сила, която не се изчерпва. Събирах чуждите тревоги, преглъщах думите, прощавах, разбирах, оставах, когато другите си тръгваха. Камък по камък пълнех невидимата си торба. Неусетно раменете ми натежаха, усмивката ми избледня, думите ми станаха все по-малко. Понякога вече нямам сили дори да обяснявам. Не съм станала по-студена. Просто добротата ми се е уморила да носи всичко.

 

стоте камъка

на добротата ми…

промяна

 

Диана Тенева

"Точка на кипене" - Живко Тенев - Жисен


понеделник, 2 ноември 2026 г.

Светът на дуварите

             Зад всеки ъгъл ни дебнат арт загадки. Вървим по улицата, където голям надпис върху трафопост провъзгласява: „ВСИЧКИ АРТИСТИ НА СЕЛО!!!“. Това е местната алея на славата, родена от проекта на художника Венцислав Пирянков и съпругата му Катажина, които всяко лято водят тук своите студенти по изкуства от полския град Познан.             Върху кирпичени стени и дървени порти съжителстват Фрида Кало, Пикасо, Кийт Харинг и емблематичният банан на Анди Уърхол. Световните знаменитости и местните хора са седнали рамо до рамо, превръщайки Старо Железаре в една жива, шарена галерия под открито небе.

 

стара порта...

Карл Лагерфелд връзва

бабина забрадка

 

Диана Тенева



петък, 30 октомври 2026 г.

Надежда

     Седяхме на старата пейка в парка, а помежду ни растеше стена от неизказани думи и стари обиди. Есенният вятър гонеше златните листа в краката ни, напомняйки за всичко, което бяхме изгубили през годините. Изглеждаше, че сме се превърнали в непознати, споделящи едно и също пространство, но заключени в собствените си светове.

Тогава едно малко момиченце изпусна балона си наблизо. Вместо да заплаче, то вдигна очи към небето, проследи полета му с усмивка и помаха за сбогом. Този прост жест на чисто приемане и вяра в утрешния ден пречупи нещо в нас. Твоята ръка трепна и бавно, с колеблива несигурност, докосна моята. Топлината се завърна. Разбрах, че докато има воля за прошка, мостът между две души никога не е напълно разрушен.


студени длани...

пръстите се преплитат

за прошка и любов

 

Диана Тенева




сряда, 28 октомври 2026 г.

Верният път

         Есента тази година дойде някак уморена. Листата окапват по-рано, дните се скъсяват, а утрините носят хлад, който прониква не само под дрехите, но и в мислите. Вървя по познатия път и се опитвам да си спомня кога започнах да се отдалечавам от себе си. Толкова завои, толкова кръстопътища, толкова решения, взети с надеждата, че някъде там ме очаква правилното място. А сега, сред оголените дървета, се питам дали не съм объркала посоката. Дали това, което наричах съдба, не е било просто страх да тръгна по друг път. Есента мълчи. И може би точно в това мълчание се крие отговорът.

 

есента старее…

това ли беше

верният път

 

Диана Тенева

"Верният път" - Живко Тенев - Жисен


понеделник, 26 октомври 2026 г.

Мечта за подслон

         Има дни, в които небето се срива отвътре. Вятърът разпилява последните илюзии, дъждът отмива обещанията, а гръмотевиците заглушават дори собствените ни мисли. Стоя сред тази буря и не търся спасение от света. Търся нечие присъствие. Една протегната ръка. Топлина, в която да оставя умората си. Не ми трябва крепост, нито вечни обещания. Само място, където мога да бъда уязвима, без да се страхувам. Но понякога най-дългото пътуване е до нечие сърце. А най-тъжното – да разбереш, че там вече няма място за теб.

 

завихря се буря…

в сърцето ми само

мечта за подслон

 

Диана Тенева

"В бурята" - Живко Тенев - Жисен


петък, 23 октомври 2026 г.

Завръщане

     Има пътища, по които се връщаме не защото сме забравили причините да си тръгнем, а защото сърцето още не е намерило покой. Дълго носих мълчанието, недоизречените думи, гордостта, която ни раздели. Сега стоя пред прага на миналото и не знам дали ще бъда посрещната, или отново ще остана отвън. Не търся оправдания. Не искам обещания. Само една възможност да кажа онова, което закъснях да изрека. Понякога най-трудното завръщане е към човека, когото сме наранили. А понякога – към самите себе си.

завръщане…

сърцето ми люлее

молба за прошка

 

Диана Тенева

"Блудният син се завръща" - Живко Тенев - Жисен