Влизам в градината, откъсвам няколко стръка джоджен и ги разтривам между пръстите си. Ароматът мигом изпълва двора – свеж, прохладен, домашен. Мирише на бабината градина, на обеди под асмата и на онези години, когато разстоянията не съществуваха. Сега дъщеря ми живее под друго небе. Понякога ми изпраща снимки на зелени и виолетови светлини. Гледам северното сияние през екрана и си мисля колко различни могат да бъдат цветовете на дома. Моите са зелени като джоджена. Нейните – зелени като небето. Между тях има хиляди километри, но майчината памет не познава география. Тя винаги намира път.
северно сияние
–
дали ароматът на джоджен
достига до дъщеря ми
Диана Тенева
"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар