Виждал ли си онези огромни, черни мравки...

Виждал ли си онези огромни, черни мравки, които се раждат с криле? Летят ден-два, после крилете им падат и те се спускат на земята, за да пълзят цял живот. не е ли странно, че сред хората това пълзене е на почит и че децата късат своите криле, за да се отдадат на великолепното пълзене?

Джон Стайнбек

Харизматичният Николай Райнов

„Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека…

Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.“

Н. Райнов, Алманах „Жътва“, 1922 г.

Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

Който нищо не дава, той няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а в това, че ти самият не обичаш.

По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.

Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.

Вечното изкушение, против което непрекъснато водя изтощителна борба, е цинизмът.

Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
  
 Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

Почтеността не се нуждае от правила.

Албер Камю

Воинът на светлината

„Понякога воинът на светлината изпитва усещането, че живее едновременно два живота. Във единия той е длъжен да върши неща, които не му харесват, да се бори за идеи, в които не вярва. Но съществува и друг живот, който воинът открива мечтите си, книгите, в срещите с хора, които мислят като него.
Воинът прави така, че постепенно двата живота се доближават един до друг. “Има мост, който свързва това, което правя с онова, което бих искал да правя.” – мисли си той. Малко по малко неговите мечти започват да вземат превес над еднообразието, докато воинът разбере, че е готов за онова, което винаги е искал.
И тъй нужна е само малко дързост – и двата живота се превръщат в един.“

Паулу Коелю, „Воинът на светлината“

Себесътворяване

„Запомни: ти си постоянно в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст… Да бъдеш в „духовната игра“ означава да посветиш цялото си съзнание, цялото си тяло и цялата си душа та процеса на сътворяване на Себе си [...]

 Нийл Доналд Уолш

Микеланджело

„Ако хората знаеха колко труд ми е струвало, за да се превърна в майстор, изкуството нямаше да им се стори толкова прекрасно.“

Микеланджело

Семето не познава цветето

„Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните – а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата – с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.“          

ОШО

Правило 40

Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато        ОГЪНЯТ             обикне           ВОДАТА.

                                                                                                                         Из книгата "Любов"
                                                                                                                      Автор - Елиф Шафак