Недоизречено лято

        Лятото си тръгва бавно. Сутрините още ухаят на трева, слънцето се разлива в злато, а вечерите задържат последните багри на залеза. Всичко наоколо сякаш казва „остани“ – и лятото, и вятърът, и спомените.

Стоя сред тревата и слушам как листата шепнат. В този шепот има нещо познато – думи, които не съм казала, мечти, които не съм посмяла да последвам, пътища, по които не съм тръгнала. Някои мигове просто не ни стигат, за да ги изживеем докрай.

А после идва залезът. Червен, тих и красив. Разбирам, че нищо любимо не остава завинаги. Лятото ще си тръгне, както си тръгват някои хора, някои мечти и някои мигове. И може би най-трудното е да протегнеш ръка към тях, когато знаеш, че вече е късно.

Оставам още малко. Да чуя вятъра. Да запомня светлината. Да прибера в себе си това недоизречено лято – за да има какво да остане, когато то си тръгне.

 

протягам ръка –

недосънуван залез

кърви над гората

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен