Сирни Заговезни

     Вечерта ухае на печени чушки и топла пита. Конецът се полюшва от тавана, а по него — бяло яйце и халва. Детските очи следят движението му със затаен дъх, сякаш в това кръгово люлеене се върти самата година. Смях, протегнати ръце, нетърпение. Някой успява да захапе, друг — не, но радостта е обща. В стаята припламва огън, който ще пречисти старото и ще отвори път на новото. Пожеланията не са просто думи — те са вяра, изречена на глас.

хамкане...
здрава и честита
през годината

Диана Тенева

AI Generated Image

обещание

     Сутринта е с дъх на сбогуване, очакване за нещо - във въздуха витаят неизречени думи. Стоим един срещу друг пред портата, която съм прекрачвала безброй пъти — като дете, като човек, който още не знае накъде тръгва, като възрастен, който има ясна представа за себе си...Сега знам само, че трябва да тръгна. Баща ми не говори много. В погледа му има едновременно тревога и доверие, онова тихо знание, че не може да извърви пътя вместо мен. Ръката му се протяга — не за да ме задържи, а за да ми предаде нещо невидимо: сила, вяра, мярка за честност. Когато поемам дланта му, усещам грапавината на труда и топлината на обичта. В този кратък допир се побира повече, отколкото мога да изрека.

обещание...
поемам отворената длан
на баща ми

Диана Тенева

AI Generated Image

сбогуване

     Седя на ръба на леглото и не бързам да го затворя. В този куфар не прибирам просто дрехи, а утрини с мирис на кафе, смеха ти в коридора, шума на ключа в бравата. Опитвам се да подредя всичко внимателно, сякаш редът може да укроти липсата. Пръстите ми се спират върху старата тениска, която винаги вземах „за всеки случай“ — сега случаят е сбогуването. Знам, че тръгвам, но част от мен остава тук, между книгите, картините и недоизречените думи.

сбогуване...
носталгия наднича
от подредения куфар

Диана Тенева

AI Generated Image

завръщане

     Пътят към дома е същият, но стъпките ми звучат различно. Къщите са притихнали в следобедната светлина, а въздухът носи онзи ранен пролетен хлад, който обещава повече, отколкото дава. В двора тревата е поникнала без да пита. Времето не е спирало, не е чакало ничие завръщане. Само аз нося тежестта на отсъствието си, докато отключвам портата и се оглеждам за нещо познато, което да ме разпознае.

завръщане...
и без мен
минзухарите цъфтят

Диана Тенева

снимка от нета

чужди езици

     Думите ме приютяват по различен начин. Влизам в един език предпазливо — подът скърца, прозорците са високи, изреченията дълги и строги. В друг се движа боса, с къси фрази и отворени врати. Всеки език има свое ухание, своя тишина, своите правила за обитаване. Когато говоря, аз не превеждам себе си — настанявам се. И докато сменям езиците, сменям и къщите, без да знам в коя ще остана.

 

чужди езици…

в коя ли къща

ще живея

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

снежна луна

 Снегът блестеше и осветяваше цялата стая. Луната стоеше ниско и бяла, сякаш някой я беше оставил нарочно над къщата. Сънят дойде тихо и безшумно, на пръсти. В него мама не говореше — само минаваше през стаята с лека стъпка, облечена в рокля на цветя, неподходяща за зимата, но съвсем на място в паметта. Цветята бяха свежи и не усещаха студ. Миришеше на лято и на нещо отдавна изгубено, което се връща само когато спим.

 

снежна луна…

в съня ми мама

с рокля на цветя

 

Диана Тенева

"Целуната луна" - Живко Тенев - Жисен

скреж по клоните

     Излязох рано, без да бързам. Клоните бяха побелели от скреж, сякаш нощта още не си е тръгнала. Стоях и гледах — не търсех нищо, но очите ми се спряха там, където цветът отказваше да изчезне. Шипките светеха отдалеч, малки и упорити, и ми напомниха за онова в мен, което остава живо, дори когато всичко наоколо се е свило от студ. Усмихнах се, защото  познах топлината.

 

скреж по клоните...

само шипките

червенеят отдалеч

 

Диана Тенева

Снимка от нета

гладна луна

        Нощта ни разголва докрай - до кост. Светлината не топли, само увеличава разстоянието между нас. Всичко, което бихме могли да бъдем, стои неизречено — не от страх, а от знание. Понякога небето е свидетел, понякога съдник; тази нощ е и двете.

 

гладна луна

ни гледа отвисоко…

невъзможна любов

 

Диана Тенева

"Луната Кингу" - Живко Тенев - Жисен