Понякога любовта прилича на бойно поле, на което никой не иска да признае поражението си. Думите се превръщат в оръжия, мълчанието – в заплаха, а доверието остава без защита. Отново съм на прицел. Познавам този поглед, тази студенина, тази внезапна промяна в гласа. Опитвам се да не отвръщам, да не вдигам щит, да не показвам колко боли. Но всяка следваща атака оставя следа. И започвам да се питам не дали ще издържа още една, а колко още от себе си трябва да изгубя, за да нарека това любов.
на прицел…
ще издържи ли сърцето
поредната атака
Диана Тенева
"На прицел" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар