Изгубих си гласа,
гласа си изгубих
от любов –
не мога да говоря,
нито даже
името ти да извикам
след теб…
Престорила се бих
на птича песен
рано в зори,
на дихание
над поля и гори,
което ще те догони
и накрай света,
ще ти прошепне в ухото
“Рardon,
Рaris?!”
и ще завие зад ъгъла
с нюанс на пътешествие
и прегръдка на звезди…
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар