Има дни, в които лятото не иска да си тръгне. Слънцето докосва света по-меко, сякаш се сбогува с него, а вятърът носи аромат на топлина, узрели плодове и нещо познато, което не можем да назовем.
В такива
дни човек се влюбва неусетно – в светлината по косите, в шепота на листата, в
нечий поглед, останал дълго след раздялата. И разбира, че някои срещи са като
циганското лято – кратки, неочаквани и невъзможни за забравяне.
После идва
есента. Листата политат, дните се скъсяват, но топлината остава. Не в слънцето,
а някъде дълбоко в нас – там, където любовта пази своите невидими следи.
циганско лято –
в шепите на вятъра
топъл спомен
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар