Дъждът не спира. Той се стича по
прозорците, по улиците, по спомените. Светът навън е размит и притихнал, сякаш
дъждовните капки са изтрили всичко излишно, за да останем само двамата.
неспирен дъжд -
заравям пръсти
в твоите коси
В този миг
няма думи. Само топлината на близостта и тихият ритъм на дъжда. Пръстите ми се
губят в косите ти, а времето сякаш забавя своя ход. Навън небето плаче, но в
нас е тихо.
Дъждът
продължава. И може би точно затова този миг е безкраен — защото някои срещи не
се измерват с часове, а с усещането, което оставят след себе си.
Диана Тенева
 |
| "Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар