Във Венеция времето сякаш е спряло. По каналите се плъзгат гондоли, отворените прозорци пазят мелодии от други времена, а старите фасади нашепват истории за любов и раздяла. В едно малко кафене звучи ретро песен. Отпивам бавно от кафето и си мисля, че някои места не просто ни подхождат – те ни припомнят кои сме.
ретро песни –
Венеция
така ми отива
Диана Тенева

Няма коментари:
Публикуване на коментар