събота, 12 август 2017 г.

Лунни фази

Всеки различно отглежда своята старост. Някои я приласкават и прикоткват както се приласкава малко дете - полагат грижи ежедневно, ежечасно. Други нехаят и се опитват да я неглижират, както неглижират всички закони на физиката, особено този за земното притегляне.

гравитация...
торбичките под очите
все по-големи и големи

Наблюдавайки какво се случва в природата и в живота около мен, постоянно си напомням, че трябва да внимавам как отглеждам старостта си. Не трябва да я разглезвам като малко дете, само от време на време ще ѝ отпускам юздите за кратко. Тя ще бъде красива и достолепна като сегашно перфектно продължително време, ще носи шапка и с бляскаво бъдеще пред себе си.

теменужен здрач...
лек ветрец издува
роклята ми


Диана Тенева

"Лунен вир" - Живко Тенев - Жисен

петък, 11 август 2017 г.

Градинарството - другата страна на филологията

Градинарството е философия, и който не го е разбрал, по-добре да не се захваща с него. Вече девета година се занимавам активно с това, и все още съм начинаеща, все още изучавам АБе-то. Отначало започнах това занимание по една много проста причина: когато мама стана звездичка, ми остави градинка /1 дка/, и това нещо трябваше да се управлява по някакъв начин. А то си имаше своя ред и привички, които, първоначално никак не съвпадаха с моя ритъм. Трябваше да напасна моето темпо с ритъма и сезоните на градината. После, изведнъж осъзнах, че градинарството е много подобно занимание на моята филология - както аз си отглеждам идеите, думите, текстовете /поетични или прозаични/, така по същия начин мога да отглеждам цветя и зеленчуци. Voilà, c'est tout - градинарството е другата страна на моята филологическа същност.

Снимка: Диана Тенева

сряда, 26 юли 2017 г.

Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи”

Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи” на Академия „Ориент-окцидент” - гр. Куртя де Арджеш. Преводът на стиховете е направен от мен. Ето какво споделя самата поетеса за моята преводаческа работа:
Много ми помогна Диана Тенева - преподавател по английски и френски в нашия град, а също и поетеса, като направи превод на пет мои стихотворения. Справи се отлично. Но аз и не съм се съмнявала. Тя има издадени три поетични книги. Автор е на хайку поезия, с участие в японски и световни антологии.
Подчертавам това, защото добрият превод е от голямо значение. Не е достатъчно само да знаеш езика, трябва да си и поет по душа, за да уловиш чувството, ритъма, смисъла на поетичния изказ. Много съм й благодарна.
Пълният текст на интервюто, дадено за Литературен свят можете да намерите тук

ЗАКЛИНАНИЕ
Ако се опиташ
да ме впримчиш,
боса ще избягам -
цигани да търся.
Шарена поляна
къща ще ми стане,
ще се любя
по тревата,
дълго и горещо.
Затвори ме в рамка,
само ако смееш!
Рамката дори за огън
ще разчупя.
Ще забравя бързо -
дълго ще си спомням.
Хайде затвори ме!
Циганка ще стана.
Conjuration

If you try
to enmesh me,
barefoot I’ll run away –
gipsies I’ll look for
a parti-coloured meadow
will become my home,
I’ll make lasting
and passionate love
on the grass.
Put me in a frame
If you dare!
Even the frame
I’ll break for a fire.
In a short time I’ll forget–
long memories I’ll have.
So, go lock me!
I’ll become a gipsy woman.
***
Белите ми самодиви
някой ги с огън наказа -
росенът стана на пепел,
птици и дърве - на въглен,
а от любовното биле
корен дори не остана.
Неми са, вместо да пеят
белите ми самодиви,
цели им в сажди нозете,
в черни треви се препъват.
Тайно се молят за буря.
Гръм ако не ги уцели
белким им дреха оплакне,
утре да могат да тръгнат
подир славеева песен,
росенче да си отчуват,
че да ни има и после.
***
My white sylphs
with fire someone’s  punished them –
the fraxinella’s become ashes,
birds and trees - burnt to a cinder
and from the love potion
even a drop there hasn’t been yet.
They are mute instead of singing
my white sylphs,
sooty are their entire feet,
on black grasses they stumble.
Secretly they pray for a storm.
If a thunder doesn’t strike them,
let it wash their clothes,
tomorrow they’ll be able to go
after a nightingale’s  song,
let them grow a fraxinella
so that we would exist thereafter.
ВАРИАЦИЯ ЗА БЛУС
Луната е захвърлена огризка,
която бърза да се скрие в облака,
да ни остави в тъмното изгубени
под бухналия вятър на тополите,
във отражението на реката,
във въздуха със мирис на любов.
И с чувството, че сме безсмъртни.
Като луната, дето знае всичко.
Защо ли утре вечер пак ще търси
обекти за експеримент…
Variation for blues

The moon is a thrown away almost eaten slice
that hurries to hide itself in the cloud,
to leave us lost in the dark
under the risen wind of the poplars,
in the reflection of the river,
in the air with a scent of love.
And with the feeling that we are immortal.
Like the moon that knows everything.
But why is it looking for an experiment object
tomorrow night again …
КАФЕ
Изпий ми кафето
не само защото ме няма.
Отвлече ме мисъл незнайно къде.
Така ще усетиш,
че чувството в мене е нямо
и само по усет
прониква във твойто сърце.
А там бъди като себе си -
див и дори безобразен …
Една серпентина от нежност
ме връща при теб,
когато ще можем
„Обичам те” просто да кажем.
А ти, между впрочем,
свари ли кафе ?
Coffee

Drink my coffee
not only because I’m absent.
A thought carried me god knows where.
Thereby you’ll realize
that the feeling in me is mute
and only with flair
it penetrates in your heart.
And there be yourself –
wild and even scandalous…
A serpentine of  tenderness
makes me come back to you
when we’ll be able
simply to say “I love you”
and you, by the way,
did you brew coffee?
ШАЛ
Ще си купя шал.
Огромен шал,
в който да се скрия.
И ще го оставя вместо мене
да поема гнусните нападки,
всички кални думи и обиди,
фразите, които ме преследват,
славословията безогледни
и неискрения смях.
Ще си купя шал.
Прозрачен шал,
за да мога ясно да ви виждам
вас, които ме обичате
безрезервно и безцеремонно.
Като мойте обяснения в любов -
всичките са въпреки.
Ще си нося шала като мантия,
или като рицарски доспехи,
или просто като шал.
Нали е хубав?

Shawl

I’m going to buy a shawl for me.
A huge shawl
In which I can hide myself.
And instead of me I’m going to let it take
your loathsome attacks,
all mean words and offenses,
the phrases that pursue me,
the unscrupulous verbiages.
I’m going to buy a shawl for me.
A gauzy shawl
so that I can see you clearly
you who love me
without stint, offhandedly.
Like my declarations of love –
all of them are made expressly.
I’m going to wear my shawl as a mantle,
or as a knight’s armour,
or simply as a shawl.
It is beautiful, isn’t it?

петък, 2 юни 2017 г.

flower moon

Haiku: Diana Teneva
Photo: Tanya Abadzhieva

flower moon...
his fingers tousling
her hair 

цветна луна...
пръстите му разрошват
косата ѝ

Диана Тенева

jazz echoes

Haiku: Diana Teneva
Photo: Tanya Abadzhieva

jazz echoes
in my heart...
a storm's eye

джаз отеква
в моето сърце...
око на буря

Диана Тенева

понеделник, 1 май 2017 г.

lunar eclipse



lunar eclipse
the ring left by you
on the night table

лунно затъмнение
пръстенът оставен от теб
на нощната масичка

Diana Teneva

Published in Failed Haiku #17

blue moon...


Zhivko Tenev - Gissen


blue moon...
the curtain flutters
between us

синя луна...
люлее се пердето
между нас

Diana Teneva

Published in Failed Haiku #17


четвъртък, 13 април 2017 г.

прецъфтял мак...

прецъфтял мак...
погледите ни пак
се срещат

Диана Тенева



В ОЧАКВАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН



Велики четвъртък е. Боядисваме яйца, правим козунаци и чакаме слизането на благодатния огън и свързаните с него чудеса... Но ако досега не сме направили сърцето си жилище на вярата, няма защо да чакаме знамения отвън, които да ни спасяват в нулевите коти. 

Боядисвам си яйцата, размишлявам върху житейските несгоди и сякаш чувам гласа на мама, която ми казва да спра да философствам и да направя най-хубавите яйца, защото това се иска сега от мен... Сигурно е права, та нали цял живот се стремя да правя точно това - да давам най-доброто от себе си, и в това си желание винаги търся хора, които да разпалват моя пламък. И огънчето, което гори вътре в мен всеки ден да ме провокира да правя чудеса - малки, от които е изтъкан животът и му придават смисъл и величие. Ето затова боядисвам днес яйца - с този си акт аз славя и прославям живота, неговата простота и величие, изразено в последните думи на Исус "Аз успях, Господи, аз успях!"

Великден...
огънят продължава
да гори

Диана Тенева


сряда, 12 април 2017 г.

събота, 8 април 2017 г.

Лазаровден



Лазаровден -
избраникът прави
пръстен от жълтурче

Кукленден -
чий венец е пръв
в реката

Кукленден -
кумицата повежда
моминско хоро

Диана Тенева

неделя, 2 април 2017 г.

wolf moon / вълча луна



wolf moon...
having enough room
in my suitcase

вълча луна...
имам достатъчно място
в куфара си

lună plină...
am destul spaţiu
în valiză

Превод на румънски език: Dan Doman
Published in Sharpening the Green Pencil 2017




снимка на мама

Хайку на Радка Миндова е класирано на пето място в European Kukai 2017, сред 238 автори от 43 страни:

снимка на мама 
синът ми рисува 
криле 
5th place - 30 points:

my mum's photo
my son draws
wings
#044 Radka Mindova, Sliven, Bulgaria
(7-3-3)= 30 pts

Превод: Diana Teneva - DianArt

Non, je ne regrette rien / Не, не съжалявам за нищо

Ако на 40 години се заземих с ясното съзнание и с всички отворени сетива, че пълноценният живот тепърва започва, то сега на 50 се занулих и знам със сигурност, че оттук нататък ме очаква по-добрата част от живота ми.
лятно слънцестоене...
събирам билки и
мъдри думи


За тези десет години помъдрях, научих много за събиране и разтегляне на времето - продължавам да уча в тази посока и мисля, че този стремеж ще осмисли оставащите ми дни тук, на тази земя. И най-важното НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА НИЩО - НИТО ЗА ГРЕШКИТЕ, НИТО ЗА ВЪРХОВЕТЕ И ПАДЕНИЯТА, НИТО ЗА РАДОСТТА И БОЛКАТА - ТЕ ВСИЧКИТЕ БЯХА И ЩЕ БЪДАТ ЧАСТ ОТ МОЕТО ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ.

събота, 18 март 2017 г.

сряда, 11 януари 2017 г.

"Три ябълки паднаха от небето" - Нарине Абгарян


Невероятно топъл, човешки разказ за нещата от живота в едно сякаш изгубено за света селце. Авторката умело води повествованието, като приказка, която се лее от чекръка на полузабравен кладенец, в който все още има жива вода. Топлота и невероятна мъдрост струи от всеки ред, впечатляваща е също лекотата, с която Нарине Абгарян разказва - читателят има чувството, че това е многократно повтаряна семейна история, която, започнала веднъж, не може да бъде прекъсвана и спряна докато не стигне естествения си завършек.  

"и ето какво исках да кажа
най-голямата болка - това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
...
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."




неделя, 1 януари 2017 г.

раздяла / split-up

haiga: Radka Mindova
photo: Daniela Targova


раздяла
точките на шала ѝ
огромни

Радка Миндова



Превод на английски език: Диана Тенева

Популярни публикации