на детската ми люлка

         Влизам в двора тихо, не искам да нарушавам покоя на лятото. Мирише на смокини, пъпеш и презряла диня. Под асмата още виси люлката – въжетата са избелели, дъската е напукана, но възелът все още държи. Навремето не исках да слизам от нея. Оттам светът изглеждаше безкраен, а слънцето – толкова близо, че можех да го докосна с крак. Сега никой не се люлее. Само следобедното слънце се плъзга между листата и рисува по нея светли петна, които се движат бавно, сякаш пазят ритъма на отминалите години. Разбирам, че детството не си е тръгвало въобще от това място и все още мога да достигна слънцето с крак.

 

бащина къща -
на детската ми люлка
само слънце се люлее

 

Диана Тенева

"Слънчева корида" - Живко Тенев - Жисен

Буквата на доброто

 

Голямата сила на тази буква е способността да обединява хората чрез доброта и човечност. Тя носи талант за общуване, сътрудничество и изграждане на хармонични отношения. Човекът с този инициал обикновено има естествен усет към това какво е правилно, полезно и градивно.

северно сияние

     Влизам в градината, откъсвам няколко стръка джоджен и ги разтривам между пръстите си. Ароматът мигом изпълва двора – свеж, прохладен, домашен. Мирише на бабината градина, на обеди под асмата и на онези години, когато разстоянията не съществуваха. Сега дъщеря ми живее под друго небе. Понякога ми изпраща снимки на зелени и виолетови светлини. Гледам северното сияние през екрана и си мисля колко различни могат да бъдат цветовете на дома. Моите са зелени като джоджена. Нейните – зелени като небето. Между тях има хиляди километри, но майчината памет не познава география. Тя винаги намира път.

северно сияние –
дали ароматът на джоджен
достига до дъщеря ми

 

Диана Тенева

"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен

хиляди малки слънца

     Край фонтана хората идват и си тръгват, но за миг всички спират по един и същи начин. Затварят очи, намислят нещо съкровено и хвърлят монета през рамо. Желанията нямат звук, ала водата ги приема без да пита дали ще се сбъднат. На дъното се натрупват години надежди – едни забравени, други вече изпълнени, трети още чакащи своя час. Когато слънцето се наведе над фонтана, всяка монета връща по малко светлина. И ми се струва, че не металът блести, а човешкият копнеж за щастие в едно тихо желание.

 

монети -
хиляди малки слънца
светят във фонтана

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

среднощен вятър

     Лятната нощ държи прозореца отворен. Над леглото леко се полюшва старият капан за сънища – няколко пера и мрежа, изплетена с надеждата да задържа лошото и да пропуска само доброто. След полунощ вятърът се промъква безшумно през прозореца с дъх на нощни треви и прохлада. Преминава през нишките, без да се заплете в тях, и докосва лицето ми. Интуитивно, в съня си усещам онова, което е било свободно да премине.

 

среднощен вятър -
капанът за сънища пропуска
хлад в съня ми

 

Диана Тенева

"Мрежи за вятър" - Живко Тенев - Жисен

молитва за дъжд

     Още преди изгрев въздухът тежи като похлупак. Листата на дърветата са застинали, птиците са замлъкнали и всичко живо е в плен на дългото очакване. Едва по обед се надига лек ветрец. Не носи прохлада – само докосва лицето, преминава през изсъхналите треви и разклаща прашните клони. В този шепот няма утеха, а смирение. Сякаш и самият вятър е разбрал, че има мигове, в които не може да промени света, а само да се присъедини към общата молба на всичко живо. 

жега -
даже вятърът шепне
молитва за дъжд

Диана Тенева

"Буря" - Живко Тенев - Жисен

всеки ден от живота си

         Има дни, които не обещават нищо особено. Сутринта започва като всяка друга – със светлина през прозореца, с кафе от машината и с мириса на масло в тигана. Докато обръщам палачинката, си давам сметка колко често сме в очакване на големите събития и колко лесно подминаваме малките дарове. А именно те ни крепят – топлината на дома, нечий смях от съседната стая, сладкото от миналогодишните ягоди, първата хапка, която напомня, че животът не се измерва само с постижения, а и с благодарност. Отдавна престанах да чакам идеалния ден. Предпочитам да вкусвам този, който ми е даден.

 

вкусвам с радост
всеки ден от живота си...
гореща палачинка

 

Диана Тенева

"Чайникът" - Живко Тенев - Жисен

овощна градина

   В овощната градина времето тече по друг начин. Между ябълките, крушите и сливите няма нужда от обяснения. Само пчелите прелитат от цвят на цвят, а тревата приглушава стъпките. Захвърлям телефона вкъщи, забравям часовника и за първи път от дни не се опитвам да догонвам нищо. Тишината не е празна – тя е изпълнена с листен шепот, със зреещи плодове и с онзи тих вътрешен глас, който градът винаги заглушава. Разбирам, че понякога не е нужно да търсиш отговорите. Достатъчно е да останеш дълго време на място, където светът не говори по-силно от теб.

 

овощна градина...
най-после мога
да чуя себе си

 

Диана Тенева

"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен

Истинските луксове на зрелия живот

 

изхвърлена кукла

     Намерих я до контейнера – с едното око затворено, с разплетени коси и кал по избелялата рокличка. Някой беше пораснал и бе решил, че вече няма нужда от нея. Наведох се, без да я докосна. Не куклата ме натъжи, а мисълта, че някога е била нечия вселена – приспивана, прегръщана, вземана на тайни пътешествия. Детството не свършва в деня, когато играчките бъдат изоставени. То се разпилява бавно, оставайки в предметите, които вече никой не забелязва. А спомените? Може би не изчезват. Просто чакат някой случаен поглед, за да оживеят отново.

 

изхвърлена кукла...

спомените от детството

къде изчезват

 

Диана Тенева

"Момиченце с шапка" - Живко Тенев - Жисен