хиляди малки слънца

     Край фонтана хората идват и си тръгват, но за миг всички спират по един и същи начин. Затварят очи, намислят нещо съкровено и хвърлят монета през рамо. Желанията нямат звук, ала водата ги приема без да пита дали ще се сбъднат. На дъното се натрупват години надежди – едни забравени, други вече изпълнени, трети още чакащи своя час. Когато слънцето се наведе над фонтана, всяка монета връща по малко светлина. И ми се струва, че не металът блести, а човешкият копнеж за щастие в едно тихо желание.

 

монети -
хиляди малки слънца
светят във фонтана

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

среднощен вятър

     Лятната нощ държи прозореца отворен. Над леглото леко се полюшва старият капан за сънища – няколко пера и мрежа, изплетена с надеждата да задържа лошото и да пропуска само доброто. След полунощ вятърът се промъква безшумно през прозореца с дъх на нощни треви и прохлада. Преминава през нишките, без да се заплете в тях, и докосва лицето ми. Интуитивно, в съня си усещам онова, което е било свободно да премине.

 

среднощен вятър -
капанът за сънища пропуска
хлад в съня ми

 

Диана Тенева

"Мрежи за вятър" - Живко Тенев - Жисен

молитва за дъжд

     Още преди изгрев въздухът тежи като похлупак. Листата на дърветата са застинали, птиците са замлъкнали и всичко живо е в плен на дългото очакване. Едва по обед се надига лек ветрец. Не носи прохлада – само докосва лицето, преминава през изсъхналите треви и разклаща прашните клони. В този шепот няма утеха, а смирение. Сякаш и самият вятър е разбрал, че има мигове, в които не може да промени света, а само да се присъедини към общата молба на всичко живо. 

жега -
даже вятърът шепне
молитва за дъжд

Диана Тенева

"Буря" - Живко Тенев - Жисен

всеки ден от живота си

         Има дни, които не обещават нищо особено. Сутринта започва като всяка друга – със светлина през прозореца, с кафе от машината и с мириса на масло в тигана. Докато обръщам палачинката, си давам сметка колко често сме в очакване на големите събития и колко лесно подминаваме малките дарове. А именно те ни крепят – топлината на дома, нечий смях от съседната стая, сладкото от миналогодишните ягоди, първата хапка, която напомня, че животът не се измерва само с постижения, а и с благодарност. Отдавна престанах да чакам идеалния ден. Предпочитам да вкусвам този, който ми е даден.

 

вкусвам с радост
всеки ден от живота си...
гореща палачинка

 

Диана Тенева

"Чайникът" - Живко Тенев - Жисен

овощна градина

   В овощната градина времето тече по друг начин. Между ябълките, крушите и сливите няма нужда от обяснения. Само пчелите прелитат от цвят на цвят, а тревата приглушава стъпките. Захвърлям телефона вкъщи, забравям часовника и за първи път от дни не се опитвам да догонвам нищо. Тишината не е празна – тя е изпълнена с листен шепот, със зреещи плодове и с онзи тих вътрешен глас, който градът винаги заглушава. Разбирам, че понякога не е нужно да търсиш отговорите. Достатъчно е да останеш дълго време на място, където светът не говори по-силно от теб.

 

овощна градина...
най-после мога
да чуя себе си

 

Диана Тенева

"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен

изхвърлена кукла

     Намерих я до контейнера – с едното око затворено, с разплетени коси и кал по избелялата рокличка. Някой беше пораснал и бе решил, че вече няма нужда от нея. Наведох се, без да я докосна. Не куклата ме натъжи, а мисълта, че някога е била нечия вселена – приспивана, прегръщана, вземана на тайни пътешествия. Детството не свършва в деня, когато играчките бъдат изоставени. То се разпилява бавно, оставайки в предметите, които вече никой не забелязва. А спомените? Може би не изчезват. Просто чакат някой случаен поглед, за да оживеят отново.

 

изхвърлена кукла...

спомените от детството

къде изчезват

 

Диана Тенева

"Момиченце с шапка" - Живко Тенев - Жисен

метличини

     Метличините не питат дали лятото ще бъде щедро – просто разцъфват. Гледам сините им листенца и си мисля колко приличат на човешките надежди: крехки, но упорити. Всяко носи по едно неизречено желание – за пътешествие, за среща, за обич, за дълги вечери, в които светлината не бърза да си тръгне. Лятото винаги идва с обещания, но само най-тихите от тях остават в нас и след като сезонът отмине.

метличини...

толкова много желания
за лятото

 

Диана Тенева

"Празник" - Живко Тенев - Жисен

 

круши петровки

     Някога в края на юли дворът се изпълваше с тежкия аромат на узрели петровки. Под дървото тревата беше нашарена от слънце и сянка, а въздухът трептеше така, сякаш самата светлина имаше вкус. Протягах ръка към плода, но преди да го докосна, слънцето се разпиляваше по листата и ме караше да притворя очи. В такива мигове разбираш, че понякога не плодът е дарът, а сиянието, което го обгръща.

 

круши петровки...

ослепявам

от светлината

 

Диана Тенева

AI-Generated Image

ярки сънища

     Понякога нощта ми подарява живот, който не съм живяла – улици без страх, лица без сбогуване, прозорци, през които влиза само утринна светлина. Събуждам се с усещането, че най-хубавото предстои и не е само в съня ми. Докато кафето стане, отварям гардероба и посягам не към най-практичното, а към онова, което ме кара да вървя по-смело. Нека денят сам реши дали ще последва съня ми.

 

ярки сънища...

рано сутрин обличам

червената си рокля

 

Диана Тенева

"Лятно време" - Живко Тенев - Жисен

Афиши

 Притихналата гъба е покрита с пластове от стари афиши. Някои са избледнели от дъжда, други са разкъсани от времето, а трети едва се държат за мазилката. Всеки лист е следа от нечие очакване – концерт, спектакъл, среща, обещание за радост. Докато погледът се плъзга по тях, миналото за миг се раздвижва. Лица, гласове и смях изплуват от паметта така внезапно, както гъбите никнат след дъжд. После всичко отново утихва. Афишите остават неподвижни, а срещите – само леки отпечатъци в сърцето.

 

гъбата с афиши -

за миг оживяват

отминали срещи

 

Диана Тенева