Сутринта е тиха и светла. Вятърът влиза през отворения прозорец, носи мирис на трева и чистота. На простора една изпрана риза се поклаща леко, сякаш маха за поздрав. Гледам я и изведнъж разбирам колко много може да каже една обикновена вещ.
Тя е моето
копие – избеляло от слънцето, разрошено от вятъра, но все още вярно на формата,
която съм оставила в нея. В нея има сила, движение и частица от моя дух. Когато
я развявам, сякаш изпращам към света знак, че съм тук, готова за предизвикателствата
на новия ден.
моето копие -
сутринта развях
изпрана риза
Диана Тенева"Белият огън" - живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар