На разсъмване пътеката се разделяше на две. Едната се спускаше към долината, където вече се виеше дим от комините. Другата изчезваше сред дърветата и обещаваше неизвестност. Стоях дълго между тях, стиснала в шепа малко камъче, което бях взела за спомен от мястото, където някога бях щастлива.
Колко пъти
бях чакала знак — полет на птица, посока на вятъра, нечия протегната ръка. И
колко пъти бях наричала съдба собственото си колебание. Ала утрото не даваше
отговори. Само светлината бавно изпълваше и двете пътеки, без да предпочита
нито една.
Пуснах
камъчето. То се търкулна надолу и спря сред тревата. Направих крачка. Не знаех
дали ще съжалявам. За пръв път това нямаше значение.
изборът винаги
е твой –
няма верен път
Диана Тенева
"Верният път" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар