петък, 25 октомври 2013 г.

МАСТИЛЕНОТО ПЕТНО

Според Жинет Демаре човекът всичко цапа като малко дете. Неблагодарен за реда във Вселената, преобръща всичко, започва уж от нулата, начисто, но в крайна сметка върви към своята клоака. Не се наемам да оспорвам канадската поетеса, но моята интерпретация на "Девата със сапуна" е малко по-различна.
С тези мисли в главата, под силната струя на чешмата, се опитвах да изтрия капчиците мастило, впили се в опакото на ръката ми... Докато упорито триех петънцата, си дадох сметка, че отдавна компютърната мишка измести моливите, химикалите, скицниците и тетрадките... Никой вече не купува вестници, много по-лесно е да четеш новините онлайн, малко са тези, които дават пари за книги...
И опитвайки се да измия мастилото, открих, че неволно съм се превърнала в една отживелица. Много малко са тези, които предпочитат топлотата на молива и мириса на мастилото пред неограничените възможности на компютъра...
дъждовна пролет...
с книга на дивана
вместо с таблет

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

Няма коментари:

Публикуване на коментар