Вечерта се спуска тихо над града. По прозорците трепкат светлини, а в една малка стая двама души седят един срещу друг. Толкова много неща искат да си кажат, но всяка дума сякаш отваря нова пропаст. Тогава единият замълчава. Другият протяга ръка. Между дланите им преминава невидима искра — малка, но достатъчна, за да свърже два свята. Навън вятърът разлиства дърветата. Листата шепнат на език, който не се нуждае от превод.
хармония…
търсим мост между
думите и тишината
Диана Тенева
![]() |
| "Просветление" - Живко Тенев - Жисен |

Няма коментари:
Публикуване на коментар