петък, 25 октомври 2013 г.

МАСТИЛЕНОТО ПЕТНО

Според Жинет Демаре човекът всичко цапа като малко дете. Неблагодарен за реда във Вселената, преобръща всичко, започва уж от нулата, начисто, но в крайна сметка върви към своята клоака. Не се наемам да оспорвам канадската поетеса, но моята интерпретация на "Девата със сапуна" е малко по-различна.
С тези мисли в главата, под силната струя на чешмата, се опитвах да изтрия капчиците мастило, впили се в опакото на ръката ми... Докато упорито триех петънцата, си дадох сметка, че отдавна компютърната мишка измести моливите, химикалите, скицниците и тетрадките... Никой вече не купува вестници, много по-лесно е да четеш новините онлайн, малко са тези, които дават пари за книги...
И опитвайки се да измия мастилото, открих, че неволно съм се превърнала в една отживелица. Много малко са тези, които предпочитат топлотата на молива и мириса на мастилото пред неограничените възможности на компютъра...
дъждовна пролет...
с книга на дивана
вместо с таблет

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

СЛЪНЦЕ НА ПРАХ

Обичам да пътувам. Да посещавам непознати места, да се докосвам до други измерения на пространството, времето, любовта, живота, мъдростта... Да попивам с очи пейзажи и гледки, които се запечатват в ума и после услужливо изскачат в опитите ми да опиша или преразкажа случки, преживявания, аромати...
И ето ме, отново на път. Из Родопите... И понеже пътят беше тесен, с много завои, и се страхувах да гледам в бездните, се стараех да гледам нагоре... Оставях погледа ми да се рее по чукарите и върхарите на дърветата. Удивлявах се на тяхната способност да се вкоренят в скалите и да израснат толкова здрави и високи, че чак свят ми се завиваше. В един такъв момент на световъртеж се почувствах малка, страшно малка, но в същото време щастлива от своята нищожност, и в единение с Вселената...
през витражите
слънчеви прашинки...
катедралите имат ли душа?


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

ЛАВАНДУЛА

web

Вече две години откакто мама я няма. През цялото това време не намерих сили да се върна в апартамента й и да прибера дрехите и вещите й. Две години отлагам неизбежната среща с отсъствието й...
И ето ме, една събота на път към жилището на мама... Разстояние, което обикновено вземам за петнайсетина минути, сега го вървя повече от половин час. Но още по-трудно е по стълбите - краката ми тежат като олово и не ме слушат. Всяка стълба е непреодолимо препятствие. Най-после стигам до вратата. Още с отключването й от стените ме посрещат снимки на отдавна минали събития... Влизам в кухнята и погледът ми попада на пукнатата й чаша за кафе: "Я, виж ти, чашата, която тя пукна на последния ни Великден заедно." Минавам в хола - чехлите й, оставени прилежно пред фотьойла, сякаш току-що е станала от него, чашата й за вода, дистанционното... Отивам в спалнята, отварям гардероба, оттам ме гледат многобройните превъплъщения на мама в различните рокли. "А, ето и шала, който й подарих за Коледа... ето я роклята за моята сватба..." Скринът й все още ухае на лавандула...
Събрах вещите й... Как и къде да бъдат прибрани толкова спомени, аромати, преживени случки... ще ги побере ли сърцето и ще издържи ли?!
септември...
само лавандулов мирис
по моите ръце


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

ДЕТСКИ СПОМЕН

През лятото обичах да ходя на гости при дядо и баба. Да тичам на воля по поляните, да събирам диви круши и ягоди, да лежа в прясно окосената трева... Но най-любимото ми място за игра и отдих бе под ябълката до кладенеца. Посадена от детските ръце на мама, тя отдавна ширеше корона и разперваше сянката си. Там, когато по-късно са наливали бетона около кладенеца, майка ми, във все още неизсъхналия цимент, беше написала имената ни, моето и на братовчед ми и рождените ни дати... И сякаш това бе най-нашето място, място, където не само играехме, и пакости се раждаха в главите ни, но и място, с което се идентифицирахме и знаехме, че винаги ще е наше, защото е белязано с нашите имена... Оттогава изтекоха много години. Един по един, и дядо, и баба се преселиха в по-хубавия свят на звездите. Даже мама им отиде на гости... Преди няколко години реших да навестя вуйчо ни, който остана да живее там. Естествено, след като се видяхме и разтъжихме, реших да отида при ябълката. Вече я нямаше, вуйчо обясни, че понеже не раждала вече плод, той я изкоренил... Потърсих с очи имената ни, но и тях не открих... С ръка зачистих праха, наслоил се върху бетона, но пак нищо не видях... Направих втори опит да почистя и тогава забелязах неравния почерк на мама, почти изяден от времето. Този невидим великан ни беше заличил - нямаше го отдавна детския смях и детските игри... Нямаше вече кой да съживява най-нашето място и то ни беше забравило...
ветровито утро -
бетонът заглушава смеха
на детството


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

сряда, 23 октомври 2013 г.

a red spot

a red spot
on the 15th floor—
my potted pelargonium
seeing me off
with a gentle move


Diana Teneva

published in ATLAS POETICA 

Христина Панджаридис: "Веществени доказателства"

ЗИМНО

Леглото е студено.
Никой не му е разказвал
приказки
за "Лека нощ".


ЗАПОВЯДВАМ НА ТИШИНАТА

Заповядвам на тишината
никой да не пуска
в ушите ми.


ДАЛИ?

Скрит пръстен -
веществено доказателство,
че си обичал.


ВРЪЩАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Лампата в тоалетната
замества луната,
а в стаите
звездите.
Саксиите
редовно
са напишквани.  


НЕСЪВМЕСТИМОСТ

В този квартал
лицата на хората
са олющени,
а блоковете
скоро пребоядисани.

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=531#sthash.ISpa1jmo.dpuf
ЗИМНО

Леглото е студено.
Никой не му е разказвал
приказки
за "Лека нощ".


ЗАПОВЯДВАМ НА ТИШИНАТА

Заповядвам на тишината
никой да не пуска
в ушите ми.


ДАЛИ?

Скрит пръстен -
веществено доказателство,
че си обичал.


ВРЪЩАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Лампата в тоалетната
замества луната,
а в стаите
звездите.
Саксиите
редовно
са напишквани.  


НЕСЪВМЕСТИМОСТ

В този квартал
лицата на хората
са олющени,
а блоковете
скоро пребоядисани.

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=531#sthash.ISpa1jmo.dpuf