Светлината се плъзга по ръба на чашата, докосва порцелана и се разлива върху дървената маса. В малкия чайник водата току-що е прегърнала листенцата. Ароматът бавно изпълва стаята, смесва се с прохладата на деня и с далечния глас на птиците.
Не бързам.
Всяко движение има своята мярка — да налея водата, да изчакам, да повдигна
чашата с две ръце. Три листенца се завъртат в прозрачната течност, после
притихват на дъното. Гледам ги и си мисля колко често търсим сложни отговори, а
забравяме простото щастие да бъдем тук и сега.
Отпивам.
Чаят е топъл, денят — нов. За миг светът се побира в една чаша.
ритуал…
с три листенца
пия чая си
Диана Тенева

Няма коментари:
Публикуване на коментар