Мистериите на Хухла

Kusto

храмът притихва -

древни песнопения политат

и свещ подпалва мрак

свещ подпалва мрак...

сто години молитва

пази този купол

пази този купол

женски глас от миналото

и свят пламък в очите

свят пламък в очите...

гордост от прадедите

в Хухла затуптя

в Хухла затуптя

рок под звездите...

и джаз пак се пее

джаз пак се пее -

слуша хор от таланти

нощното небе

нощното небе

пази вкуса на хляба...

чуден аромат се носи

чуден аромат се носи -

стари гозби ни канят

на площада днес

на площада днес

светът е едно село...

шегата царува

шегата царува -

под лозата ни среща

с четка и платно

 четка и платно...

светът се ражда пак тук

в детската ръка

в детската ръка

две гайди тихо плачат

и свирят под върха

свирят под върха -

общо хоро се изви

със стъпки в такта

със стъпки в такта

тръгваме в утринта пак...

пътят ни зове

пътят ни зове -

водопадчето шепне

а клепалото чака

клепалото чака -

днес камъните пазят 

древна тайна тук

Диана Тенева

циганско лято

         Има дни, в които лятото не иска да си тръгне. Слънцето докосва света по-меко, сякаш се сбогува с него, а вятърът носи аромат на топлина, узрели плодове и нещо познато, което не можем да назовем.

В такива дни човек се влюбва неусетно – в светлината по косите, в шепота на листата, в нечий поглед, останал дълго след раздялата. И разбира, че някои срещи са като циганското лято – кратки, неочаквани и невъзможни за забравяне.

После идва есента. Листата политат, дните се скъсяват, но топлината остава. Не в слънцето, а някъде дълбоко в нас – там, където любовта пази своите невидими следи.

 

циганско лято –

в шепите на вятъра

топъл спомен

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

пъстра тишина

         Август се оттегля бавно, а септември не бърза. В градината още горят цветовете на лятото, а клоните натежават от зрели плодове. Въздухът е тих, но в тази тишина вече се усеща промяната — утрините са по-хладни, сенките по-дълги, светлината по-мека. Природата не бърза да се сбогува. Тя просто сменя багрите си.

И докато лятото догаря в шепот, есента пристъпва почти незабележимо — с цвят, аромат и сладост.

 

пъстра тишина —

с цвят и плодове бавно

зрее есента

 

Диана Тенева

"Утрин" - Живко Тенев - Жисен

краят на август

     Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.

Денят избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща страницата.

 

денят избледнява —

краят на август

е шарена черга

 

Диана Тенева

"Привечер" - Живко Тенев - Жисен

сладко от смокини

        Идеята изглежда толкова невинна и ухаеща на детство – стари съученици се събират в имението на преуспелия Капитан Беноа (внук на орландовския чешит бай Иван), за да варят заедно сладко от смокини. Но в котлето на настоящето не увират само плодовете, а се разтапят маските, градени с години. Катерина Хапсали дирижира полифоничен концерт от единайсет автентични гласа, всеки от които носи своята болезнена липса, своето скъпоценно ковчеже и своята кутия на Пандора. „Индрише“ се превръща в горчиво-сладка хроника за опитите ни да консервираме щастието в буркани, докато животът неумолимо чупи стъклото. 

    Това е роман за цената на бягството от съдбата, за предателствата и за онази тиха надежда, която остава на дъното, дори когато гемиите ни отдавна са потънали.

сладко от смокини - 

след лъжичката горчат 

отминали спомени

Диана Тенева

дързостта на светлината

         Нощта просто разтваря тъмното — и чака някой да посмее да запали първата искра.

Понякога светлината е дръзка. Не идва тихо, не се извинява, че нарушава мрака. Пръсва се наоколо — синя, златна, жива — и превръща тъмнината в пространство за танц. Всяка искра е малък бунт срещу нощта, всяка светла следа — обещание, че дори в най-дълбокото мълчание животът продължава да рисува.

И може би затова нощта не се страхува от светлината. Тя просто ѝ дава своето черно платно.

 

дързостта на светлината –

нощта танцува

в сини и златни искри

 

Диана Тенева

"Венецът на дързостта" - Живко Тенев - Жисен

слънчева жена

     Има хора, които не влизат в деня — те го събуждат. Тя не бърза. Просто носи в себе си онзи невидим ритъм, по който светлината намира път през утрото. Усмивката ѝ отваря прозорци, а присъствието ѝ оставя по стените златни следи. До нея тишината не е празнота, а дъх преди песен.

    Понякога си мисля, че слънцето не изгрява. То просто си спомня за нея.

 

денят започва

с нейния ритъм…

слънчева жена

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

кръгът ще се затвори ли

     Има места, които не намираме на картата. Те се появяват тихо — в нечий поглед, в една дума, в усещането, че за първи път не трябва да се преструваш на някой друг. Дълго търсих своето място, сякаш светът беше пъзел, а аз — липсващото парче. Понякога се питам дали наистина съм стигнала там, където трябва, или просто съм се научила да се побирам в чужди очертания. А може би мястото не е даденост, а избор — онова пространство, в което душата не се свива, за да бъде приета.

 

мястото, където

пасвам – кръгът

ще се затвори ли

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

мудра на слънцето

     Утрото започва в тишина. Сядам с лице към слънцето, затварям очи и поставям ръце върху коленете си с дланите нагоре – жест, който насочва вниманието навътре и събужда усещането за жизнена сила. Дъхът се успокоява. С всяко вдишване приемам светлината, с всяко издишване освобождавам умората.

 

мудра на слънцето -

на талази енергия

блика от мен

 

Отварям очи. Слънцето е високо, а ръцете ми още са във формата на слънчевата мудра. В мен е тихо и светло. Понякога е достатъчно да се спреш, да се обърнеш към светлината и да ѝ позволиш да премине през теб.

 

Диана Тенева

"Уединение" - Живко Тенев - Жисен

неспирен дъжд

Дъждът не спира. Той се стича по прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.

 

неспирен дъжд -

заравям пръсти

в твоите коси

 

В този миг няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в нас е тихо.

Дъждът продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.

 

Диана Тенева 

"Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен