В окото на Есмералда

 

"В окото на Есмералда" - Живко Тенев - Жисен

Обичам да те вдъхвам,

когато телата ни лепнат от сол

и чаршафите на слънце ухаят.

Когато дъхът ми пари ти очите,

а под клепачите, в твоите зеници

танцува Есмералда…

В окото на бурята чувам камбаните –

полудял от любов е звънарят

/A quoi me sert encore de prier Notre Dame?/

Викът му омарата разкъсва

и във въздуха трепти:

Celui qui jetera la première pierre,

сelui ne mérite pas d’être sur terre.

Диана Тенева

Алманах "Сфера притяжения"

 Голяма чест е за мен, че три мои стихотворения са включени в литературния алманах "Сфера притяжения", выпуск 12. Благодаря на Ели Видева за превода на руски език!

***

Мое молодое я

Ушло, порывистое

У нас в гостях

и гордое.

В закатный час

не захотело порастревожить

лишними порывами,

старым бременем.

Только по щеке

шлепнуло по- младенчески,

потом мудро меня обласкало

и, как подарок,

свою смелость

оставило мне.

 

***

Неуловимо, беспамятной

уходит память о лете...

Травы сладостно гудят,

обессмертенные пчелами...

Под солнцем раскинувшееся поле

со страхом ожидает

свистящего серпа...

Ветер разделяет тростники,

давая Человеку дорогу...

 

А человек, по сути, тростник.

 

***

«Как много

галактик есть

под кожей твоей,» -

восклицает он, а его пальцы

продолжают

рисовать ее тело...

«Но, чтобы быть

в унисон

со Вселенной,

твои палцы

должны уметь читать

и письмо шрифтом Брайля,» -

мысленно ответила она.

Диана Тенева

Посещавайки себе си

Обичам да посещавам себе си…

Влизам в антикварен магазин,

Разглеждам с любопитство

всичките мои присъствия

и отсъствия…

Опитвам се да не размествам

рафтове и спомени,

Току-виж съм смесила времената,

тъй както се смесват парфюми

и тогава въображението ми

ще се втурне след

новоизмислени образи и думи…

И къде съм истинската аз -

„По следите на изгубеното време“ на Пруст

или след моето време изгубено тичам.

Само поиздухвам някоя прашинка,

от любопитство задавам въпрос

на момичето зад щанда, тоест на себе си,

задоволявам се с учтивия отговор,

а после ровя в паметта си

за подробности, детайли,

и да поспоря отново със себе си

за моите присъствия – отсъствия.

И нова рана да си отворя,

че мен ме някъде няма отново

 и отново някъде не съм.

Диана Тенева

Публикувано в Книголюбие

"Състояния" - Живко Тенев - Жисен

Присъствия и другите наши отсъствия

Обичам при себе си да оставам,

но това означава,

че някъде другаде отсъствам.

Пак невидимо отсъствам,

виждам, че ме няма

ни в Лондон, ни в Калкута,

а седнала съм в скута

на изгубеното време…

Няма ме и в сърцето на Париж,

където с уличния музикант

тъгувах, плаках и се смях

и пред „Салът на Медуза“

дълго седях…

Няма ме и сред тълпите

на Rijksmuseum

пред „Нощна стража“ -

там вече не съм,

там вече ме няма.

Пак невидимо отсъствам - присъствам

на церемонията с чай

(С колко листенца

пиете чая?)

взирам се в чинийката –

същата, която мама счупи

преди много лета…

Като пролет кокетна 

бързо отминавам,

в лятото дискретно, 

ненатрапливо се заседявам –

как да пропусна 

аромата на пъпеш –

усещане за радост, 

детство и растеж…

И ще дойде есента 

с дъх на дюли

и верни приятели…

Със съхнещи листа, 

а с тях и мъдростта,

че нейде ручей ромоли,

а слънчевият лъч 

е пътешественик

и бавно по ръба 

на книгите пламти.

Диана Тенева

"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен

Сънувах писмото

Росен Тенев

Сънувах писмото,

което ти не ми написа

в снега...

И светът беше

светъл и чист

като в сън

на новородено...

Диана Тенева

Първи петли

Първи петли...

Любовта е с дъх на сол,

горчивосладка,

невъзможно кратка...

Август - мярка

на боговете за блаженост -

лениво сипна зората

с дъх на сол...

Диана Тенева

Публикувано в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

Честит 15 септември

Честит е този, който люби, тачи

Единствения празник, който значи

Слънце, букви, радостни сълзи…

Топла вест есенно във нас кълни

И надеждите ни даже дават плод …

Тайна азбука,  училищен живот

1

5

Сънува азбукарчето отново -

Една, две, три, четири, пет  

Пчелички в тетрадката  отпред…

Тежи ли тази грижа свята

Единствено която раздава, носи

„Мама мие Еми“ и кукли боси

В раницата детска  и чак до гроба

Ревностно твори, отчува и брани

И мен, и теб от подли рани?!...

Диана Тенева

Думите идват при мен

Думите идват при мен
несресани и боси,
но кръщават моя ден
с възторзи и въпроси.

Думите идват при мен
ефимерни и нежни,
с жив възторг безмерен
обличат чувства прежни.

Думите идват при мен
немерени, даже крайни
в час понякога неземен,
но никога неверни и случайни.

Диана Тенева

Честит празник на Буквите!

Аз, буки, веди

Аз винаги в началото стоя,
Златни букви след мен роя.

Бунтът все да свети в екстаз,
Уникат да е следващият глас.
Квас и мая в думите ще слагам
И в текстове да бухнат ще чакам.

Ведно с тях къща здрава да строя,
Един език, една вяра в мен да отброя.
Дар да Ви дарувам с тях
И да помня къде съм и къде бях...

Диана Тенева

*** Улицата ме поглъща

***
Улицата ме поглъща,
дави ме в хиляди цветове,
по кожата ми полепва
мирис на липи,
а върху мен
все още вали
снощният ти шепот -
шепот на звезди...
и сълзи!

Диана Тенева

Публикувано в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

Вторник - заговорник

Вторник - заговорник,
голям е чаровник...
на чара му дали 
ще се поддам
все още не знам,
но още от зарана
светличко ми стана.
И ей-така до края
по светлика ще гадая
и ще усещам в мрака
какво оттатък ме чака.

Диана Тенева

***

Свърши любовта -
Той тайно и сам
си яде ябълката,
а навън снегът
вали ли, вали...
Не остават
даже семчици
за обратни следи
към Дома,
където Тя отново
разпуска коси
за следващия,
който ще ѝ даде
обелена и нарязана
ябълка.

Диана Тенева

Публикувано в Литературен алманах Хасково, 2016 г.

Публикувано в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

Неделя

Неделята е сладка,
ленива, разпиляна.
Почивка тя е кратка,
но винаги засмяна.

Небрежна поспаливка
идва с кифлички, кафе.
Тя е вечната щастливка
с усмивка почти парфе. 

А в следобедите тихи
сгушва се във мен
и с нови едри щрихи
чертае следващия ден.

Диана Тенева

***

 

"Нощен полет" - Росен Тенев

Красив си като омиротворение,
което копнее, желае ме и плаче -
изобщо има ли някакво значение
дали с пръсти или с перото паче 
пак ще ме измислиш във съня си...
И несвикнал да работиш с гваш
с въглен щрихираш ме неведнъж и дваж
и извън ръцете ти разливам се аз
като бухнал неочаквано квас,
а ти - модерен Мондриан
пилееш бои от щастие пиян...
Какво се очаква от нас не зная,
но ти си моята пътека към безкрая!

Диана Тенева

Феникс

Вратата - Живко Тенев - Gissen

В края на годината

възраждам се -

събирам се след

удари под кръста,

след дребни клюки

и интрижки,

след капани,

в които падаха

те - моите палачи...

Събирам се

и се оглеждам 

в две очи -

пълноценна,

цяла,

съвършена...

Ин и Ян са

нашите устни,

поделящи си

парченце шоколад.

Диана Тенева

***

"БЪДЕЩИЯТ ЗАЛОГ" - ЖИВКО ТЕНЕВ - GISSEN

Колко много
галактики има
по кожата ти,
възкликва той,
и пръстите му
продължават 
да рисуват тялото ѝ...

Но за да си
в унисон 
с Вселената,
пръстите ти
трябва да разчитат
и Брайлово писмо,
мислено му отговори тя.

Диана Тенева

Събирачът на думи

Твоята сълза - Gissen

Под клепачите гори,
даже по твоите мигли 
пише болката сигли,
които после в зори
тя ще извае в думи,
далеч устремени
те по белите друми
ще поемат калени...
От твоята болка,
от твоята сълза 
ражда се звезда -
дано това ти стига,
събирачо на думи!

Диана Тенева

АЗ

Аз, Gissen

Кратко и точно АЗ,
а в него цяла вселена -
трепери моят глас
в недовършена поема
и в нощвите зрее квас,
който после хлябът обема.
Кратко и точно АЗ
с думи, мъдрост и звуци
налива, пълни се клас
и в очите на нашите внуци
свети бунтът в екстаз.

Диана Тенева

Публикувано в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

Превод на живота

 

"Трите църкви" - Живко Тенев - Gissen

Не се научих
правилно да те живея -
извънритъмно дишам,
извънритъмно пея,
извънритъмно говоря
сложни думи.
А краят винаги
е толкоз близо,
без сложни завъртулки.
Просто точка. Край на песента...


Господи, научи ме 
простата човешка болка
да превеждам!

Диана Тенева

Публикувано в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019