Екранът
угасва. Първо идва раздразнението – толкова неща остават недовършени, толкова
гласове чакат отговор. После тишината бавно разтваря невидимите си врати. Чувам
дъжда по перваза, стъпките на съседката по стълбите, собственото си дишане.
Чаят е още топъл. Книгата ме чака от седмици. А небето през прозореца е цяла
вселена, за която съм забравила да вдигна очи.
Телефонът
отново светва. Не го докосвам. Някъде там светът продължава да бърза, да
споделя, да търси. Аз оставам тук – в малкото пространство между две глътки
чай, където нищо не ми липсва.
няма интернет –
по-щастлива съм
от всякога
Диана Тенева
 |
| "Уединение" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар