Странно е как времето отнема първо звука. Лицата остават в пожълтелите снимки, думите – в пожълтелите страници, но гласовете постепенно се разтварят в тишината. Опитвам се да си спомня как ме викаше, как звучеше смехът ти, как произнасяше името ми. Напразно. Остана само усещането за близост, за топлина, за онова сигурно място, към което винаги можех да се върна. Понякога човек не губи просто някого. Губи и дома, мястото, към което да се завърне в бурята.
не мога да си спомня
тембъра на гласа ти…
изгубен дом
Диана Тенева
"Изгубен дом" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар