silence after the rain

     Happy and honored to have a haiku published in Enchanted garden issue 17. Thank you to Steliana Cristina Voicu for choosing my haiku as an editor's choice and for its translation into Romanian.

    Щастлива съм, че имам хайку, публикувано в Enchanted garden брой 17. Благодарности към Steliana Cristina Voicu, че хайкуто ми е избор на редактора и за превода му на румънски език.

 

silence after the rain –

a drop still keeps the sky

deep within itself

 

liniște după ploaie –

un strop păstrează încă cerul

adânc în sine

 

тишина след дъжда -

една капка все още пази

небето в себе си

 

Diana Teneva

Published in Enchanted Garden issue 17

Старата къща

        Отдавна никой не живее тук. Портата е провиснала, бръшлянът е превзел оградата, а прозорците гледат към пътя с нетърпение някой да се завърне. Някога дворът се изпълвал с детски гласове, мирис на печени чушки и стъпки, забързани за неделния обяд. По стените още личат сенките на картини, а в шкафа е останала порцеланова чаша с отчупена дръжка.

    Сега само вятърът влиза без покана. Промъква се през пукнатините, разтваря старите врати и развява пожълтелите пердета на прозорците. Понякога ми се струва, че къщата не е изоставена, а просто е заспала, за да събере в съня си всички, които някога са я наричали дом.

 

есенен вятър –

плаче старата къща

в съня си

 

Диана Тенева

 

"Селска къща" - Живко Тенев - Жисен

режисирана снимка

     Подреждат хората, усмивките, цветята. Някой застава в центъра, друг леко се навежда, трети протяга ръка за аплодисменти. „Още една снимка!“ – чува се глас зад обектива. Всички знаят къде да гледат и какво да покажат. Само истината остава извън кадър – тя не е получила покана.

После снимката се появява в мрежата. Сърчица, възторжени коментари, поздравления. Почитта е документирана, споделена, съхранена за поколенията. Ала когато светлините угаснат и столовете опустеят, остава един въпрос: дали уважението се измерва с броя на свидетелите, или с онова, което правим, когато няма кой да ни гледа?

 

почитта

която ни се дължи…

режисирана снимка

 

Диана Тенева

"Метавселена" - Живко Тенев - Жисен

Извън обхват

Екранът угасва. Първо идва раздразнението – толкова неща остават недовършени, толкова гласове чакат отговор. После тишината бавно разтваря невидимите си врати. Чувам дъжда по перваза, стъпките на съседката по стълбите, собственото си дишане. Чаят е още топъл. Книгата ме чака от седмици. А небето през прозореца е цяла вселена, за която съм забравила да вдигна очи.

Телефонът отново светва. Не го докосвам. Някъде там светът продължава да бърза, да споделя, да търси. Аз оставам тук – в малкото пространство между две глътки чай, където нищо не ми липсва.

 

няма интернет –

по-щастлива съм

от всякога

 

Диана Тенева

 

"Уединение" - Живко Тенев - Жисен

Надежда

Цяла зима градината мълчи. Под замръзналата пръст времето е спряло, а дърветата са забравили шума на листата си. Само аз знам, че някъде там, в тъмното, една луковица пази пролетта. Не бърза. Не се съмнява. Събира тишината в себе си и чака.

Днес снегът се стопи. В шепа влажна земя открих малко зелено връхче. Толкова крехко, че вятърът можеше да го прекърши, и толкова смело, че пробиваше света.

 

надежда…

луковица дълбоко

в земята спи

 

Диана Тенева

 

"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен