Понякога морето пази повече спомени, отколкото могат да съхранят книгите. Всяка вълна носи отломки от истории за времена, когато човекът е умеел да чете знаците на природата. Сред тях неизменно изплуват делфините – не като обикновени морски създания, а като мълчаливи спътници, които сякаш помнят нещо, забравено от нас. Срещите с тях са кратки, но оставят странното чувство, че между двата свята все още съществува невидима нишка.
стари легенди...
загадъчната ни връзка
с делфините
Диана
Тенева
Понякога най-малките цветя остават незабелязани. Навеждам се към едно калдаръмче, разцъфнало сякаш напук на праха и жегата. Върху него е кацнала пчела – съсредоточена, тиха, потънала в своята работа. Прилича на стара кехлибарена брошка, забравена от някого върху крехките листенца. Само след миг ще отлети, а цветето ще остане да пази тишината.
пчела в чашката
на калдаръмче...
брошка от янтар
Диана Тенева
"Цвете" - Живко Тенев - Жисен
По брега на реката винаги вървя по-бавно. Високите бели тополи се отразяват в речното огледало, а вятърът разлиства короните им, от които всяка минута излиза нова премяна – ту сребриста, ту зелена, ту почти прозрачна. Срещу тях минават хора – с ярки рокли, ленени ризи, спортни обувки, шапки с широки периферии. За миг не знам кое е истинското модно ревю – това на човешката суета или на дърветата, които без усилие сменят одеждите си със светлината. Усмихвам се. Природата никога не се старае да впечатли никого, а винаги успява.
бели тополи…
модно ревю
покрай реката
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
пчела край мен
танцува сватбен танц…
медът в моя чай
Диана Тенева
"Пчелна кралица" - Живко Тенев - Жисен
Отварям стара кутия с писма. Хартията е пожълтяла, мастилото се е разтекло на места, а някои думи са останали само като дъх. Не търся нищо конкретно – просто оставям времето да прелиства страниците вместо мен. Понякога спомените не избледняват. Те просто се връщат по друг начин – тихо, когато небето се сниши и дъждът докосне дърветата.
спомени…
вишневи цветчета
натежали от дъжда
Диана Тенева
"Спомен за приятел" - Живко Тенев - Жисен
Колкото повече подреждам гардероба, толкова повече си спомням не поводи, а мигове. Всяка рокля пази нечий поглед, нечий смях, нечие „до скоро“, което неусетно се е превърнало в „сбогом“. Между закачалките времето не виси неподвижно – то тихо избледнява. Всяка рокля помни различно „утре“ – бал, сватба, пътуване, празник. Някои вече не ми стават, други никога повече няма да облека. Затварям вратата тихо, сякаш да не разбудя онези жени, които съм била.
колко много
рокли в гардероба...
повяхнал божур
Диана Тенева
"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен
