Съдържанието на куфара

На летището, една стюардеса ви пита:

-          Носите ли багаж?

Вие ѝ отговаряте:

-          Да, аз имам докторат по маркетинг,

а той е завършил Художествената Академия.

От „9,99 лв“ Фредерик Бегбеде

Преди два месеца баща ми получи инсулт. След  двуседмичен престой в болница, стана ясно, че трябва да го взема да живее с мен и моето семейство.  И понеже той не бе в състояние да си събере необходимите вещи, го направих аз според моите разбирания за полезно и нужно. След известно време, когато той се посъвзе, изведнъж ме попита дали съм му взела панталони, подходящи за зимата. Отговорих му, че съм го направила,  но понеже в момента имах друга работа, му казах да отиде сам да си го потърси в куфара. От съседната стая го чувах как възклицава при всяка извадена дреха и с какво детинско изумление я разгръщаше, сякаш я виждаше за първи път.

Докато слушах коментарите и спомените на баща си, ми просветна, че и с човешкия живот е така – човек се ражда, Вселената, Съдбата, или и двете заедно му даряват един невидим куфар, който са напълнили с всичко необходимо за пътуването му, наречено Живот. Но за щастие или нещастие, отначало той  нехае за този куфар, даже не поглежда в него. Но ето, че идва ден, в който неволно падане или влизане на камъче в обувката го принуждава да спре и да се огледа… За да си помогне сам, започва да рови именно в този невидим куфар,  и там да открива чудни подаръци, които могат да го извадят от всяка ситуация. Когато човек се изгуби, винаги може да потърси в багажа си компас, нека не се затваря сам в сълзите си, нека не се дави в мъката си...По-добре е да разрови съкровищата в сребърната кутия:

Хълмове, меандри, долини –

лабиринт от гънки, глъбини,

а във лабиринта - куп следи,

находки стари отпреди –

копнежи разкриваш, и мечти.

С тази лична история искам да Ви пожелая никога да не забравяте за своя дар от Вселената и по-често си напомняйте да преглеждате съдържанието на куфара си.

Диана Тенева

Сребърната кутия - Индила