сряда, 15 юли 2020 г.

четвъртък, 18 юни 2020 г.

Посещавайки себе си


Обичам да посещавам себе си…
Влизам в антикварен магазин,
Разглеждам с любопитство
всичките мои присъствия
и отсъствия…
Опитвам се да не размествам
рафтове и спомени,
Току-виж съм смесила времената,
тъй както се смесват парфюми
и тогава въображението ми
ще се втурне след
новоизмислени образи и думи…
И къде съм истинската аз -
„По следите на изгубеното време“ на Пруст
или след моето време изгубено тичам.
Само поиздухвам някоя прашинка,
от любопитство задавам въпрос
на момичето зад щанда, тоест на себе си,
задоволявам се с учтивия отговор,
а после ровя в паметта си
за подробности, детайли,
и да поспоря отново със себе си
за моите присъствия – отсъствия.
И нова рана да си отворя,
че мен ме някъде няма отново
 и отново някъде не съм.

Диана Тенева

"Състояния" - Живко Тенев - Жисен


сряда, 17 юни 2020 г.

Присъствия и другите наши отсъствия


Обичам при себе си да оставам,
но това означава,
че някъде другаде отсъствам.

Пак невидимо отсъствам,
виждам, че ме няма
ни в Лондон, ни в Калкута,
а седнала съм в скута
на изгубеното време…
Няма ме и в сърцето на Париж,
където с уличния музикант
тъгувах, плаках и се смях
и пред „Салът на Медуза“
дълго седях…
Няма ме и сред тълпите
на Rijksmuseum
пред „Нощна стража“ -
там вече не съм,
там вече ме няма.
Пак  невидимо отсъствам - присъствам
на церемонията с чай
(С колко листенца
пиете чая?)
взирам се в чинийката –
същата, която мама счупи
преди много лета…

Като пролет кокетна бързо отминавам,
в лятото дискретно, ненатрапливо се заседявам –
как да пропусна аромата на пъпеш –
усещане за радост, детство и растеж…

И ще дойде есента с дъх на дюли
и верни приятели…
Със съхнещи листа, а с тях и мъдростта,
че нейде ручей ромоли,
а слънчевият лъч е пътешественик
и бавно по ръба на книгите пламти.

Диана Тенева

"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен




неделя, 19 април 2020 г.

Рожденият ден на мама




Днес, освен Великден, е рожденият ден на мама - щеше да навърши 78 години. Мир на праха ѝ и светлина на душата ѝ! Стихчетата по-долу разкриват болката  и липсата ѝ в моя живот.


минзухари
мама се усмихва
от отвъдното

студен вятър
разрошва минзухарите -
усмивката на мама

армаган -
сънувам мартенички
в писмото от мама

Великден...
курабиите различни
от мамините

шепа череши...
кротката усмивка
на мама

нотки на лавандула…
гардеробът още пази
спомена за мама

септември...
само лавандулов мирис
по моите ръце

безсънна нощ -
мама ми разказва приказки
за Рождество

Бъдни вечер
слънце в питата
на мама

бъдник…
мама слиза
на вечеря

мама -
звезда в небето...
все по-често
сънувам рецептата
за бухти

светулка
в падащия здрач...
светлината й твърде кратка
за да почистя името на мама

върху надгробния й камък

Диана Тенева

събота, 18 април 2020 г.

Лесни курабии за Великден




Необходими продукти:

2 яйца + 1 жълтък
1ч.ч. захар (пълна)
1/2ч.ч. масло
1/2ч.ч. кисело мляко
1ч.л. сода
1 пакетче бакпулвер
около 400г брашно
кората от 1 лимон

Начин на приготовление

Яйцата и захарта се разбиват, а след това към тях се прибавят киселото мляко с разтворената в него сода, маслото и лимоновата кора.
Пресейте брашното заедно с бакпулвера и го добавете към останалите съставки. Замесете еластично тесто.
От тестото направете топчета с големина колкото орех и ги разпределете в тава, покрита с хартия за печене, като оставяте по 3-4см разстояние между всяко.
Намажете топчетата с разбит жълтък и поръсете със захар.
Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 15-17 минути или докато придобият златист цвят и се отделят без проблем от хартията за печене.


пореден Великден –
научих ли се
на смирение

Диана Тенева