Изкачвах пътеката дълго, докато шумът на света остана някъде долу. Между боровете въздухът ухаеше на смола и влажна земя. Пред мен внезапно се разтвори езерото — тъмно, неподвижно, събрало в дълбините си небето.
Наведох се
над водата. Лицето ми се появи сред отраженията на дърветата, но вятърът
раздвижи повърхността и чертите ми се разпиляха. Няколко борови иглички паднаха
върху водата, оставяйки тънки следи. Помислих си колко пъти съм се опитвала да
съхраня образа си непокътнат — да бъда същата, да не се променям, да не издавам
пукнатините си. Ала планината не пази отражения. Тя приема всичко, което небето
ѝ изпраща, и го оставя да отмине.
Изправих
се. Водата отново беше гладка. Само аз вече не бях съвсем същата.
планинско езеро –
набразден е моят образ
от борови иглички
Диана Тенева
"Планинско езеро" - Живко Жечев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар