режисирана снимка

     Подреждат хората, усмивките, цветята. Някой застава в центъра, друг леко се навежда, трети протяга ръка за аплодисменти. „Още една снимка!“ – чува се глас зад обектива. Всички знаят къде да гледат и какво да покажат. Само истината остава извън кадър – тя не е получила покана.

После снимката се появява в мрежата. Сърчица, възторжени коментари, поздравления. Почитта е документирана, споделена, съхранена за поколенията. Ала когато светлините угаснат и столовете опустеят, остава един въпрос: дали уважението се измерва с броя на свидетелите, или с онова, което правим, когато няма кой да ни гледа?

 

почитта

която ни се дължи…

режисирана снимка

 

Диана Тенева

"Метавселена" - Живко Тенев - Жисен

Извън обхват

Екранът угасва. Първо идва раздразнението – толкова неща остават недовършени, толкова гласове чакат отговор. После тишината бавно разтваря невидимите си врати. Чувам дъжда по перваза, стъпките на съседката по стълбите, собственото си дишане. Чаят е още топъл. Книгата ме чака от седмици. А небето през прозореца е цяла вселена, за която съм забравила да вдигна очи.

Телефонът отново светва. Не го докосвам. Някъде там светът продължава да бърза, да споделя, да търси. Аз оставам тук – в малкото пространство между две глътки чай, където нищо не ми липсва.

 

няма интернет –

по-щастлива съм

от всякога

 

Диана Тенева

 

"Уединение" - Живко Тенев - Жисен

Надежда

Цяла зима градината мълчи. Под замръзналата пръст времето е спряло, а дърветата са забравили шума на листата си. Само аз знам, че някъде там, в тъмното, една луковица пази пролетта. Не бърза. Не се съмнява. Събира тишината в себе си и чака.

Днес снегът се стопи. В шепа влажна земя открих малко зелено връхче. Толкова крехко, че вятърът можеше да го прекърши, и толкова смело, че пробиваше света.

 

надежда…

луковица дълбоко

в земята спи

 

Диана Тенева

 

"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен