Понякога нощта ми подарява живот, който не съм живяла – улици без страх, лица без сбогуване, прозорци, през които влиза само утринна светлина. Събуждам се с усещането, че най-хубавото предстои и не е само в съня ми. Докато кафето стане, отварям гардероба и посягам не към най-практичното, а към онова, което ме кара да вървя по-смело. Нека денят сам реши дали ще последва съня ми.
ярки сънища...
рано сутрин обличам
червената си рокля
Диана Тенева
 |
| "Лятно време" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар