Светлина огря градината. Между цветята пърхаше пеперуда — толкова лека, сякаш не принадлежеше на този свят. Спрях дъха си. Исках да я задържа в погледа си, да запомня всеки цвят, всяко трепване на крилете. Протегнах ръка, но тя се издигна над цветята и се стопи в слънцето.
Останах с
празна длан и с усещането, че някои неща идват при нас не за да ги притежаваме,
а за да ни напомнят колко красиво е нетрайното. Оттогава се уча да гледам без
да задържам и да обичам без да притежавам.
пеперудени криле –
кой би дръзнал да докосне
тази ефимерност
Диана Тенева
"Пеперудени крила" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар