Билетът

Билетът ти…Твоят билет, останал в джоба на якето ми от онова наше щуро пътешествие из Родопите. Взирам се в него с насълзени очи и пред мен изплуват мержелеещите се наши две фигури, които се катерят като диви кози из скалите край Триград, а вечер, уморени притихват в прегръдките си. И сякаш отново чувам гласът ти от последната вечер, станал изведнъж режещ и студен: „Реших… ще се върна при жена си…знаеш ли, тя е светица, прави най-бялото пране на света…като го сложи на простора, то залива цялата тераса със светлина.“  Идеше ми да изкрещя “Като жена ти е светица защо си с мен тук и сега?“, но замълчах и преглътнах.

Изминаха много протяжни дни и много безсънни нощи, в които плачех до премала…Сега вече не плача, но в опитите си да направя най-бялото пране постепенно се превърнах в Девата със сапуна… Оттогава ми остана и болката в гърлото – не мога да преглъщам…

лоши новини

облаците над камбанарията

буреносни

Диана Тенева 

публикуван в сп. Хайку свят, брой 2, стр. 53