Има хора, които не влизат в деня — те го събуждат. Тя не бърза. Просто носи в себе си онзи невидим ритъм, по който светлината намира път през утрото. Усмивката ѝ отваря прозорци, а присъствието ѝ оставя по стените златни следи. До нея тишината не е празнота, а дъх преди песен.
Понякога си мисля, че слънцето не изгрява. То просто си спомня за нея.
денят започва
с нейния ритъм…
слънчева жена
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Има места, които не намираме на картата. Те се появяват тихо — в нечий поглед, в една дума, в усещането, че за първи път не трябва да се преструваш на някой друг. Дълго търсих своето място, сякаш светът беше пъзел, а аз — липсващото парче. Понякога се питам дали наистина съм стигнала там, където трябва, или просто съм се научила да се побирам в чужди очертания. А може би мястото не е даденост, а избор — онова пространство, в което душата не се свива, за да бъде приета.
мястото, където
пасвам – кръгът
ще се затвори ли
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Утрото започва в тишина. Сядам с лице към слънцето, затварям очи и поставям ръце върху коленете си с дланите нагоре – жест, който насочва вниманието навътре и събужда усещането за жизнена сила. Дъхът се успокоява. С всяко вдишване приемам светлината, с всяко издишване освобождавам умората.
мудра на слънцето -
на талази енергия
блика от мен
Отварям
очи. Слънцето е високо, а ръцете ми още са във формата на слънчевата мудра. В
мен е тихо и светло. Понякога е достатъчно да се спреш, да се обърнеш към
светлината и да ѝ позволиш да премине през теб.
Диана Тенева
"Уединение" - Живко Тенев - Жисен
Дъждът не спира. Той се стича по
прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш
дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.
неспирен дъжд -
заравям пръсти
в твоите коси
В този миг
няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се
губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в
нас е тихо.
Дъждът
продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не
се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.
Диана Тенева
 |
| "Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен |
Сутринта е тиха. Поляната още пази росата, а глухарчетата са вдигнали белите си главици към небето. Въздухът е неподвижен и сякаш целият свят е спрял, за да не наруши съня им.
Само един порив – кратък и невидим. Глухарчето потрепва, а пухкавите му семенца се откъсват едно след друго и политат. Сякаш сънят му се разпада на стотици малки желания, понесени към неизвестни места.
Вятърът отминава. Поляната отново притихва. Но вече нищо не е същото – едно глухарче е изпратило мечтите си по света.
кой прекъсна
съня на глухарчето…
неочакван вятър
Диана Тенева
"Цвете" - Живко Тенев - Жисен
Вечерта е топла, въздухът трепти, а тишината сякаш очаква първия удар на токчетата. После китарата проговаря. Ритъмът се ражда бърз и неудържим – стъпка, плясък, завъртане. Червените поли се разлистват като пламъци, а погледите се срещат и разпалват невидим огън.
Фламенкото
не просто се танцува – то се преживява. В него има гордост и копнеж, нежност и
предизвикателство, тъга и радост. Всяко движение разказва история, а всеки звук
сякаш докосва най-дълбоките струни на душата.
И когато
музиката утихва, страстта още остава във въздуха – жива, необуздана,
неподозирана. Като огън, който не иска да угасне.
фламенко –
в неподозиран ритъм
екзалтира страстта
Диана Тенева
 |
| Живко Тенев - Жисен |
Сутринта
идва тиха и светла. Нещо невидимо се отваря пред мен – като врата, която дълго
е била затворена. Въздухът е свеж, небето широко, а денят изглежда пълен с
възможности. Оставям вчера зад гърба си и за първи път отдавна усещам лекота.
Не знам
какво ще донесе този ден. Може би малка радост, среща, усмивка или просто миг
спокойствие. Но вече не се страхувам от неизвестното. В мен отново има място за
мечти.
Денят е
отключен. А с него и сърцето ми. Надеждата тихо избуява – нежна, но жива, като
стръкче, пробило през земята след дълга зима.
И тръгвам.
Не защото знам къде ще стигна, а защото отново вярвам, че има път.
отключен ден –
надежда избуява
отново в мен
Диана Тенева
 |
| "Отключен ден" - Живко Тенев - Жисен |
Лятото си тръгва бавно. Сутрините още ухаят на трева, слънцето се разлива в злато, а вечерите задържат последните багри на залеза. Всичко наоколо сякаш казва „остани“ – и лятото, и вятърът, и спомените.
Стоя сред
тревата и слушам как листата шепнат. В този шепот има нещо познато – думи,
които не съм казала, мечти, които не съм посмяла да последвам, пътища, по които
не съм тръгнала. Някои мигове просто не ни стигат, за да ги изживеем докрай.
А после
идва залезът. Червен, тих и красив. Разбирам, че нищо любимо не остава
завинаги. Лятото ще си тръгне, както си тръгват някои хора, някои мечти и някои
мигове. И може би най-трудното е да протегнеш ръка към тях, когато знаеш, че
вече е късно.
Оставам още
малко. Да чуя вятъра. Да запомня светлината. Да прибера в себе си това
недоизречено лято – за да има какво да остане, когато то си тръгне.
протягам ръка –
недосънуван залез
кърви над гората
Диана Тенева
 |
| Живко Тенев - Жисен |
Под сянката на стария бор времето престава да бърза. Смолистият дъх се смесва с топлината на земята, а вятърът едва докосва клоните. Очите неусетно натежават. Не заспивам – само се оставям на следобеда да ме носи и да ме люлее в скута си. В този миг не искам нищо повече.
сянка на бор...
люлее ме следобедът
в тихата си дрямка
Диана Тенева
"Летен ден" - Живко Тенев - Жисен
 |
| "Огнена вечер" - Живко Тенев - Жисен |
