Мистериите на Хухла

Kusto

храмът притихва -

древни песнопения политат

и свещ подпалва мрак

свещ подпалва мрак...

сто години молитва

пази този купол

пази този купол

женски глас от миналото

и свят пламък в очите

свят пламък в очите...

гордост от прадедите

в Хухла затуптя

в Хухла затуптя

рок под звездите...

и джаз пак се пее

джаз пак се пее -

слуша хор от таланти

нощното небе

нощното небе

пази вкуса на хляба...

чуден аромат се носи

чуден аромат се носи -

стари гозби ни канят

на площада днес

на площада днес

светът е едно село...

шегата царува

шегата царува -

под лозата ни среща

с четка и платно

 четка и платно...

светът се ражда пак тук

в детската ръка

в детската ръка

две гайди тихо плачат

и свирят под върха

свирят под върха -

общо хоро се изви

със стъпки в такта

със стъпки в такта

тръгваме в утринта пак...

пътят ни зове

пътят ни зове -

водопадчето шепне

а клепалото чака

клепалото чака -

днес камъните пазят 

древна тайна тук

Диана Тенева

циганско лято

         Има дни, в които лятото не иска да си тръгне. Слънцето докосва света по-меко, сякаш се сбогува с него, а вятърът носи аромат на топлина, узрели плодове и нещо познато, което не можем да назовем.

В такива дни човек се влюбва неусетно – в светлината по косите, в шепота на листата, в нечий поглед, останал дълго след раздялата. И разбира, че някои срещи са като циганското лято – кратки, неочаквани и невъзможни за забравяне.

После идва есента. Листата политат, дните се скъсяват, но топлината остава. Не в слънцето, а някъде дълбоко в нас – там, където любовта пази своите невидими следи.

 

циганско лято –

в шепите на вятъра

топъл спомен

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

пъстра тишина

         Август се оттегля бавно, а септември не бърза. В градината още горят цветовете на лятото, а клоните натежават от зрели плодове. Въздухът е тих, но в тази тишина вече се усеща промяната — утрините са по-хладни, сенките по-дълги, светлината по-мека. Природата не бърза да се сбогува. Тя просто сменя багрите си.

И докато лятото догаря в шепот, есента пристъпва почти незабележимо — с цвят, аромат и сладост.

 

пъстра тишина —

с цвят и плодове бавно

зрее есента

 

Диана Тенева

"Утрин" - Живко Тенев - Жисен

краят на август

     Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.

Денят избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща страницата.

 

денят избледнява —

краят на август

е шарена черга

 

Диана Тенева

"Привечер" - Живко Тенев - Жисен