неделя, 26 юли 2015 г.

Амалгама

Твоята сълза - GISSEN




Надигам се на пръсти -

в неслучената ни пролет

мечтите бият цимбали,

а ние сме позорно млади

и в невинната си голота

за ръце се държим

и пускаме лодчици книжни

към нашето утре…

А то къде е

в тази вихрушка

и космичен бяг

на планети, астероиди

и звезди?...

Отдавна май го няма,

претопено в амалгамата

на нашите елмаз сълзи…



Диана Тенева

Публикувано в Ах, Мария

понеделник, 20 юли 2015 г.

Животът започва със слънчогледи





снимка от нета


Едно юлско утро, преди още маранята да затрепти в листата, се запътих към гробищния парк – бях решила да навестя своите мъртви. Наближавайки вечното им обиталище, пред погледа ми изникнаха слънчогледи, цяла нива слънчогледи, добре поддържани и гледани… гледах и не вярвах на очите си – само животът можеше да ми поднесе такава контрастна  гледка, граничеща с абсурда. Чисто първосигнално  в главата ми веднага се оформи следната мисъл: „Кой безумец, по дяволите, е засадил тези слънчогледи тук?“

Докато изпълнявах неизбежните ритуали на посещението си, разсъждавах върху това, което бяха видели очите ми – слънчогледите бяха досами оградата на парка, трептяха на изток и гледаха право в слънцето. В същото време ме глождеше и домашното, зададено от класната на последната ни другарска среща: „Защо съм такъв какъвто съм?“. Стоях загледана в треперливото пламъче на свещичката и се мъчех да отговоря на толкова много въпроси, които сякаш изведнъж избуяха, заедно с гледката на слънчогледовата нива.

Моето поколение, не бяхме ли ние  деца на соц-а, войници, готови да извикат “Ave, Caesar, morituri te salutant”*, и в същото време способни да се разбунтуват от най-малката несправедливост, да погалят цветето в камъка, да дадат шанс и на най-големия си враг… Не бяхме ли ние слънчогледи в нива, и кой точно играеше ролята на нива?... Може би родителите, училището, учителите, живота …

А сега, сега според учебниците по маркетинг сме „generation Х”, пряко следствие от  бейби бума на 60-те, в чийто вени, според мен, е закодирана свободата да бъдем това, което сме, и да го отстояваме с цената на това, което обичаме най-много…

Ще бъдем ли ние достойни войници на съдбата, слънчогледи, влюбени в Слънцето и Живота, готови да се усмихнат предизвикателно и да извикат смело: „ Ave, Vita, amantes te salutant”?**

По дяволите маркетолозите, по дяволите психолозите и всички, които се опитват да ни разгадаят! НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ!!! И отговорът ми е: „Да, ще бъдем! И нека бъде светлина!


другарска среща

класната дава

домашна работа…

достатъчно мъдри ли сме

да я направим?!...


Диана Тенева






*Здравей, Цезар, отиващите на смърт те поздравяват



**Здравей, Живот, обичащите те поздравяват

петък, 17 юли 2015 г.

"Балканска сага" - Кармен Мишу


Автор Кармен Мишу
Издател Издателство "Захарий Стоянов", УИ "Св. Климент Охридски
Година 2006

История на една страстна, изпепеляваща, дори разрушителна любов, за преданост до болка и предателство, за бедност и богатство, за щедрост и алчност... С всичко това се сблъсква Зана, млада красива жена, която в името на любовта е готова на всичко, дори да убие най-свидното си - плода на тази любов. 
Давам пет от пет звездички за живия, образен език, за пълнокръвните и добре подплатени с действия герои и за наситената със събития фабула.


Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.

четвъртък, 16 юли 2015 г.

Метаморфози

Marc Chagall

-          Моля, нарисувай ми една овца!


Из „Малкият принц“



Антоан дьо Сент Екзюпери



Дали овцата, която ще ми нарисуваш

ще ме направи като агне кротка

или ще ти трябва пясъчно въже

за ябълката, която нараства в мен,

и която незнайни братя трябва да пазят…

Или за небесния лебед, който протяга  шия

за да види през разкъсаните облаци

пясъчната буря, която се завихря в мен

и после ме оставя бездиханна

и привидно кротка, почти призрачна

и илюзорна като в картина на Шагал.



Диана Тенева

Публикувано в Ах, Мария

вторник, 14 юли 2015 г.

*** И сънувам слънчогледи



 
снимка: Диана Тенева

***
И сънувам слънчогледи –
с невидимите веди 
мама значи е дошла,
къщата сама измила
и с увереност сляпа
омесила е хляба…
А сиренето и ножа
къде да сложа? -
кротичко ме пита тя
и ме вади от калта…
на битието,
на сложните въпроси
без отговори кὸси…
А сънувам слънчогледи
в омарата стройни и бледи.


Диана Тенева

Популярни публикации