синя луна

     Синята луна виси ниско над хоризонта. Светлината ѝ е тиха, почти нереална. Гледам я и си мисля колко лесно би било да се откажа. Но към теб няма лесен път. И може би точно затова си струва да вървя.

Трудният начин означава да не се преструвам, че не ми липсваш. Да призная страха си, да премина през съмненията, през дългите нощи и онези моменти, когато изглежда, че си твърде далеч. Означава да продължа, дори когато не виждам края на пътеката.

Не знам колко ще продължи пътят, нито какво ще намеря в края му. Знам само, че ако не тръгна, никога няма да разбера дали съм можела да стигна до теб.

 

синя луна –

избирам трудния начин

да достигна до теб

 

Диана Тенева

 

"Синя нощ" - Живко Тенев - Жисен

Млечния път

    Нощта е тиха. Над малката ми градинка небето е разтворило безкрайната си тъмносиня книга, а звездите трептят като безброй зрънца светлина. Стоя сред цветята и дълго гледам нагоре. Представям си, че Млечният път е огромна градина, в която някой невидим градинар е разпръснал семена от светлина.

 Протягам ръце към небето. Не мога да достигна звездите, но в сърцето си събирам няколко от тях. Ще ги посадя сутринта – до розите, край босилека, между тревите. Нека от тях поникне нещо невъзможно: цветя, които светят в тъмното и напомнят, че дори най-малката градинка може да има свое небе.

 

Млечния път…

за моята градинка

семенца събирам

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

стари легенди

         Понякога морето пази повече спомени, отколкото могат да съхранят книгите. Всяка вълна носи отломки от истории за времена, когато човекът е умеел да чете знаците на природата. Сред тях неизменно изплуват делфините – не като обикновени морски създания, а като мълчаливи спътници, които сякаш помнят нещо, забравено от нас. Срещите с тях са кратки, но оставят странното чувство, че между двата свята все още съществува невидима нишка.

 

стари легенди...

загадъчната ни връзка

с делфините

 

Диана Тенева

Преди своя залез

         Вечерта се спуска бавно. Светлината се плъзга по тревата, а сенките удължават мълчанието на деня. Навеждам се към земята и докосвам тревата. Тя е тиха, но не безмълвна. Под зелените стръкчета се крие цял един свят – корени, преплетени един в друг, невидими пътища, по които животът продължава.

    Разказвам им за отминалия ден, за хората, които са останали, и за онези, които са си тръгнали. Не очаквам отговор. Само слушам тишината. Може би корените знаят най-добре как се остава – дълбоко в земята, когато над нея всичко се променя.

     Преди да потъне слънцето, усещам странно спокойствие. Разбирам, че залезът не е край, а пауза между две светлини.

 

преди своя залез…

разговарям

с корените на тревата

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

изпрана риза

         Сутринта е тиха и светла. Вятърът влиза през отворения прозорец, носи мирис на трева и чистота. На простора една изпрана риза се поклаща леко, сякаш маха за поздрав. Гледам я и изведнъж разбирам колко много може да каже една обикновена вещ.

 Тя е моето копие – избеляло от слънцето, разрошено от вятъра, но все още вярно на формата, която съм оставила в нея. В нея има сила, движение и частица от моя дух. Когато я развявам, сякаш изпращам към света знак, че съм тук, готова за предизвикателствата на новия ден.

моето копие -

сутринта развях

изпрана риза

 

Диана Тенева

"Белият огън" - живко Тенев - Жисен

Небесен акварел

         Стоя под небето и протягам ръка. Първите капки падат върху дланта ми – прозрачни, студени и леки. За миг ми се струва, че облаците рисуват по кожата ми с невидима четка. Слънцето се скрива, небето потъмнява, а дъждът превръща обикновения ден в картина.

Гледам как капките се събират, сливат се и бавно се стичат между пръстите ми. Не мога да задържа нито една. Може би така е с красивите мигове – появяват се неочаквано, оставят следа и си отиват, преди да успеем да ги наречем свои.

 

облаци разляха

небесен акварел -

върху дланта ми

 

Диана Тенева

"Гълъб" - Живко Тенев - Жисен

моливът скръцна

         Мълчание. Само един кратък, остър звук разряза тишината. Моливът се плъзна по белия лист, сякаш оставяше след себе си не дума, а следа от неизказана болка. Ръката спря. Някой вдигна глава, друг се усмихна неловко, трети продължи да гледа през прозореца. Никой не попита какво се е случило.

Може би гневът не изчезва, а просто сменя посоката си. Понякога се превръща в черна линия върху листа, в смачкана хартия или в дълбока въздишка. И когато настъпи тишината, вече не знаеш дали си победил гнева, или просто си го изпратил далеч от себе си.

 

моливът скръцна -

никой не разбра къде

отлетя гневът

 

Диана Тенева

"Ръка за ръка" - Живко Тенев - Жисен

Късна пролет в моята градинка

 

брошка от янтар

     Понякога най-малките цветя остават незабелязани. Навеждам се към едно калдаръмче, разцъфнало сякаш напук на праха и жегата. Върху него е кацнала пчела – съсредоточена, тиха, потънала в своята работа. Прилича на стара кехлибарена брошка, забравена от някого върху крехките листенца. Само след миг ще отлети, а цветето ще остане да пази тишината.

 

пчела в чашката

на калдаръмче...

брошка от янтар

 

Диана Тенева

"Цвете" - Живко Тенев - Жисен

модно ревю

     По брега на реката винаги вървя по-бавно. Високите бели тополи се отразяват в речното огледало, а вятърът разлиства короните им, от които всяка минута излиза нова премяна – ту сребриста, ту зелена, ту почти прозрачна. Срещу тях минават хора – с ярки рокли, ленени ризи, спортни обувки, шапки с широки периферии. За миг не знам кое е истинското модно ревю – това на човешката суета или на дърветата, които без усилие сменят одеждите си със светлината. Усмихвам се. Природата никога не се старае да впечатли никого, а винаги успява.

 

бели тополи…

модно ревю

покрай реката

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

свещена простота

 

пчела край мен

     Сутринта започва с чаша топъл чай и няколко мига, които не принадлежат на никого другиго. Докато отпивам, край мен се появява пчела. Не бърза да си тръгне. Кръжи, спира за миг, после отново се завърта, сякаш изпълнява древен танц, който помни още времето, когато хората са умеели да благодарят на природата за всяка капка мед. Усмихвам се. В този кратък миг усещам, че и аз съм част от същия ритъм – с моите тревоги, надежди и малки ежедневни радости. Медът в чая вече не е просто сладост. Той е среща.

 

пчела край мен

танцува сватбен танц…

медът в моя чай

 

Диана Тенева

"Пчелна кралица" - Живко Тенев - Жисен

9 ключа към щастлив живот

 

спомени

     Отварям стара кутия с писма. Хартията е пожълтяла, мастилото се е разтекло на места, а някои думи са останали само като дъх. Не търся нищо конкретно – просто оставям времето да прелиства страниците вместо мен. Понякога спомените не избледняват. Те просто се връщат по друг начин – тихо, когато небето се сниши и дъждът докосне дърветата.

спомени…

вишневи цветчета

натежали от дъжда

Диана Тенева

"Спомен за приятел" - Живко Тенев - Жисен

повяхнал божур

     Колкото повече подреждам гардероба, толкова повече си спомням не поводи, а мигове. Всяка рокля пази нечий поглед, нечий смях, нечие „до скоро“, което неусетно се е превърнало в „сбогом“. Между закачалките времето не виси неподвижно – то тихо избледнява. Всяка рокля помни различно „утре“ – бал, сватба, пътуване, празник. Някои вече не ми стават, други никога повече няма да облека. Затварям вратата тихо, сякаш да не разбудя онези жени, които съм била.

 

колко много

рокли в гардероба...

повяхнал божур

 

Диана Тенева

"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен