събота, 10 януари 2015 г.

Жената – равностоен партньор или The Towers of Tuscany by Carol Cram





Романът на  Каръл Крам  още от първите страници ни отвежда в Средновековна Италия, в ателието на Антонио Бардучи, един от учениците на Джото. Всъщност, книгата е по-скоро за дъщерята на Бардучи и за нейната тайна страст да рисува. Тайна е, защото по онова време на жените не е било разрешено да извършват дейности, присъщи само за мъжете. София не престава за мисли за своето увлечение към рисуването въпреки превратностите на съдбата и трудностите, които тя среща по своя път отначало като необичана съпруга, а след това и в ателието на Манзини в Сиена /макар и уважавана и обичана от сина на своя покровител/. Тя продължава да вижда света в цветове и картини дори на прага на смъртта.

Въпросите, които си задава София за силата и смисъла на изкуството, заедно с темпото на повествованието и преплитането на сюжетните линии правят от романа едно прекрасно бягство в миналото, което е трудно за напускане заради незабравимата атмосфера, царяща в ателиетата на художниците, малките криволичещи улички на Сиена, жаркото слънце, нагорещило площадчето от сиенски камък. Във въздуха витае мирис на бои, читателят ще види и усети смесването на цветове, нанасянето на лакове; той трудно ще се отърси и от естетическите търсения на главната героиня, която постепенно изнамира начин да изпълни религиозните образи и форми със светско съдържание.

Какво друго, освен отлично воденото повествование ме впечатли в тази книга – бях изумена от много доброто познаване на историческия период – Ренесанса с присъщите му характеристики; от майсторските диалози, доказващи по неоспорим начин главната идея на авторката, а именно, че жената в Средновековието е била също толкова умна и талантлива колкото мъжете, и може да им бъде равностоен партньор във всички начинания. 

Диана Тенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации