Красив си като омиротворение, което копнее, желае ме и плаче - изобщо има ли някакво значение дали с пръсти или с перото паче пак ще ме измислиш във съня си... И несвикнал да работиш с гваш с въглен щрихираш ме неведнъж и дваж и извън ръцете ти разливам се аз като бухнал неочаквано квас, а ти - модерен Мондриан пилееш бои от щастие пиян... Какво се очаква от нас не зная, но ти си моята пътека към безкрая!