неделя, 1 декември 2013 г.

on the clothesline



on the clothesline
my skirt flirts
with the sun…
painful love and
discoloured skirt                            

на простора
полата ми флиртува
със слънцето. . .
трудна любов и
избеляла пола


my mother makes
pointlace curtains for
the frosted windows…
the housewife
I will never be                            

майка ми прави
дантелени пердета за
заскрежените прозорци. . .
домакинята, която
никога няма да бъда

fugacious poppies
along the railroad
travel with me…
your yesterday words
too old and distant now                 

прецъфтяващи макове
покрай жп линията
пътуват с мен. . .
твоите вчерашни думи
твърде овехтели и далечни сега


marriage therapy…
in her cross face and
his clenched teeth
there must have been
Love                                       

брачна терапия. . .
в сърдитото ù лице и
стиснатите му зъби
сигурно е имало
Любов

day moon…
shall I buy for you
a vanilla cake
or you’ll kiss me
spontaneously                                                                 

дневна луна. . .
да ти купя ли
ванилов кейк
или ще ме целунеш
спонтанно


egg implantation…
lingering silence between
the procedures
and his hands
warming hers                                  

имплантиране на яйцеклетка
продължително мълчание между
процедурите
и неговите ръце
топлещи нейните


the blinds slicing
a silhouette in the way
you used to put off
jealous looks -
I miss you so much                       

щорите, нарязващи
силует по начина
по който ти отблъскваше
ревнивите погледи —
липсваш ми толкова много

Diana Teneva

published in ATLAS POETICA 16

Under the Basho

at the florist’s –
a pregnant woman’s face
among sunflowers








dandelion wine…
a four-leaf clover
in the year book

Diana Teneva

неделя, 17 ноември 2013 г.

Мое хайку отново на китайски език в превод на Chen-ou Liu

в цветарския магазин -
лице на бременна жена
сред слънчогледи

at the florist’s --
a pregnant woman’s face
among sunflowers

Under the Basho, 1:1, Autumn 2013

Diana Teneva


Chinese Translation (Traditional)

在花店 --
向日葵花簇中
孕婦的臉

Chinese Translation (Simplified)

在花店 --
向日葵花簇中
孕妇的脸


published in NeverEndingStory

петък, 25 октомври 2013 г.

МАСТИЛЕНОТО ПЕТНО

Според Жинет Демаре човекът всичко цапа като малко дете. Неблагодарен за реда във Вселената, преобръща всичко, започва уж от нулата, начисто, но в крайна сметка върви към своята клоака. Не се наемам да оспорвам канадската поетеса, но моята интерпретация на "Девата със сапуна" е малко по-различна.
С тези мисли в главата, под силната струя на чешмата, се опитвах да изтрия капчиците мастило, впили се в опакото на ръката ми... Докато упорито триех петънцата, си дадох сметка, че отдавна компютърната мишка измести моливите, химикалите, скицниците и тетрадките... Никой вече не купува вестници, много по-лесно е да четеш новините онлайн, малко са тези, които дават пари за книги...
И опитвайки се да измия мастилото, открих, че неволно съм се превърнала в една отживелица. Много малко са тези, които предпочитат топлотата на молива и мириса на мастилото пред неограничените възможности на компютъра...
дъждовна пролет...
с книга на дивана
вместо с таблет

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

СЛЪНЦЕ НА ПРАХ

Обичам да пътувам. Да посещавам непознати места, да се докосвам до други измерения на пространството, времето, любовта, живота, мъдростта... Да попивам с очи пейзажи и гледки, които се запечатват в ума и после услужливо изскачат в опитите ми да опиша или преразкажа случки, преживявания, аромати...
И ето ме, отново на път. Из Родопите... И понеже пътят беше тесен, с много завои, и се страхувах да гледам в бездните, се стараех да гледам нагоре... Оставях погледа ми да се рее по чукарите и върхарите на дърветата. Удивлявах се на тяхната способност да се вкоренят в скалите и да израснат толкова здрави и високи, че чак свят ми се завиваше. В един такъв момент на световъртеж се почувствах малка, страшно малка, но в същото време щастлива от своята нищожност, и в единение с Вселената...
през витражите
слънчеви прашинки...
катедралите имат ли душа?


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

ЛАВАНДУЛА

web

Вече две години откакто мама я няма. През цялото това време не намерих сили да се върна в апартамента й и да прибера дрехите и вещите й. Две години отлагам неизбежната среща с отсъствието й...
И ето ме, една събота на път към жилището на мама... Разстояние, което обикновено вземам за петнайсетина минути, сега го вървя повече от половин час. Но още по-трудно е по стълбите - краката ми тежат като олово и не ме слушат. Всяка стълба е непреодолимо препятствие. Най-после стигам до вратата. Още с отключването й от стените ме посрещат снимки на отдавна минали събития... Влизам в кухнята и погледът ми попада на пукнатата й чаша за кафе: "Я, виж ти, чашата, която тя пукна на последния ни Великден заедно." Минавам в хола - чехлите й, оставени прилежно пред фотьойла, сякаш току-що е станала от него, чашата й за вода, дистанционното... Отивам в спалнята, отварям гардероба, оттам ме гледат многобройните превъплъщения на мама в различните рокли. "А, ето и шала, който й подарих за Коледа... ето я роклята за моята сватба..." Скринът й все още ухае на лавандула...
Събрах вещите й... Как и къде да бъдат прибрани толкова спомени, аромати, преживени случки... ще ги побере ли сърцето и ще издържи ли?!
септември...
само лавандулов мирис
по моите ръце


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

ДЕТСКИ СПОМЕН

През лятото обичах да ходя на гости при дядо и баба. Да тичам на воля по поляните, да събирам диви круши и ягоди, да лежа в прясно окосената трева... Но най-любимото ми място за игра и отдих бе под ябълката до кладенеца. Посадена от детските ръце на мама, тя отдавна ширеше корона и разперваше сянката си. Там, когато по-късно са наливали бетона около кладенеца, майка ми, във все още неизсъхналия цимент, беше написала имената ни, моето и на братовчед ми и рождените ни дати... И сякаш това бе най-нашето място, място, където не само играехме, и пакости се раждаха в главите ни, но и място, с което се идентифицирахме и знаехме, че винаги ще е наше, защото е белязано с нашите имена... Оттогава изтекоха много години. Един по един, и дядо, и баба се преселиха в по-хубавия свят на звездите. Даже мама им отиде на гости... Преди няколко години реших да навестя вуйчо ни, който остана да живее там. Естествено, след като се видяхме и разтъжихме, реших да отида при ябълката. Вече я нямаше, вуйчо обясни, че понеже не раждала вече плод, той я изкоренил... Потърсих с очи имената ни, но и тях не открих... С ръка зачистих праха, наслоил се върху бетона, но пак нищо не видях... Направих втори опит да почистя и тогава забелязах неравния почерк на мама, почти изяден от времето. Този невидим великан ни беше заличил - нямаше го отдавна детския смях и детските игри... Нямаше вече кой да съживява най-нашето място и то ни беше забравило...
ветровито утро -
бетонът заглушава смеха
на детството


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

сряда, 23 октомври 2013 г.

a red spot

a red spot
on the 15th floor—
my potted pelargonium
seeing me off
with a gentle move


Diana Teneva

published in ATLAS POETICA 

Христина Панджаридис: "Веществени доказателства"

ЗИМНО

Леглото е студено.
Никой не му е разказвал
приказки
за "Лека нощ".


ЗАПОВЯДВАМ НА ТИШИНАТА

Заповядвам на тишината
никой да не пуска
в ушите ми.


ДАЛИ?

Скрит пръстен -
веществено доказателство,
че си обичал.


ВРЪЩАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Лампата в тоалетната
замества луната,
а в стаите
звездите.
Саксиите
редовно
са напишквани.  


НЕСЪВМЕСТИМОСТ

В този квартал
лицата на хората
са олющени,
а блоковете
скоро пребоядисани.

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=531#sthash.ISpa1jmo.dpuf
ЗИМНО

Леглото е студено.
Никой не му е разказвал
приказки
за "Лека нощ".


ЗАПОВЯДВАМ НА ТИШИНАТА

Заповядвам на тишината
никой да не пуска
в ушите ми.


ДАЛИ?

Скрит пръстен -
веществено доказателство,
че си обичал.


ВРЪЩАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Лампата в тоалетната
замества луната,
а в стаите
звездите.
Саксиите
редовно
са напишквани.  


НЕСЪВМЕСТИМОСТ

В този квартал
лицата на хората
са олющени,
а блоковете
скоро пребоядисани.

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=531#sthash.ISpa1jmo.dpuf

понеделник, 26 август 2013 г.

*** Денят - като дете щастливо

Dellessanna



***

Денят - като дете щастливо -

в люлката на звездна нощ

заспива тихо, доверчиво

и луна се смее за разкош.



Нощта е билето горчиво,

луната мами те със смях

Небето ясно и красиво

смигва ти и те зове за грях.



И болка си ти, и смях

под луната - светещ грош,

сам да си сега е грях –

с любов дари ме и тази нощ.

Диана Тенева

четвъртък, 22 август 2013 г.

Шест хайку



*
седем лястовици –
седем пъти
да или не


*
бяла луна…
баба пресажда
мушкатото

*
в корена вино -
лозата измръзна
от много зарязване


*
чета
стихове на Балабанов
шуртене на чешма

*
топлинна вълна
край градския фонтан
оси пият вода

*
натюрморт от
слънчогледи във вазата –
не съм художник

Диана Тенева

"Кръстопът"

Пълнолуния

*
снежен човек
носът му скъсен
от врабче
*
събота сутрин...
нарцисите клюмнали
от сняг
*
бащин дом
ухание на джоджен
за добре дошли
*
слънчев лъч
от игличка на игличка
сянка на бор
*
ранно утро
лицето на ваксаджията
върху моите обувки
*
кал...
залепналата пчела
се бори да излети
*
танцьори на фламенко
публиката диша
в техния ритъм
*
свобода...
най-после тюркоазената ми рокля
на пода
*
пяната, покриваща
твоето тяло - махам я
с поглед
*
пълнолуние...
утре ще започна
отначало




© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2013, № 8 (165)

сряда, 14 август 2013 г.

the pony tail

the pony tail
jumps with her
jogging
--
Diana Teneva (Haskovo, Bulgaria)

Selected by Isamu Hashimoto

Comment faire une peinture

Marc Chagall







Comment faire une peinture



                                             d’après Raymond Queneau



Prenez une couleur, prenez – en trois,

faites les mouvoir sous vos doights,

prenez un peu d’émotions,

beaucoup d’imagination,

versez – y de la sauce secrète,

saupoudrez bien la palette

de quelques claires étoiles…

Prêt est déjà le toile,

soulevez la voile nébuleuse…

Faite est votre peinture merveilleuse

et satisfaite la foule curieuse.



Diana Ténéva



Как да нарисувате картина



                                     по Реймон Кьоно



Вземете цвят, вземете три,

раздвижете ги изпод пръстите си,

вземете малко чувства,

много въображение,

прибавете тайнствена смес,

поръсете добре палитрата

с няколко светли звезди…

Готово е вече платното,

свалете небесния воал…

Сътворена е вашата чудна картина

и доволна любопитната тълпа.



Диана Тенева


Популярни публикации