понеделник, 27 ноември 2017 г.

лунатици...

Хайга на Радка Миндова  между класираните в The 158th. WHA Haiga Contest11/2017).

Фотография: Даниела Таргова


лунатици...
двамата разказваме
един и същ сън

Радка Миндова

Преводът е на Diana Teneva - DianArt.

неделя, 26 ноември 2017 г.

Нюнен – селото на Винсент Ван Гог

Нюнен не е точно родното село на Винсент Ван Гог, но той е прекарал тук част от своя живот, заедно със семейството си. Великият художник е роден в Зюндерт. Неговият баща е бил свещеник в местната протестантска църква и Винсент всъщност е израснал тук. Нюнен се намира съвсем близо до Айндховен и автобусите тръгват от автогарата, но преди да се качите, трябва да сте наясно с някои от особеностите на автобусния транспорт. В Нидерландия автобусите не те изсипват на автогарата, а спират на всички спирки в селото. Ако искате обаче шофьорът да спре, трябва да сигнализирате с бутона, който се намира до всяка седалка. Обратно, ако сте на спирка и не подадете знак с ръка на шофьора, че ще пътувате, той ще ви отмине директно, без да спре. Такива са правилата и който не ги знае, трябва доста дълго да почака, докато някой местен не подаде сигнал.
Слизаме с Диана на централната спирка в Нюнен. Ако някой си мисли, че това е някакво селце, подобно на нашите, жестоко се лъже. Нюнен наброява 23 000 жители и нито една от къщите не е с двор или градина.
Най-сигурният ориентир да намерите центъра е покривът на местната катедрала, който се вижда отдалеч. Ако видите, че вървите по улица „Винсент Ван Гог” това е сигурен белег, че сте на прав път. Жителите на Нюнен са превърнали името Ван Гог в истинска индустрия и тя работи безотказно. На много места можете да видите кафенета, на чиято фасада стои реклама с някой от портретите на художника или негова картина. Можете да срещнете кафенета или малки магазинчета с името Ван Гог.
Пред входа на малко паркче с езерце в центъра на селото ви посреща паметник на Винсент Ван Гог. Той не е с грандомански размери, в нормален човешки ръст и е поставен на каменен постамент с височина не повече от метър. Това сякаш идва да подскаже, колко обикновен и земен човек е бил техният съгражданин. На специално табло, малко встрани от паметника е поставен текст на едно от писмата на художника. Не разбираме холандски, но за чужденците има аудио гид на английски език.


От другата страна на паркчето е катедралата, която не се отваря за туристи. Надпис встрани от входа пояснява, че в малка къща зад нея е било първото ателие на Ван Гог. Няма как интересът Ви да не бъде привлечен от бронзова композиция на седнали около маса хора в паркчето. Преди още да се доближите интуицията ще Ви подскаже, че това е пластична реализация по картината на Ван Гог „Селяни ядат картофи”. На метър и половина встрани ще видите празен стол, който също е част от композицията. На облегалката е преметнато сакото на художника, а до краката на стола е куфарчето му с бои. Столът е поставен точно на мястото, от което художникът е нарисувал картината, а ако Вие поседнете на стола, няма как да не се почувствате участник в тази мистерия.


Нашата истинска цел е местният музей на Винсент Ван Гог. Обясняват ни подробно как да го намерим в малко магазинче за екологични плодове и зеленчуци, където сядаме да пием кафе.
Тръгваме в указаната ни посока и не след дълго, виждаме някакъв строеж, ограден с винили, на които са отпечатани картини на Ван Гог. Започвам да ги снимам, защото виждам, че проследяват различните периоди от живота му. Учудва ме фактът, че група други туристи излезли току-що от близката сграда не снимат винилите, а къщата от другата страна на улицата, но за това после.


В действителност се оказва, че няма никакъв строеж, а винилите ограждат малкото вътрешно дворче на Музея Vincentre, което е кафене с две три масички, а сградата встрани от винилите е самият музей. Посрещат ни усмихнати и приветливи служители, а една от тях ми обяснява с искрено съжаление, че нямат аудио гид на руски. Нищо, вземаме си на английски и оттук нататък отново Диана ще бъде моят спасител.



В музея няма нито една оригинална картина на Ван Гог, но това в никакъв случай не го прави по-малко интересен. Всъщност музеят е пълен с най-модерната електроника и аудиовизуални ефекти. Тук се проследява основно неговият живот в селото и отношенията му с местните хора. Това е постигнато с цитати от писма, прочетени от актьори. Достатъчно е само да активирате своя аудио гид. Виртуален портрет на майката на художника говори чрез нейно писмо, написано до Винсент, че трябва да остави тази жена, защото тя не е за него. Писано е, когато Винсент е учил рисуване в Амстердам. После брат му Тео го увещава, че той трябва да продължи да развива своите творчески заложби, а думите на сина на неговия хазаин в селото, където Ван Гог е бил свещеник едва не разплакват Диана. Силен драматизъм внася и прочувственото слово на проститутката, с която Ван Гог е живял в Амстердам. В този музей вие влизате толкова дълбоко в личния свят на художника. Тук са и писмата на старата мома, която е трябвало да чисти ателието му, писани незнайно до кого, но за зрителя това си е чист шпионаж, спрямо личността на един човек, който изглежда доста странен в очите на околните.
Маргот Бегеман е селското момиче, което се влюбва във Винсент, но тази любов се оказва непосилна за двамата и по-късно се превръща в истинска трагедия, само защото родителите на влюбените са против тази връзка. Ще научите и за разходките на Ван Гог, при които той е събирал сюжети за своите картини. Ще докоснете предмети, които е използвал или палитрите, върху които е разсипвал боите си. Един истински свят, в който времето спира и те връща назад. Върху ненарисувано платно, поставено на неговия статив се появяват една подир друга негови картини, рисувани в Нюнен. Шедьовърът „Селяни ядат картофи” също е рисуван тук, а тогава това наистина е бил един беден край, в който картофите са били основно препитание за местните хора.




Единствената картина на Ван Гог се намира на последния етаж и това всъщност е копие на негова картина със сертификат, която всеки посетител може да си купи, ако пожелае. След това на нейно място ще бъде поставено следващото копие… и така. Въобще не сме усетили как сме прекарали три и половина часа в музея. И когато слизаме долу, в офиса администраторите ни обясняват, че в къщата отсреща е живяло семейството на Ван Гог. Тя не е музей и днес в нея живее съвсем нормално нидерландско семейство. Съседната до нея къща пък е на семейството на Маргот Бегеман - местното момиче, което е успяло да намери общ език и топли чувства към твореца.

Живко Тенев

вторник, 31 октомври 2017 г.

October in a hurry

earrings off
tiredness
invading me


Indian summer
the sunbeams between
rustling leaves


icons over
Van Gogh’s sunflowers –
my desktop



larger and larger
eye pouches…
gravity


tiny puddles
who has taken
the Shoes off?



the regular buzzing
of our garden parties -
mosquitoes


morning moon…
my hometown streets
outstretched their arms


your words
not easy to be swallowed
crescent moon


words 
teleporting me...
waning moon



harvest moon...
the hour when the clocks 
are melting


Diana Teneva

понеделник, 25 септември 2017 г.

пролетен вятър / spring wind

Haiku: Diana Teneva
Art: Zhivko tenev - Gissen



spring wind -
lost in the maze 
of my thoughts

пролетен вятър -
изгубих се в лабиринта
на мислите си


Диана Тенева

събота, 9 септември 2017 г.

пуст перон...

пуст перон...
сбогувам се
с младостта си -
горещ вятър
разрошва косите ми

Диана Тенева 



четвъртък, 7 септември 2017 г.

Първи петли

Първи петли...
Любовта е с дъх на сол,
горчивосладка,
невъзможно кратка...
Август - мярка
на боговете за блаженост -
лениво сипна зората
с дъх на сол...

Диана Тенева

вторник, 22 август 2017 г.

Den Haag

Днес Диана ще ме води в Хагата. Не знам защо, но името на града на нидерландски се произнася точно по този начин. Усещам, че е малко притеснена, защото батерията на умния ѝ телефон, където бе заредено приложението за Хага се срина по необясними причини още в началото на пътуването. Знам, че ще се справи и без това приложение, защото е велик водач. Слизаме на Централна гара Хага. Най-хубавото нещо на нидерландските градове е това, че гарата винаги се намира в центъра на града. Най-много да повървиш пет минутки и си в идеалния център. Мисля, че това е другото от нещата, заради които харесвам нидерландските железници.

Мисля, че Нидерландия е единствената държава с две столици. Официално столицата на страната е Амстердам, но парламентът се намира в Хага. Кралското семейство също е избрало този град за свое местоживеене. Така, че цялата власт е концентрирана в Хага. Първата ни задача тук е да видим Парламента. Намираме го почти без да питаме, само като се вглеждаме в информационните табели, които са почти навсякъде. Въпреки ранния час потокът от туристи вече е тръгнал. Всеки може необезпокояван да влезе в двора на парламента, да се разходи, да поседи на пейка, да погледа улични артисти или да си купи сладолед.
Тук се уверих с очите си, че някои от депутатите в нидерландския парламент идват с колело на работа и в това няма нищо срамно. Всъщност по-голямата част от хората в цялата страна се придвижват основно на велосипеди. Ако някога реша да започна бизнес в тази страна, той ще е свързан с това, да им поправям колелетата. Това го мога от малък, защото през ръцете ми са минали поне пет колела.
Нямам думи за сградата на парламента. Това е по-скоро някакъв дворец, не знам дали архитектът, който е строил сградата нещо не се е объркал. За сравнение, нашият парламент поставен до него би изглеждал почти като проста кибритена кутийка. Но по-добре да е така, защото ако депутатите ни работеха в сграда като тази на нидерландския парламент щяха съвсем да забравят откъде са.



Следващите ни цели са три музея. Първият от тях е ”Mauritshuis”. Намира се непосредствено до Парламента, така че намирането му не ни създава никаква трудност. Трябва просто да изчакаме да отвори. Докато си купуваме билетите, ни питат коя е нашата страна. Не знам защо го правят, но това ще се случва винаги, когато влизаме в музей. Явно не се отнася само за нас, защото задават този въпрос и на останалите туристи. Отново имам възможност да видя всички фламандски майстори от „Урок по анатомия на д-р Тюлп” на Рембранд до „Момичето с перлената обица” на Ян Вермеер. Музеят е приютил много картини на Рубенс, Паул Потър, Карел Фабрициус, Ян Стийн, Ханс Холбейн, Амброзиус Бочарт и други известни имена.

Като бонус към билета получаваме възможност да разгледаме безплатно Музея на принц Уилям V. Чувства се веднага разликата в предпочитаните теми. Кралските особи са си падали повече да бъде показван в картините придворния живот, ловни сцени и портрети.

И следва най-великото ни приключение – Gementeen Museum или Общинския музей. Той е доста далеч, качваме се на градски транспорт, после ходим пеша. Всеки, когото попитаме ни казва, че трябва да вървим до края на улицата и после наляво. Не знам колко пъти трябваше да правим това упражнение, но в мига, когато решихме, че ако не го намерим на следващия завой наляво просто ще се откажем, той се появи пред нас с пълния си блясък. Тук основно искаме да видим изложбата на Мондриан. Този художник е нещо като нидерландския вариант на Пикасо, въпреки че стилът му е по-различен. Общото е само епохата и стиловете през които са минали двамата. Музеят е наистина впечатляващ, защото в другите му колекции, могат да се видят платна на Клод Моне, Едгар Дега, Пол Сезан, Анри Матис, Ван Гог, Василий Кандински, Казимир Малевич и още много други големи имена. Пит Мондриан е в основата на движението „Стил”, което оказва голямо влияние върху развитието на нидерландското световно изкуство. Хагският общински музей се гордее с това, че притежава най-пълната колекция от произведения на Мондриан. Елементи от неговото изкуство посрещат и изпращат пътниците още от централата гара в града.




Живко Тенев

понеделник, 21 август 2017 г.

Маастрихт – най-европейският град в Нидерландия

Рано сутринта на третия ден тръгваме двамата с Диана за Маастрихт. Според предварителните ни проучвания, това е градът, запазил най-много старинния си облик в Нидерландия. Той се намира в най-южната точка на страната, разположен е на река Маас, която извира във Франция, минава през Белгия и Нидерландия и се влива в Северно море. Реката е плавателна и в Маастрихт има пристанище. Градът е административен център на провинция Лимбург и се смята за най-европейския град, защото тук е подписан Маастрихският договор, станал основа за създаването на Европейския съюз. 



В града има и международно летище, но по-добрият начин да се стигне дотам е железницата. Така може да се разгледат и повече неща. Информацията във влаковете е толкова добра, че човек дори и да не знае нидерландски, няма как да се обърка. Все пак това е първото ни самостоятелно пътуване в страната и винаги има известна доза притеснение. Качваме се във влака и вече сме спокойни.
Винаги съм знаел, че Нидерландия е равнинна страна, но чак толкова равна никога не съм си я представял. Така и не видяхме поне една бабунка докато я прекосявахме почти цялата от Амстердам до Маастрихт. Най-високите места в страната са надлезите над жп линиите – друго по-високо няма. Многобройните площи засети с царевица ме връщат назад в миналото, когато и в България имаше селско стопанство и се засяваха много ниви с тази култура. Аз дори съм поливал царевица като ученик - през ваканциите, когато исках да си събера пари за ново колело.
Гарата в Маастрихт ни посреща, както всички нидерландски гари с огромен паркинг за велосипеди. Това е основното средство за придвижване тук. Хората се качват на колелото и отиват на работа с него. Ако работят в друг град, го оставят на паркинга до гарата и продължават с влака. Така градските автобуси не са претъпкани, няма задръствания по улиците и тапи в пиковете часове и всички са спокойни и приветливи.
Набелязали сме си няколко по-важни неща, които искаме да видим в Маастрихт, но основното е старата част на града. За да стигнем до нея премиваме по моста на река Маас. Той е строен от римляните, но една секция от него е разрушена по време на Втората световна война.
Базиликата „Свети Серваций” в Маастрихт е най-старата в Нидерландия. Тя е величествено произведение на романската архитектура. Буквално до нея се извисява и протестантската църква „Свети Йоан Кръстител” в стил готика. Тя е строена от червени тухли. И двата храма съжителстват в пространството на града, така както и вярата в душите на хората.





Архитектурата на Маастрихт наистина е впечатляваща. Тесни улички с многобройни кафенета и магазинчета привличат погледа на местни и туристи. В повечето кафенета столовете са обърнати така, че хората да не са с гръб към улицата, а да гледат към нея. Сядаме на кафе пред сградата на общината. Тя е разположена на площад „Маркт”, в красива старинна сграда. 


На площада пред нея е поставена статуята на Jan Pieter Minckeleers, известен холандски учен, който изобретил газовото осветление и държи факла в ръка. През определен интервал от време факлата пламва с истински огън за няколко минути.


Денят е понеделник и по правило всички музеи в страната почиват, защото са отворени, за да поемат потока от туристи през уикенда. Затова пък разполагаме с достатъчно време да разгледаме всички катедрали. Няма по-добър начин за релаксиране от това, да поседиш в някоя катедрала и да благодариш за това, че си имал възможността да се докоснеш до духа на този древен град. Правим това в катедралата „Дева Мария”.

Новата част на града също е не по-малко впечатляваща. Тук могат да се видят Центъра за керамика и Музея на модерното изкуство -   Bonnefantenmuseum.



Живко Тенев

неделя, 20 август 2017 г.

Аз съм Амстердам!

Вторият град, който видяхме в Нидерландия бе столицата Амстердам. Пътувахме с влак – тук е мястото да вметна че нидерландските железници са невероятни. В страната не се движат междуградски автобуси между градовете, които са свързани с релси. Това е правило. Междуградски автобуси се движат само там, където няма железница. Железният път навсякъде е дублиран в двете посоки, така че не се налага влаковете да се изчакват на гарите за да се разминат. Самата организация на железопътния транспорт също е уникална. Билети се продават не за определен час, а за направление. По това направление можете да пътувате цял ден ако не ви омръзне. Спирам за железниците дотук, за да не ви омръзна и аз.

И така, още на гарата в Амстердам се качваме на корабче. Неслучайно градът е известен като Северната Венеция. В многобройните канали по специално определени маршрути се движат множество туристически корабчета. Това е най-удобният начин да разгледате града. Билетите за тях струват 25 евро, но си заслужава, защото важат за 24 часа, а през това време туристите могат да слязат, да видят дадена забележителност и след това да продължат по маршрута със следващото корабче. Щом стъпите на палубата, ще ви дадат слушалки, за да можете да ползвате аудиогид. Няма никакъв проблем, защото езиците, които можете да изберете са поне 15, включително и корейски. Аз специално си избрах руски, за да не ангажирам Диана допълнително с превод.



Амстердам е велик град, център на областта Холандия. Той е развиван в продължение на векове като един от големите световни търговски центрове. Тук се е търгувало с всичко, което може да бъде доставено от многобройните колонии, включително и диаманти. Ако някой си мисли, че португалци, испанци и англичани са най-големите мореплаватели, това просто не е вярно. Холандците не им отстъпват по нищо, дори континентът Австралия е открит именно от тях. Днес Нова Зеландия носи името на областта Зеландия, която всъщност се намира в Нидерландия.


Нашата първа цел е Музеят на Винсент Ван Гог, но преди да влезем в него заставаме до надписа   „I amsterdam/Аз съм Амстердам/. Това е мястото, където всеки в нидерландската столица желае да се снима. На метри от него се намира билетният център за Музея на Ван Гог. Тук е събрана по-голямата част от творчеството на гениалния художник.


Музеят Ван Гог в Амстердам е посветен изцяло на дейността на художника. Основан е през 1973 година. Броят на творбите на Ван Гог, които музеят притежава, е наистина впечатляващ – 220 картини, 500 рисунки и 800 писма на художника. В музея ще намерите и творби на други импресионисти, а именно на Пол Гоген, Тулуз Лотрек, Клод Моне, Пол Синяк, Пабло Пикасо – художници, от които Ван Гог е бил повлиян, а с други – в близки приятелски отношения. В библиотеката се подвизават над 24 000 книги, посветени на Ван Гог и на други известни импресионисти. Музеят притежава най-богатата колекция от творби на Винсент ван Гог в света. Тези творби, авторът е рисувал в периода 1880 – 1890 г. в Холандия, Париж, Арл, Сен Реми, Овер-сюр-Оаз.



Не искам да ви отчайвам, но в неделния ден се е извила километрична опашка от желаещи да видят неговите картини. В такива дни, някъде около обяд билетите за Музея на Винсент Ван Гог привършват и тогава не ви остава нищо друго, освен да се ориентирате към Rijksmuseum, където могат да се видят картини на Рембранд, Рубенс, Франс Халс и много други майстори на фламандската школа. Музеят е приютил култовата картина на Рембранд, станала известна като „Нощна стража”, заедно с останалите пет платна, поръчани от стрелците на други художници. Освен това, тук могат да се видят и гостуващи изложби примерно на китайско изкуство.


Един ден е абсолютно недостатъчен, за да бъде разгледан дори един от тези музеи, а за целия Амстердам да не говорим – това е по-скоро само докосване до великия дух на това място. И ако все пак сте в този град, си заслужава да видите Музея с восъчните фигури на Madame Tussauds. Той се намира на площада, непосредствено до Кралския дворец. Този музей е единият от трите най-значими в света, заедно с тези в Лондон и Париж. Тук можете свободно да се фотографирате до някои от най-великите личности в света и после да споделите снимките със своите Фейсбук приятели.





Живко ТЕНЕВ

събота, 19 август 2017 г.

Пътуване до страната на Ван Гог - Тилбург

Тръгваме двамата с Диана от автогарата в Хасково точно в 13,30 часа. Денят е 18.08.2017г. Крайната точка на пътуването ни е Нидерландия – страната на Винсент Ван Гог. Не знам дали поради тази причина от двете страни на магистралата за София са се ширнали огромни полета със слънчогледи.
Излитаме от летище София на следващия ден в 10,20 часа със самолет Боинг 737-800. Минахме всички проверки на летището без проблеми. Добре, че с мен е Диана, та да ме оправя. Без нея съм загубен! Качих се на борда на самолета с леко притеснение. За първи път летя със самолет и усещането е необичайно. Полетът ще продължи два часа и тридесет минути, съобщават от пилотската кабина. Не съм предполагал, че страната на Ван Гог е толкова далече. На картата изглежда съвсем близо.
Разглеждал съм репродукции на много картини от фламандски майстори и дори съм изучавал тяхната живопис. Едно от най-характерните неща в пейзажите им са пищните облаци, заемащи понякога 2/3 от площта на цялата картина. Видях тези облаци на живо, през илюминатора на самолета. Живата картина отгоре е още по-величествена. Сякаш цялата Земя е покрита от една друга релефна повърхност от планини, равнини, отвесни скали с пропасти, но съставена от облаци. Тази жива картина непрекъснато се движи и променя много бързо своите форми. Погледнато отгоре, това е много впечатляващо. Ние кацнахме в земята на Ван Гог направо от тези облаци.
Веднага след кацането на летище Айндховен, след като оставихме багажа в апартамента на дъщеря ни Ангелина тръгнахме за град Тилбург. Нидерландия е наистина много впечатляваща страна и не трябва да се пропуска нито минута, за да може да се видят много неща. Тилбург е един от големите университетски центрове в Нидерландия. Тук се обучават около 12 000 студенти от целия свят.

Безупречно подредени къщички, буквално залепени една до друга в типичния за страната стил оформят архитектурния облик на града. В центъра се намира внушителна по размери катедрала, пред която човек може да се почувства малък и нищожен.


Тук видяхме мястото, където Винсент Ван Гог е учил рисуване. Сградата, където се е помещавала школата наподобява крепост, а сега е част от общината. Холандската дума за община е gemeenten /хемеeнтен/. Интересното е това, че семантиката на думата означава “лоши хора”.


Търсим пейката със слънчогледите и портрета на Винсент Ван Гог. В града има много пейки с различна форма. На тях като мозайки са изобразени значими за града неща. Идеята и реализацията са на чуждестранна студентка, която е учила дизайн в Нидерландия. Най-после намираме „нашата” пейка. Тя е разположена близо до мястото, където е живял Ван Гог, докато е пребивавал в Тилбург. Пейката е подходящо място, където човек може да си направи снимки.




Пазарът в Тилбург е нещо много пъстро, но същевременно е стилно и добре премерено. Липсва типично ориенталският манталитет на пазарлъка, но тук също може да се намери всичко – от типично холандските картофи до екзотичните африкански плодове и нашенските дини и пъпеши.


В Тилбург се намира и една от най-високите сгради в Нидерландия. Доскоро тя е била безспорен лидер в това отношение, но съвсем наскоро са построили две други, които вече я превъзхождат.





Живко ТЕНЕВ



събота, 12 август 2017 г.

Лунни фази

Всеки различно отглежда своята старост. Някои я приласкават и прикоткват както се приласкава малко дете - полагат грижи ежедневно, ежечасно. Други нехаят и се опитват да я неглижират, както неглижират всички закони на физиката, особено този за земното притегляне.

гравитация...
торбичките под очите
все по-големи и големи

Наблюдавайки какво се случва в природата и в живота около мен, постоянно си напомням, че трябва да внимавам как отглеждам старостта си. Не трябва да я разглезвам като малко дете, само от време на време ще ѝ отпускам юздите за кратко. Тя ще бъде красива и достолепна като сегашно перфектно продължително време, ще носи шапка и с бляскаво бъдеще пред себе си.

теменужен здрач...
лек ветрец издува
роклята ми


Диана Тенева

"Лунен вир" - Живко Тенев - Жисен

петък, 11 август 2017 г.

Градинарството - другата страна на филологията

Градинарството е философия, и който не го е разбрал, по-добре да не се захваща с него. Вече девета година се занимавам активно с това, и все още съм начинаеща, все още изучавам АБе-то. Отначало започнах това занимание по една много проста причина: когато мама стана звездичка, ми остави градинка /1 дка/, и това нещо трябваше да се управлява по някакъв начин. А то си имаше своя ред и привички, които, първоначално никак не съвпадаха с моя ритъм. Трябваше да напасна моето темпо с ритъма и сезоните на градината. После, изведнъж осъзнах, че градинарството е много подобно занимание на моята филология - както аз си отглеждам идеите, думите, текстовете /поетични или прозаични/, така по същия начин мога да отглеждам цветя и зеленчуци. Voilà, c'est tout - градинарството е другата страна на моята филологическа същност.

Снимка: Диана Тенева

петък, 4 август 2017 г.

foreign country

Haiku: Diana Teneva
Photo: Zhivko Tenev - Gissen
foreign country...
I count my steps
again and again

чужда страна...
броя стъпките си
отново и отново

Диана Тенева

петък, 28 юли 2017 г.

Щрихи от Палермо / Schizzi di Palermo

Снимка: Нина Стайкова


*
буца сметана...
ям кафето
с лъжичка

lump di crema ...
mangio il caffè
con un cucchiaio

expresso con panna -
кафето е само
за аромат

espresso con panna -
il caffè è giusto
per la fragranza

поръчвам второ кафе...
недостатъчно е
expresso con panna

ordino un secondo caffè ...
non è sufficiente
espresso con panna


Снимка:Диана Стоянова



*
юлска жега -
няма никакви монети
във Fontana Pretoria

il caldo di luglio -
non ci sono monete
a Fontana Pretoria

*
Quatro canti -
броя скулптурите
отново и отново

Quatro canti -
conto sculture
ancora e ancora

*
parlez-vous francais -
тунизиец с блеснали очи
ни показва пътя

parlez-vous francais -
tunisino con occhi brillanti
ci mostra la strada

сватба...
замалко да изпуснем
Chiesa di Gesu

matrimonio ...
quasi manchiamo             
Chiesa di Gesù




*
напред - назад...
почти нямам време
за limoncello-то

avanti e indietro ...
quasi nessun tempo
per il limoncello

Популярни публикации