Изгрев

         Хоризонтът просветля. Не изведнъж. Най-напред се появи тънка златна нишка, която докосна един връх, после друг. И тогава един-единствен лъч проби мъглата и освети самотен бор, вкопчен в скалата. Дървото сякаш се изправи още по-високо, без да помръдне.

Стояхме неподвижно. Никой не посегна към телефона, никой не наруши тишината. За миг имах чувството, че планината ни е допуснала до своята тайна — не за да я разгадаем, а за да усетим колко светлина може да побере един миг.

Когато слънцето се издигна, магията изчезна. Но нещо от нея остана в нас.

 

изгрев над хребета –

величието на планината

в един-единствен лъч

 

Диана Тенева

"Белият изгрев" - Живко Тенев - Жисен

късна есен

Годините са прибрали лятото в пожълтели албуми, а есента е оставила по первазите шепа листа. Разтварям стария гардероб и оттам ме посреща мирисът на лавандула и отминало време. На закачалката виси тя — роклята, която обличах, когато светът още не знаеше за нашата тайна. Понякога притисках длан към корема си и си представях как един ден ще тичаш през тревата, ще събираш шишарки, ще задаваш въпроси, на които няма да знам как да отговоря.

Сега шевовете са отпуснати, а огледалото ми връща лице, в което времето е оставило своите тихи следи. Докосвам плата. Помня не толкова тежестта на очакването, колкото лекотата, с която те носех навсякъде — без да знам цвета на очите ти, без да съм чувала гласа ти, но вече с място за теб във всяка своя утрешна мисъл.

Навън вятърът отнася последните листа. Прибирам роклята внимателно. Някои прегръдки остават завинаги в тъканта на времето.

 

късна есен…

роклята, с която те носих

под сърцето си

 

Диана Тенева 

"Есен" - Живко Тенев - Жисен

Ритуал

        Светлината се плъзга по ръба на чашата, докосва порцелана и се разлива върху дървената маса. В малкия чайник водата току-що е прегърнала листенцата. Ароматът бавно изпълва стаята, смесва се с прохладата на деня и с далечния глас на птиците.

Не бързам. Всяко движение има своята мярка — да налея водата, да изчакам, да повдигна чашата с две ръце. Три листенца се завъртат в прозрачната течност, после притихват на дъното. Гледам ги и си мисля колко често търсим сложни отговори, а забравяме простото щастие да бъдем тук и сега.

Отпивам. Чаят е топъл, денят — нов. За миг светът се побира в една чаша.

 

ритуал…

с три листенца

пия чая си

 

Диана Тенева

"Ритуал" - Живко Тенев - Жисен

Кръстопът

     На разсъмване пътеката се разделяше на две. Едната се спускаше към долината, където вече се виеше дим от комините. Другата изчезваше сред дърветата и обещаваше неизвестност. Стоях дълго между тях, стиснала в шепа малко камъче, което бях взела за спомен от мястото, където някога бях щастлива.

Колко пъти бях чакала знак — полет на птица, посока на вятъра, нечия протегната ръка. И колко пъти бях наричала съдба собственото си колебание. Ала утрото не даваше отговори. Само светлината бавно изпълваше и двете пътеки, без да предпочита нито една.

Пуснах камъчето. То се търкулна надолу и спря сред тревата. Направих крачка. Не знаех дали ще съжалявам. За пръв път това нямаше значение.

 

изборът винаги

е твой –

няма верен път

 

Диана Тенева

"Верният път" - Живко Тенев - Жисен

Отражения

         Изкачвах пътеката дълго, докато шумът на света остана някъде долу. Между боровете въздухът ухаеше на смола и влажна земя. Пред мен внезапно се разтвори езерото — тъмно, неподвижно, събрало в дълбините си небето.

Наведох се над водата. Лицето ми се появи сред отраженията на дърветата, но вятърът раздвижи повърхността и чертите ми се разпиляха. Няколко борови иглички паднаха върху водата, оставяйки тънки следи. Помислих си колко пъти съм се опитвала да съхраня образа си непокътнат — да бъда същата, да не се променям, да не издавам пукнатините си. Ала планината не пази отражения. Тя приема всичко, което небето ѝ изпраща, и го оставя да отмине.

Изправих се. Водата отново беше гладка. Само аз вече не бях съвсем същата.

 

планинско езеро –

набразден е моят образ

от борови иглички

 

Диана Тенева

"Планинско езеро" - Живко Жечев - Жисен

В бурята

          Небето се разцепва от светкавици. Вятърът блъска прозорците, дъждът заличава очертанията на света. Стоим един до друг, но между нас се надига невидима буря — от премълчани думи, от страхове, от умората да бъдем силни. Искам да те спася от всичко, което те наранява, да намеря правилните думи, да поправя онова, което времето е пропукало. Но понякога ръцете ми са празни, а думите — безсилни.

    Тогава просто оставам. Не обещавам, че бурята ще утихне. Не казвам, че знам пътя. Приближавам се и докосвам рамото ти. Навън гръмотевиците продължават. Вътре тишината вече не е самота.

 

в бурята…

достатъчно ли е само

да те обичам

 

Диана Тенева

"В бурята" - Живко Тенев - Жисен

Мигът

         Светлина огря градината. Между цветята пърхаше пеперуда — толкова лека, сякаш не принадлежеше на този свят. Спрях дъха си. Исках да я задържа в погледа си, да запомня всеки цвят, всяко трепване на крилете. Протегнах ръка, но тя се издигна над цветята и се стопи в слънцето.

Останах с празна длан и с усещането, че някои неща идват при нас не за да ги притежаваме, а за да ни напомнят колко красиво е нетрайното. Оттогава се уча да гледам без да задържам и да обичам без да притежавам.

 

пеперудени криле –

кой би дръзнал да докосне

тази ефимерност

 

Диана Тенева

"Пеперудени крила" - Живко Тенев - Жисен

Мост

     Вечерта се спуска тихо над града. По прозорците трепкат светлини, а в една малка стая двама души седят един срещу друг. Толкова много неща искат да си кажат, но всяка дума сякаш отваря нова пропаст. Тогава единият замълчава. Другият протяга ръка. Между дланите им преминава невидима искра — малка, но достатъчна, за да свърже два свята. Навън вятърът разлиства дърветата. Листата шепнат на език, който не се нуждае от превод.

 

хармония…

търсим мост между

думите и тишината

 

Диана Тенева

"Просветление" - Живко Тенев - Жисен

Малката дума

Между нас имаше тишина. Не тежка. Просто дълбока. Стояхме от двете ѝ страни — две вселени, които не знаеха как да се срещнат. Тогава ти каза една дума. Само една. И тишината се отмести.

 

две вселени —

докосват се през една

малка дума

 

Диана Тенева 

"Затворен свят" - Живко Тенев - Жисен

Две вселени

     Стояхме близо. Толкова близо, че чувахме как тишината диша между нас. Исках да кажа нещо. Ти също. Думите стигнаха до устните ни и останаха там — като птици, забравили посоката. После се усмихнахме. Всеки на своята тъга. Всеки към своята далечина.

 

мълчи и говори

тишината помежду ни —

две различни вселени

 

Диана Тенева

"Две вселени" - Живко Тенев - Жисен