понеделник, 27 ноември 2017 г.

лунатици...

Хайга на Радка Миндова  между класираните в The 158th. WHA Haiga Contest11/2017).

Фотография: Даниела Таргова

лунатици...
двамата разказваме
един и същ сън

Радка Миндова

Преводът е на Diana Teneva - DianArt.

неделя, 26 ноември 2017 г.

Нюнен – селото на Винсент Ван Гог

Нюнен не е точно родното село на Винсент Ван Гог, но той е прекарал тук част от своя живот, заедно със семейството си. Великият художник е роден в Зюндерт. Неговият баща е бил свещеник в местната протестантска църква и Винсент всъщност е израснал тук. Нюнен се намира съвсем близо до Айндховен и автобусите тръгват от автогарата, но преди да се качите, трябва да сте наясно с някои от особеностите на автобусния транспорт. В Нидерландия автобусите не те изсипват на автогарата, а спират на всички спирки в селото. Ако искате обаче шофьорът да спре, трябва да сигнализирате с бутона, който се намира до всяка седалка. Обратно, ако сте на спирка и не подадете знак с ръка на шофьора, че ще пътувате, той ще ви отмине директно, без да спре. Такива са правилата и който не ги знае, трябва доста дълго да почака, докато някой местен не подаде сигнал.
Слизаме с Диана на централната спирка в Нюнен. Ако някой си мисли, че това е някакво селце, подобно на нашите, жестоко се лъже. Нюнен наброява 23 000 жители и нито една от къщите не е с двор или градина.
Най-сигурният ориентир да намерите центъра е покривът на местната катедрала, който се вижда отдалеч. Ако видите, че вървите по улица „Винсент Ван Гог” това е сигурен белег, че сте на прав път. Жителите на Нюнен са превърнали името Ван Гог в истинска индустрия и тя работи безотказно. На много места можете да видите кафенета, на чиято фасада стои реклама с някой от портретите на художника или негова картина. Можете да срещнете кафенета или малки магазинчета с името Ван Гог.
Пред входа на малко паркче с езерце в центъра на селото ви посреща паметник на Винсент Ван Гог. Той не е с грандомански размери, в нормален човешки ръст и е поставен на каменен постамент с височина не повече от метър. Това сякаш идва да подскаже, колко обикновен и земен човек е бил техният съгражданин. На специално табло, малко встрани от паметника е поставен текст на едно от писмата на художника. Не разбираме холандски, но за чужденците има аудио гид на английски език.


От другата страна на паркчето е катедралата, която не се отваря за туристи. Надпис встрани от входа пояснява, че в малка къща зад нея е било първото ателие на Ван Гог. Няма как интересът Ви да не бъде привлечен от бронзова композиция на седнали около маса хора в паркчето. Преди още да се доближите интуицията ще Ви подскаже, че това е пластична реализация по картината на Ван Гог „Селяни ядат картофи”. На метър и половина встрани ще видите празен стол, който също е част от композицията. На облегалката е преметнато сакото на художника, а до краката на стола е куфарчето му с бои. Столът е поставен точно на мястото, от което художникът е нарисувал картината, а ако Вие поседнете на стола, няма как да не се почувствате участник в тази мистерия.


Нашата истинска цел е местният музей на Винсент Ван Гог. Обясняват ни подробно как да го намерим в малко магазинче за екологични плодове и зеленчуци, където сядаме да пием кафе.
Тръгваме в указаната ни посока и не след дълго, виждаме някакъв строеж, ограден с винили, на които са отпечатани картини на Ван Гог. Започвам да ги снимам, защото виждам, че проследяват различните периоди от живота му. Учудва ме фактът, че група други туристи излезли току-що от близката сграда не снимат винилите, а къщата от другата страна на улицата, но за това после.


В действителност се оказва, че няма никакъв строеж, а винилите ограждат малкото вътрешно дворче на Музея Vincentre, което е кафене с две три масички, а сградата встрани от винилите е самият музей. Посрещат ни усмихнати и приветливи служители, а една от тях ми обяснява с искрено съжаление, че нямат аудио гид на руски. Нищо, вземаме си на английски и оттук нататък отново Диана ще бъде моят спасител.



В музея няма нито една оригинална картина на Ван Гог, но това в никакъв случай не го прави по-малко интересен. Всъщност музеят е пълен с най-модерната електроника и аудиовизуални ефекти. Тук се проследява основно неговият живот в селото и отношенията му с местните хора. Това е постигнато с цитати от писма, прочетени от актьори. Достатъчно е само да активирате своя аудио гид. Виртуален портрет на майката на художника говори чрез нейно писмо, написано до Винсент, че трябва да остави тази жена, защото тя не е за него. Писано е, когато Винсент е учил рисуване в Амстердам. После брат му Тео го увещава, че той трябва да продължи да развива своите творчески заложби, а думите на сина на неговия хазаин в селото, където Ван Гог е бил свещеник едва не разплакват Диана. Силен драматизъм внася и прочувственото слово на проститутката, с която Ван Гог е живял в Амстердам. В този музей вие влизате толкова дълбоко в личния свят на художника. Тук са и писмата на старата мома, която е трябвало да чисти ателието му, писани незнайно до кого, но за зрителя това си е чист шпионаж, спрямо личността на един човек, който изглежда доста странен в очите на околните.
Маргот Бегеман е селското момиче, което се влюбва във Винсент, но тази любов се оказва непосилна за двамата и по-късно се превръща в истинска трагедия, само защото родителите на влюбените са против тази връзка. Ще научите и за разходките на Ван Гог, при които той е събирал сюжети за своите картини. Ще докоснете предмети, които е използвал или палитрите, върху които е разсипвал боите си. Един истински свят, в който времето спира и те връща назад. Върху ненарисувано платно, поставено на неговия статив се появяват една подир друга негови картини, рисувани в Нюнен. Шедьовърът „Селяни ядат картофи” също е рисуван тук, а тогава това наистина е бил един беден край, в който картофите са били основно препитание за местните хора.




Единствената картина на Ван Гог се намира на последния етаж и това всъщност е копие на негова картина със сертификат, която всеки посетител може да си купи, ако пожелае. След това на нейно място ще бъде поставено следващото копие… и така. Въобще не сме усетили как сме прекарали три и половина часа в музея. И когато слизаме долу, в офиса администраторите ни обясняват, че в къщата отсреща е живяло семейството на Ван Гог. Тя не е музей и днес в нея живее съвсем нормално нидерландско семейство. Съседната до нея къща пък е на семейството на Маргот Бегеман - местното момиче, което е успяло да намери общ език и топли чувства към твореца.


Живко Тенев