ценни уроци

 ценни уроци -

докъде се простира

приятелството

Диана Тенева

ГеоПътувания

Подпис

 Подпис

 

Подписва се вятърът

върху пясъчните дюни.

Боже мой, боже мой,

колко неграмотна съм аз!

И неведнъж ме е люлял

въпросът какво постигам

с тези писаници във тефтери

щом понякога и сричка

ме товари

и няма кой на вятъра подобно

моето слово ювелирно да извае

и подписа си с лекота да сложи…

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

Табуле

 

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

• булгур - 200 г
• зехтин - 25 г
• сол - 1 ч.л.
• вода - 200 мл

Билки и аромати

• мента - 15 г само листата + за украса
• магданоз - 25 г само листата
• див лук - 10 г
• чесън - 2 скилидки (по желание)
• лимонов сок - 1 с.л.

Винегрет

• лимони - 1 бр. голям, сока (около 100 мл. )
• пресен лук - 250 г
• чушки - 70 г зелена + 120 г червена
• домати - 2 бр.
• маслини - 60 г (по желание) черни, обезкостени
• кимион - 1/2 ч.л. млян
• черен пипер - 1/2 ч.л. или на вкус, млян
• сол - 1 ч.л. или на вкус
• зехтин - 50 г

 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

За приготвянето на булгура съм открила един начин, който на мен лично много ми допадна и ще го споделя с вас. Вместо обикновеното попарване във вода, за да набъбне, аз ви предлагам да опитате това: Сипете към указаното количество 25 г хубав ароматен зехтин, сол и разбъркайте, за да се поеме равномерно от всяко зрънце. Налейте 200 мл студена вода и оставете настрана. След минути булгурът ще я поеме, но все още е твърд. Сложете го за 6-8 минутки в уред за готвене на пара и ще стане перфектен. Ако нямате такъв уред, друг вариант е да залеете с малко гореща вода, за да поеме и нея. По този начин зрънцата стават много по-вкусни и разделени едно от друго. За ароматите към салатата нарежете на ситно листенцата магданоз и мента, те трябва да са задължително измити и подсушени. Добавете чесъна, накълцан също на ситно, както и дивия лук. Залейте с лъжица лимонов сок и оставете настрана. Идва ред на винегрета за Табулето, за който нарежете на ситни кубчета чушките, пресния лук, доматите (без семки препоръчително) и маслините, ако ще използвате такива. Добавете подправките, сол, зехтина и лимоновия сок и разбъркайте. В купата с булгура сипете всичко - винегрета и ароматната заготовка. Разбъркайте салатата Табуле с булгур и приберете в хладилник, за да се охлади, преди да поднесете.

Рецептата е взета от recepti.gotvach.bg

 

табуле...

споделям с приятели

песните на LADANIVA

 

Диана Тенева

прохладен дъжд

     Пътеката към Крушунските водопади се виеше между свежата зеленина, а ситният дъжд полираше листата и дървените мостчета с мек блясък. Вместо да помрачи настроението ни, прохладата събуди усещането за истинско приключение. Шумът на падащата вода се смесваше с веселите разговори и смеха на групата. Всеки завой разкриваше нова каскада, нова гледка, която ни караше да забавим крачка и да се вгледаме в красотата наоколо. Сред мъгливите пръски и аромата на мокра гора почувствахме как ежедневието остава далеч зад нас.

 

прохладен дъжд...

приповдигнат е приключенският

дух на групата

Диана Тенева

ГеоПриключения

Снимка: Дечка Стефанова

бабина черга

     Стаята ухае на утро и спомени. През прозореца влиза мека светлина, която докосва нишките на старата черга – всяка от тях пази история, грижливо втъкана от ръцете на баба. Цветовете не са просто багри, а живи следи от дни, преминали с труд и обич. В тях има топлина, която не избледнява, и тишина, която успокоява. Денят се ражда върху тази тъкан – пъстър, крехък и пълен с обещание.

бабина черга –
денят започва с цвят
и надежда

Диана Тенева

"Драскотина в паметта" - Живко Тенев - Жисен

перли рано сутрин

     Денят пристъпва бавно, на пръсти, ходи бос по земята. В утринния хлад тревата диша бавно, а светлината се процежда като обещание. Всичко е крехко и чисто, неподправено от човешка мисъл. Всяка капка пази в себе си краткия живот на нощта и първия поглед на слънцето. Светът е събран в малките неща, които блестят и изчезват, преди да ги назовем.

перли рано сутрин…
капчици роса блестят
върху тревата

Диана Тенева

AI - Generated Image

звукът на тишината

     Въздухът е неподвижен, но не празен – в него пулсира нещо неизказано. Човек се вслушва и разбира, че тишината не е липса, а присъствие. Тя събира разпилените мисли, изглажда тревогите и оставя само най-същественото. Някъде между дъха и паузата се ражда усещането за промяна – незабележима, но неизбежна.

звукът на тишината…
утре светът
ще бъде друг

Диана Тенева

"Звукът на тишината" - Живко Тенев - Жисен

жужене на пчели

     Пладне. Светлината пада меко върху градината и всичко изглежда неподвижно, сякаш светът е спрял. Само жуженето нарушава тишината – равномерно, утешително, като древен ритъм. Пчелите преминават от цвят на цвят, без колебание, без нито едно излишно движение. В тяхното движение няма съмнение, няма търсене на смисъл – то просто се случва. Гледам и усещам как мислите ми се разтварят, излишните въпроси се стопяват. Остава само простото присъствие на пчелите – чисто, спокойно, достатъчно.

жужене на пчели
в цветята...
свещена простота

Диана Тенева

"Пролетта" - Живко Тенев - Жисен

буца в гърлото

     Събирам думите като капки, които отказват да паднат. Стоят на ръба на гласа ми – тежки, недоизречени, като спомени, които не намират път навън. Понякога мълчанието е по-плътно от сълзите. В него се раждат кратки образи – мигове, които искат да бъдат изречени, но остават заключени в гърлото, превърнати в тиха вътрешна болка. И колкото повече ги задържам, толкова по-ясно усещам, че те не изчезват – само се превръщат в нещо по-фино, почти невидимо, но осезаемо като дъх в студено утро.

буца в гърлото –
неизплаканите мои
хайку импресии

Диана Тенева

"Две капки" - Живко Тенев - Жисен

напъпило дърво

     Ранна пролет разтваря света като внимателно разгърната книга. Въздухът носи мирис на влажна земя и нещо древно, сякаш времето се е върнало назад, за да напомни за онези, които са били преди нас. Гледам напъпилото дърво – крехко и силно едновременно. Във всяка пъпка има обещание, но и памет. Мисля си как корените му пазят истории, които никога няма да чуя, а въпреки това ги нося в себе си. Дали животът ми е само мой, или е продължение на нечий друг, на нечия тиха надежда? В тази тишина границите се размиват – между минало и настояще, между „аз“ и „ние“.

напъпило дърво —
себе си ли живея или
предците в мене дишат

Диана Тенева

Снимка: Диана Тенева