Колкото повече подреждам гардероба, толкова повече си спомням не поводи, а мигове. Всяка рокля пази нечий поглед, нечий смях, нечие „до скоро“, което неусетно се е превърнало в „сбогом“. Между закачалките времето не виси неподвижно – то тихо избледнява. Всяка рокля помни различно „утре“ – бал, сватба, пътуване, празник. Някои вече не ми стават, други никога повече няма да облека. Затварям вратата тихо, сякаш да не разбудя онези жени, които съм била.
колко много
рокли в гардероба...
повяхнал божур
Диана Тенева
"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар