неделя, 31 декември 2017 г.

Годината на DianArt



Благодарна съм, че любимите ми хора са здрави, че племенникът ми Alexander Evans, който расте далеч от мен, вече има по-ясни спомени за България, за времето, прекарано с нас.
Благодарна съм на приятелите си от Хайку кръг "Шошин" и BG Хайку, с които можем да дискутираме и обсъждаме много проблеми за същността на хайку поезията.
Благодарна съм на редакторите, с които работя, а те не са никак малко.
Благодарна съм на Радка Миндова, Христина Панджаридис, Ели Видева и Krzysztof Kokot
 за приятелството им, и за възможността да превеждам техните творби.
Благодарна съм, че имам подкрепата на приятели и колеги, с които много се забавляваме и смеем докато работим.
Благодаря на Господ, че ми дава сили да се справя с предизвикателствата на професията си, да намирам време за преводите /“Преводи“/, поезията /"Поезия"/, градинарството /другата форма на филологията/ и хобито си  / ”Crochet Art”/.

А хайку годината изглеждаше ето така:

belated tango –
can I still
love you

World Haiku Review  
https://sites.google.com/site/worldhaikureview2/WHR-January-2017/vanguard-haiku


retirement . . .
how many cherry petals
in my hair                            



winter morning…
the warmest thing is
my cup of tea

my arms
rush after you –
last leaf

http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue14.pdf    - p.14


The 150th. WHA Haiga Contest 02/2017)







office whirlwind —
my mentor 20 years
younger than me


Friday evening —
my answering machine jammed
with tasks from my boss


spilt coffee on
my computer . . .
not completed task



hometown -
even the swallows
show me the way


wolf moon...
having enough room
in my suitcase

вълча луна...
имам достатъчно място
в куфара си

lună plină...
am destul spaţiu
în valiză


рождественский рецепт —
собака в ожидании
перед духовкой


Christmas recipe –
the dog waiting
before the oven

коледна рецепта -
кучето в очакване
пред фурната


diamond wedding...
their kiss with a scent
of Corega

*
мъгливо утро –
неоткъсната ябълка
свети вместо слънце

*
уличен музикант…
в калъфа слънце
за зимата

*
цепнат кестен –
пръстите му разрошват
косата й

*
ръцете ми
се втурват след теб –
последно листо

*
късна есен –
избелялата шапка на плашилото
блести отдалече

*
еднопосочна улица…
твърде късно е
за целувка

*
последно листо…
очите ти казват
сбогом

*
последно листо –
нарисувай ме
отново

*
закъсняло танго –
мога ли все още
да те обичам

*
младоженка…
брезата трепти до
зеления бор

*
с целувката си
ти ме назоваваш…
последно листо

*
падащо листо –
още миг всичко
е мое

*
ноемврийско слънце…
червена пираканта грее
в моите шепи

*
изпълнено обещание –
след избори
супер луна

*
дебела слана –
олеандрите отдавна
са на топло

*
ноемврийско слънце –
старецът от седмия етаж
на припек

*
модерни времена –
говоря си
с часовника

*
мандала…
как да не запея
детска песничка

*
мъгливо утро –
нетърпеливи устни
ме очакват

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017


blue moon …
the curtain flutters
between us

Failed Haiku #17


Failed Haiku #17







new moon –
I dare to put
a mini on


Wild plum 3:2 Fall & Winter 2017, p. 49 




collection of coins
in the catalogue
silhouettes of foreign cities






И множество преводи на хайку на Радка Миндова, Христина  Панджаридис и Krzysztof Kokot.

събота, 30 декември 2017 г.

on focus...

Хайга на Радка Миндова, публикувана в Daily Haiga.



на фокус...
всички звезди
размазани

on focus...
all stars
blurred

Радка Миндова

Превод на английски език: Диана Тенева

петък, 29 декември 2017 г.

Бухтички със сирене

Рецептата за тези вкусни бухтички я знам от моята майка. Тя имаше свои разбирания за качеството на нещага, които правеше и не желаеше да прави никакви компромиси с това. И тази простичка наглед рецепта ме караше да я повтарям до безпаметност, така че и насън да ме бутнат, да мога да я направя. Особено в частта с пърженето - точната температура на сгорещеното олио, кога да намаля огъня и т.н. 

Необходими продукти:

3 яйца
100-150 гр. натрошено сирене
2 ч.ч. кисело мляко
1⅟2 ч.ч. брашно
1ч.л. сода бикарбонат
1с.л. захар
Олио за пържене
Пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:


Разбиват се яйцата с натрошеното сирене и киселото мляко, добавя се брашното, в което е сложена и содата. Бърка се до получаване на еднородна смес, от която се загребва с лъжица и се пържи в сгорещеното олио. Готовите бухтички се изваждат върху хартия, която да попие мазнината. По желание се поръсват с пудра захар.



мама -
звезда в небето...
все по-често 
сънувам рецептата 
за бухти

Диана Тенева

вторник, 26 декември 2017 г.

frost...


Haiku: Diana Teneva    Art: Zhivko Tenev- Gissen



frost...
my breath melting
the window lace

скреж...
дъхът ми стопява
дантелата по прозореца

Diana Teneva

Published in Daily Haiga


понеделник, 25 декември 2017 г.

Весела Коледа и Честито Ви Рождество Христово!

Коледа е уют, бисквитки и скреж лют...Коледа е мляко с канела и мед, хубава книга, подаръци безчет...
Коледа е прошка, магия, любов и майчин тих благослов, който слиза заедно с Бога да вечеря на моята мъничка трапеза. 
А бъдникът пращи и праща искри - нашите звездни надежди за мир, здраве, доброта, любов и смирение. Нека бъдем скромни в щастието си и смирени в нещастието си!


Весела Коледа и Честито Ви Рождество Христово!


сряда, 20 декември 2017 г.

спомени




спомени
всяка Коледа идват
и си отиват...
нечупливи са само
играчките на елхата


Диана Tенева

понеделник, 27 ноември 2017 г.

лунатици...

Хайга на Радка Миндова  между класираните в The 158th. WHA Haiga Contest11/2017).

Фотография: Даниела Таргова

лунатици...
двамата разказваме
един и същ сън

Радка Миндова

Преводът е на Diana Teneva - DianArt.

неделя, 26 ноември 2017 г.

Нюнен – селото на Винсент Ван Гог

Нюнен не е точно родното село на Винсент Ван Гог, но той е прекарал тук част от своя живот, заедно със семейството си. Великият художник е роден в Зюндерт. Неговият баща е бил свещеник в местната протестантска църква и Винсент всъщност е израснал тук. Нюнен се намира съвсем близо до Айндховен и автобусите тръгват от автогарата, но преди да се качите, трябва да сте наясно с някои от особеностите на автобусния транспорт. В Нидерландия автобусите не те изсипват на автогарата, а спират на всички спирки в селото. Ако искате обаче шофьорът да спре, трябва да сигнализирате с бутона, който се намира до всяка седалка. Обратно, ако сте на спирка и не подадете знак с ръка на шофьора, че ще пътувате, той ще ви отмине директно, без да спре. Такива са правилата и който не ги знае, трябва доста дълго да почака, докато някой местен не подаде сигнал.
Слизаме с Диана на централната спирка в Нюнен. Ако някой си мисли, че това е някакво селце, подобно на нашите, жестоко се лъже. Нюнен наброява 23 000 жители и нито една от къщите не е с двор или градина.
Най-сигурният ориентир да намерите центъра е покривът на местната катедрала, който се вижда отдалеч. Ако видите, че вървите по улица „Винсент Ван Гог” това е сигурен белег, че сте на прав път. Жителите на Нюнен са превърнали името Ван Гог в истинска индустрия и тя работи безотказно. На много места можете да видите кафенета, на чиято фасада стои реклама с някой от портретите на художника или негова картина. Можете да срещнете кафенета или малки магазинчета с името Ван Гог.
Пред входа на малко паркче с езерце в центъра на селото ви посреща паметник на Винсент Ван Гог. Той не е с грандомански размери, в нормален човешки ръст и е поставен на каменен постамент с височина не повече от метър. Това сякаш идва да подскаже, колко обикновен и земен човек е бил техният съгражданин. На специално табло, малко встрани от паметника е поставен текст на едно от писмата на художника. Не разбираме холандски, но за чужденците има аудио гид на английски език.


От другата страна на паркчето е катедралата, която не се отваря за туристи. Надпис встрани от входа пояснява, че в малка къща зад нея е било първото ателие на Ван Гог. Няма как интересът Ви да не бъде привлечен от бронзова композиция на седнали около маса хора в паркчето. Преди още да се доближите интуицията ще Ви подскаже, че това е пластична реализация по картината на Ван Гог „Селяни ядат картофи”. На метър и половина встрани ще видите празен стол, който също е част от композицията. На облегалката е преметнато сакото на художника, а до краката на стола е куфарчето му с бои. Столът е поставен точно на мястото, от което художникът е нарисувал картината, а ако Вие поседнете на стола, няма как да не се почувствате участник в тази мистерия.


Нашата истинска цел е местният музей на Винсент Ван Гог. Обясняват ни подробно как да го намерим в малко магазинче за екологични плодове и зеленчуци, където сядаме да пием кафе.
Тръгваме в указаната ни посока и не след дълго, виждаме някакъв строеж, ограден с винили, на които са отпечатани картини на Ван Гог. Започвам да ги снимам, защото виждам, че проследяват различните периоди от живота му. Учудва ме фактът, че група други туристи излезли току-що от близката сграда не снимат винилите, а къщата от другата страна на улицата, но за това после.


В действителност се оказва, че няма никакъв строеж, а винилите ограждат малкото вътрешно дворче на Музея Vincentre, което е кафене с две три масички, а сградата встрани от винилите е самият музей. Посрещат ни усмихнати и приветливи служители, а една от тях ми обяснява с искрено съжаление, че нямат аудио гид на руски. Нищо, вземаме си на английски и оттук нататък отново Диана ще бъде моят спасител.



В музея няма нито една оригинална картина на Ван Гог, но това в никакъв случай не го прави по-малко интересен. Всъщност музеят е пълен с най-модерната електроника и аудиовизуални ефекти. Тук се проследява основно неговият живот в селото и отношенията му с местните хора. Това е постигнато с цитати от писма, прочетени от актьори. Достатъчно е само да активирате своя аудио гид. Виртуален портрет на майката на художника говори чрез нейно писмо, написано до Винсент, че трябва да остави тази жена, защото тя не е за него. Писано е, когато Винсент е учил рисуване в Амстердам. После брат му Тео го увещава, че той трябва да продължи да развива своите творчески заложби, а думите на сина на неговия хазаин в селото, където Ван Гог е бил свещеник едва не разплакват Диана. Силен драматизъм внася и прочувственото слово на проститутката, с която Ван Гог е живял в Амстердам. В този музей вие влизате толкова дълбоко в личния свят на художника. Тук са и писмата на старата мома, която е трябвало да чисти ателието му, писани незнайно до кого, но за зрителя това си е чист шпионаж, спрямо личността на един човек, който изглежда доста странен в очите на околните.
Маргот Бегеман е селското момиче, което се влюбва във Винсент, но тази любов се оказва непосилна за двамата и по-късно се превръща в истинска трагедия, само защото родителите на влюбените са против тази връзка. Ще научите и за разходките на Ван Гог, при които той е събирал сюжети за своите картини. Ще докоснете предмети, които е използвал или палитрите, върху които е разсипвал боите си. Един истински свят, в който времето спира и те връща назад. Върху ненарисувано платно, поставено на неговия статив се появяват една подир друга негови картини, рисувани в Нюнен. Шедьовърът „Селяни ядат картофи” също е рисуван тук, а тогава това наистина е бил един беден край, в който картофите са били основно препитание за местните хора.




Единствената картина на Ван Гог се намира на последния етаж и това всъщност е копие на негова картина със сертификат, която всеки посетител може да си купи, ако пожелае. След това на нейно място ще бъде поставено следващото копие… и така. Въобще не сме усетили как сме прекарали три и половина часа в музея. И когато слизаме долу, в офиса администраторите ни обясняват, че в къщата отсреща е живяло семейството на Ван Гог. Тя не е музей и днес в нея живее съвсем нормално нидерландско семейство. Съседната до нея къща пък е на семейството на Маргот Бегеман - местното момиче, което е успяло да намери общ език и топли чувства към твореца.

Живко Тенев

вторник, 31 октомври 2017 г.

October in a hurry

earrings off
tiredness
invading me


Indian summer
the sunbeams between
rustling leaves


icons over
Van Gogh’s sunflowers –
my desktop



larger and larger
eye pouches…
gravity


tiny puddles
who has taken
the Shoes off?



the regular buzzing
of our garden parties -
mosquitoes


morning moon…
my hometown streets
outstretched their arms


your words
not easy to be swallowed
crescent moon


words 
teleporting me...
waning moon



harvest moon...
the hour when the clocks 
are melting


Diana Teneva

Популярни публикации