Има дни, в които небето се срива отвътре. Вятърът разпилява последните илюзии, дъждът отмива обещанията, а гръмотевиците заглушават дори собствените ни мисли. Стоя сред тази буря и не търся спасение от света. Търся нечие присъствие. Една протегната ръка. Топлина, в която да оставя умората си. Не ми трябва крепост, нито вечни обещания. Само място, където мога да бъда уязвима, без да се страхувам. Но понякога най-дългото пътуване е до нечие сърце. А най-тъжното – да разбереш, че там вече няма място за теб.
завихря се буря…
в сърцето ми само
мечта за подслон
Диана Тенева
"В бурята" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар