понеделник, 25 септември 2017 г.

пролетен вятър / spring wind

Haiku: Diana Teneva
Art: Zhivko tenev - Gissen



spring wind -
lost in the maze 
of my thoughts

пролетен вятър -
изгубих се в лабиринта
на мислите си


Диана Тенева

събота, 9 септември 2017 г.

пуст перон...

пуст перон...
сбогувам се
с младостта си -
горещ вятър
разрошва косите ми

Диана Тенева 



четвъртък, 7 септември 2017 г.

Първи петли

Първи петли...
Любовта е с дъх на сол,
горчивосладка,
невъзможно кратка...
Август - мярка
на боговете за блаженост -
лениво сипна зората
с дъх на сол...

Диана Тенева

понеделник, 21 август 2017 г.

Маастрихт – най-европейският град в Нидерландия

Рано сутринта на третия ден тръгваме двамата с Диана за Маастрихт. Според предварителните ни проучвания, това е градът, запазил най-много старинния си облик в Нидерландия. Той се намира в най-южната точка на страната, разположен е на река Маас, която извира във Франция, минава през Белгия и Нидерландия и се влива в Северно море. Реката е плавателна и в Маастрихт има пристанище. Градът е административен център на провинция Лимбург и се смята за най-европейския град, защото тук е подписан Маастрихският договор, станал основа за създаването на Европейския съюз. 



В града има и международно летище, но по-добрият начин да се стигне дотам е железницата. Така може да се разгледат и повече неща. Информацията във влаковете е толкова добра, че човек дори и да не знае нидерландски, няма как да се обърка. Все пак това е първото ни самостоятелно пътуване в страната и винаги има известна доза притеснение. Качваме се във влака и вече сме спокойни.
Винаги съм знаел, че Нидерландия е равнинна страна, но чак толкова равна никога не съм си я представял. Така и не видяхме поне една бабунка докато я прекосявахме почти цялата от Амстердам до Маастрихт. Най-високите места в страната са надлезите над жп линиите – друго по-високо няма. Многобройните площи засети с царевица ме връщат назад в миналото, когато и в България имаше селско стопанство и се засяваха много ниви с тази култура. Аз дори съм поливал царевица като ученик - през ваканциите, когато исках да си събера пари за ново колело.
Гарата в Маастрихт ни посреща, както всички нидерландски гари с огромен паркинг за велосипеди. Това е основното средство за придвижване тук. Хората се качват на колелото и отиват на работа с него. Ако работят в друг град, го оставят на паркинга до гарата и продължават с влака. Така градските автобуси не са претъпкани, няма задръствания по улиците и тапи в пиковете часове и всички са спокойни и приветливи.
Набелязали сме си няколко по-важни неща, които искаме да видим в Маастрихт, но основното е старата част на града. За да стигнем до нея премиваме по моста на река Маас. Той е строен от римляните, но една секция от него е разрушена по време на Втората световна война.
Базиликата „Свети Серваций” в Маастрихт е най-старата в Нидерландия. Тя е величествено произведение на романската архитектура. Буквално до нея се извисява и протестантската църква „Свети Йоан Кръстител” в стил готика. Тя е строена от червени тухли. И двата храма съжителстват в пространството на града, така както и вярата в душите на хората.





Архитектурата на Маастрихт наистина е впечатляваща. Тесни улички с многобройни кафенета и магазинчета привличат погледа на местни и туристи. В повечето кафенета столовете са обърнати така, че хората да не са с гръб към улицата, а да гледат към нея. Сядаме на кафе пред сградата на общината. Тя е разположена на площад „Маркт”, в красива старинна сграда. 


На площада пред нея е поставена статуята на Jan Pieter Minckeleers, известен холандски учен, който изобретил газовото осветление и държи факла в ръка. През определен интервал от време факлата пламва с истински огън за няколко минути.


Денят е понеделник и по правило всички музеи в страната почиват, защото са отворени, за да поемат потока от туристи през уикенда. Затова пък разполагаме с достатъчно време да разгледаме всички катедрали. Няма по-добър начин за релаксиране от това, да поседиш в някоя катедрала и да благодариш за това, че си имал възможността да се докоснеш до духа на този древен град. Правим това в катедралата „Дева Мария”.

Новата част на града също е не по-малко впечатляваща. Тук могат да се видят Центъра за керамика и Музея на модерното изкуство -   Bonnefantenmuseum.



Живко Тенев

неделя, 20 август 2017 г.

Аз съм Амстердам!

Вторият град, който видяхме в Нидерландия бе столицата Амстердам. Пътувахме с влак – тук е мястото да вметна че нидерландските железници са невероятни. В страната не се движат междуградски автобуси между градовете, които са свързани с релси. Това е правило. Междуградски автобуси се движат само там, където няма железница. Железният път навсякъде е дублиран в двете посоки, така че не се налага влаковете да се изчакват на гарите за да се разминат. Самата организация на железопътния транспорт също е уникална. Билети се продават не за определен час, а за направление. По това направление можете да пътувате цял ден ако не ви омръзне. Спирам за железниците дотук, за да не ви омръзна и аз.

И така, още на гарата в Амстердам се качваме на корабче. Неслучайно градът е известен като Северната Венеция. В многобройните канали по специално определени маршрути се движат множество туристически корабчета. Това е най-удобният начин да разгледате града. Билетите за тях струват 25 евро, но си заслужава, защото важат за 24 часа, а през това време туристите могат да слязат, да видят дадена забележителност и след това да продължат по маршрута със следващото корабче. Щом стъпите на палубата, ще ви дадат слушалки, за да можете да ползвате аудиогид. Няма никакъв проблем, защото езиците, които можете да изберете са поне 15, включително и корейски. Аз специално си избрах руски, за да не ангажирам Диана допълнително с превод.



Амстердам е велик град, център на областта Холандия. Той е развиван в продължение на векове като един от големите световни търговски центрове. Тук се е търгувало с всичко, което може да бъде доставено от многобройните колонии, включително и диаманти. Ако някой си мисли, че португалци, испанци и англичани са най-големите мореплаватели, това просто не е вярно. Холандците не им отстъпват по нищо, дори континентът Австралия е открит именно от тях. Днес Нова Зеландия носи името на областта Зеландия, която всъщност се намира в Нидерландия.


Нашата първа цел е Музеят на Винсент Ван Гог, но преди да влезем в него заставаме до надписа   „I amsterdam/Аз съм Амстердам/. Това е мястото, където всеки в нидерландската столица желае да се снима. На метри от него се намира билетният център за Музея на Ван Гог. Тук е събрана по-голямата част от творчеството на гениалния художник.


Музеят Ван Гог в Амстердам е посветен изцяло на дейността на художника. Основан е през 1973 година. Броят на творбите на Ван Гог, които музеят притежава, е наистина впечатляващ – 220 картини, 500 рисунки и 800 писма на художника. В музея ще намерите и творби на други импресионисти, а именно на Пол Гоген, Тулуз Лотрек, Клод Моне, Пол Синяк, Пабло Пикасо – художници, от които Ван Гог е бил повлиян, а с други – в близки приятелски отношения. В библиотеката се подвизават над 24 000 книги, посветени на Ван Гог и на други известни импресионисти. Музеят притежава най-богатата колекция от творби на Винсент ван Гог в света. Тези творби, авторът е рисувал в периода 1880 – 1890 г. в Холандия, Париж, Арл, Сен Реми, Овер-сюр-Оаз.



Не искам да ви отчайвам, но в неделния ден се е извила километрична опашка от желаещи да видят неговите картини. В такива дни, някъде около обяд билетите за Музея на Винсент Ван Гог привършват и тогава не ви остава нищо друго, освен да се ориентирате към Rijksmuseum, където могат да се видят картини на Рембранд, Рубенс, Франс Халс и много други майстори на фламандската школа. Музеят е приютил култовата картина на Рембранд, станала известна като „Нощна стража”, заедно с останалите пет платна, поръчани от стрелците на други художници. Освен това, тук могат да се видят и гостуващи изложби примерно на китайско изкуство.


Един ден е абсолютно недостатъчен, за да бъде разгледан дори един от тези музеи, а за целия Амстердам да не говорим – това е по-скоро само докосване до великия дух на това място. И ако все пак сте в този град, си заслужава да видите Музея с восъчните фигури на Madame Tussauds. Той се намира на площада, непосредствено до Кралския дворец. Този музей е единият от трите най-значими в света, заедно с тези в Лондон и Париж. Тук можете свободно да се фотографирате до някои от най-великите личности в света и после да споделите снимките със своите Фейсбук приятели.





Живко ТЕНЕВ

събота, 19 август 2017 г.

Пътуване до страната на Ван Гог - Тилбург

Тръгваме двамата с Диана от автогарата в Хасково точно в 13,30 часа. Денят е 18.08.2017г. Крайната точка на пътуването ни е Нидерландия – страната на Винсент Ван Гог. Не знам дали поради тази причина от двете страни на магистралата за София са се ширнали огромни полета със слънчогледи.
Излитаме от летище София на следващия ден в 10,20 часа със самолет Боинг 737-800. Минахме всички проверки на летището без проблеми. Добре, че с мен е Диана, та да ме оправя. Без нея съм загубен! Качих се на борда на самолета с леко притеснение. За първи път летя със самолет и усещането е необичайно. Полетът ще продължи два часа и тридесет минути, съобщават от пилотската кабина. Не съм предполагал, че страната на Ван Гог е толкова далече. На картата изглежда съвсем близо.
Разглеждал съм репродукции на много картини от фламандски майстори и дори съм изучавал тяхната живопис. Едно от най-характерните неща в пейзажите им са пищните облаци, заемащи понякога 2/3 от площта на цялата картина. Видях тези облаци на живо, през илюминатора на самолета. Живата картина отгоре е още по-величествена. Сякаш цялата Земя е покрита от една друга релефна повърхност от планини, равнини, отвесни скали с пропасти, но съставена от облаци. Тази жива картина непрекъснато се движи и променя много бързо своите форми. Погледнато отгоре, това е много впечатляващо. Ние кацнахме в земята на Ван Гог направо от тези облаци.
Веднага след кацането на летище Айндховен, след като оставихме багажа в апартамента на дъщеря ни Ангелина тръгнахме за град Тилбург. Нидерландия е наистина много впечатляваща страна и не трябва да се пропуска нито минута, за да може да се видят много неща. Тилбург е един от големите университетски центрове в Нидерландия. Тук се обучават около 12 000 студенти от целия свят.

Безупречно подредени къщички, буквално залепени една до друга в типичния за страната стил оформят архитектурния облик на града. В центъра се намира внушителна по размери катедрала, пред която човек може да се почувства малък и нищожен.


Тук видяхме мястото, където Винсент Ван Гог е учил рисуване. Сградата, където се е помещавала школата наподобява крепост, а сега е част от общината. Холандската дума за община е gemeenten /хемеeнтен/. Интересното е това, че семантиката на думата означава “лоши хора”.


Търсим пейката със слънчогледите и портрета на Винсент Ван Гог. В града има много пейки с различна форма. На тях като мозайки са изобразени значими за града неща. Идеята и реализацията са на чуждестранна студентка, която е учила дизайн в Нидерландия. Най-после намираме „нашата” пейка. Тя е разположена близо до мястото, където е живял Ван Гог, докато е пребивавал в Тилбург. Пейката е подходящо място, където човек може да си направи снимки.




Пазарът в Тилбург е нещо много пъстро, но същевременно е стилно и добре премерено. Липсва типично ориенталският манталитет на пазарлъка, но тук също може да се намери всичко – от типично холандските картофи до екзотичните африкански плодове и нашенските дини и пъпеши.


В Тилбург се намира и една от най-високите сгради в Нидерландия. Доскоро тя е била безспорен лидер в това отношение, но съвсем наскоро са построили две други, които вече я превъзхождат.





Живко ТЕНЕВ



събота, 12 август 2017 г.

Лунни фази

Всеки различно отглежда своята старост. Някои я приласкават и прикоткват както се приласкава малко дете - полагат грижи ежедневно, ежечасно. Други нехаят и се опитват да я неглижират, както неглижират всички закони на физиката, особено този за земното притегляне.

гравитация...
торбичките под очите
все по-големи и големи

Наблюдавайки какво се случва в природата и в живота около мен, постоянно си напомням, че трябва да внимавам как отглеждам старостта си. Не трябва да я разглезвам като малко дете, само от време на време ще ѝ отпускам юздите за кратко. Тя ще бъде красива и достолепна като сегашно перфектно продължително време, ще носи шапка и с бляскаво бъдеще пред себе си.

теменужен здрач...
лек ветрец издува
роклята ми


Диана Тенева

"Лунен вир" - Живко Тенев - Жисен

петък, 11 август 2017 г.

Градинарството - другата страна на филологията

Градинарството е философия, и който не го е разбрал, по-добре да не се захваща с него. Вече девета година се занимавам активно с това, и все още съм начинаеща, все още изучавам АБе-то. Отначало започнах това занимание по една много проста причина: когато мама стана звездичка, ми остави градинка /1 дка/, и това нещо трябваше да се управлява по някакъв начин. А то си имаше своя ред и привички, които, първоначално никак не съвпадаха с моя ритъм. Трябваше да напасна моето темпо с ритъма и сезоните на градината. После, изведнъж осъзнах, че градинарството е много подобно занимание на моята филология - както аз си отглеждам идеите, думите, текстовете /поетични или прозаични/, така по същия начин мога да отглеждам цветя и зеленчуци. Voilà, c'est tout - градинарството е другата страна на моята филологическа същност.

Снимка: Диана Тенева

петък, 4 август 2017 г.

foreign country

Haiku: Diana Teneva
Photo: Zhivko Tenev - Gissen
foreign country...
I count my steps
again and again

чужда страна...
броя стъпките си
отново и отново

Диана Тенева

петък, 28 юли 2017 г.

Щрихи от Палермо / Schizzi di Palermo

Снимка: Нина Стайкова


*
буца сметана...
ям кафето
с лъжичка

lump di crema ...
mangio il caffè
con un cucchiaio

expresso con panna -
кафето е само
за аромат

espresso con panna -
il caffè è giusto
per la fragranza

поръчвам второ кафе...
недостатъчно е
expresso con panna

ordino un secondo caffè ...
non è sufficiente
espresso con panna


Снимка:Диана Стоянова



*
юлска жега -
няма никакви монети
във Fontana Pretoria

il caldo di luglio -
non ci sono monete
a Fontana Pretoria

*
Quatro canti -
броя скулптурите
отново и отново

Quatro canti -
conto sculture
ancora e ancora

*
parlez-vous francais -
тунизиец с блеснали очи
ни показва пътя

parlez-vous francais -
tunisino con occhi brillanti
ci mostra la strada

сватба...
замалко да изпуснем
Chiesa di Gesu

matrimonio ...
quasi manchiamo             
Chiesa di Gesù




*
напред - назад...
почти нямам време
за limoncello-то

avanti e indietro ...
quasi nessun tempo
per il limoncello

сряда, 26 юли 2017 г.

Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи”

Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи” на Академия „Ориент-окцидент” - гр. Куртя де Арджеш. Преводът на стиховете е направен от мен. Ето какво споделя самата поетеса за моята преводаческа работа:
Много ми помогна Диана Тенева - преподавател по английски и френски в нашия град, а също и поетеса, като направи превод на пет мои стихотворения. Справи се отлично. Но аз и не съм се съмнявала. Тя има издадени три поетични книги. Автор е на хайку поезия, с участие в японски и световни антологии.
Подчертавам това, защото добрият превод е от голямо значение. Не е достатъчно само да знаеш езика, трябва да си и поет по душа, за да уловиш чувството, ритъма, смисъла на поетичния изказ. Много съм й благодарна.
Пълният текст на интервюто, дадено за Литературен свят можете да намерите тук

ЗАКЛИНАНИЕ
Ако се опиташ
да ме впримчиш,
боса ще избягам -
цигани да търся.
Шарена поляна
къща ще ми стане,
ще се любя
по тревата,
дълго и горещо.
Затвори ме в рамка,
само ако смееш!
Рамката дори за огън
ще разчупя.
Ще забравя бързо -
дълго ще си спомням.
Хайде затвори ме!
Циганка ще стана.
Conjuration

If you try
to enmesh me,
barefoot I’ll run away –
gipsies I’ll look for
a parti-coloured meadow
will become my home,
I’ll make lasting
and passionate love
on the grass.
Put me in a frame
If you dare!
Even the frame
I’ll break for a fire.
In a short time I’ll forget–
long memories I’ll have.
So, go lock me!
I’ll become a gipsy woman.
***
Белите ми самодиви
някой ги с огън наказа -
росенът стана на пепел,
птици и дърве - на въглен,
а от любовното биле
корен дори не остана.
Неми са, вместо да пеят
белите ми самодиви,
цели им в сажди нозете,
в черни треви се препъват.
Тайно се молят за буря.
Гръм ако не ги уцели
белким им дреха оплакне,
утре да могат да тръгнат
подир славеева песен,
росенче да си отчуват,
че да ни има и после.
***
My white sylphs
with fire someone’s  punished them –
the fraxinella’s become ashes,
birds and trees - burnt to a cinder
and from the love potion
even a drop there hasn’t been yet.
They are mute instead of singing
my white sylphs,
sooty are their entire feet,
on black grasses they stumble.
Secretly they pray for a storm.
If a thunder doesn’t strike them,
let it wash their clothes,
tomorrow they’ll be able to go
after a nightingale’s  song,
let them grow a fraxinella
so that we would exist thereafter.
ВАРИАЦИЯ ЗА БЛУС
Луната е захвърлена огризка,
която бърза да се скрие в облака,
да ни остави в тъмното изгубени
под бухналия вятър на тополите,
във отражението на реката,
във въздуха със мирис на любов.
И с чувството, че сме безсмъртни.
Като луната, дето знае всичко.
Защо ли утре вечер пак ще търси
обекти за експеримент…
Variation for blues

The moon is a thrown away almost eaten slice
that hurries to hide itself in the cloud,
to leave us lost in the dark
under the risen wind of the poplars,
in the reflection of the river,
in the air with a scent of love.
And with the feeling that we are immortal.
Like the moon that knows everything.
But why is it looking for an experiment object
tomorrow night again …
КАФЕ
Изпий ми кафето
не само защото ме няма.
Отвлече ме мисъл незнайно къде.
Така ще усетиш,
че чувството в мене е нямо
и само по усет
прониква във твойто сърце.
А там бъди като себе си -
див и дори безобразен …
Една серпентина от нежност
ме връща при теб,
когато ще можем
„Обичам те” просто да кажем.
А ти, между впрочем,
свари ли кафе ?
Coffee

Drink my coffee
not only because I’m absent.
A thought carried me god knows where.
Thereby you’ll realize
that the feeling in me is mute
and only with flair
it penetrates in your heart.
And there be yourself –
wild and even scandalous…
A serpentine of  tenderness
makes me come back to you
when we’ll be able
simply to say “I love you”
and you, by the way,
did you brew coffee?
ШАЛ
Ще си купя шал.
Огромен шал,
в който да се скрия.
И ще го оставя вместо мене
да поема гнусните нападки,
всички кални думи и обиди,
фразите, които ме преследват,
славословията безогледни
и неискрения смях.
Ще си купя шал.
Прозрачен шал,
за да мога ясно да ви виждам
вас, които ме обичате
безрезервно и безцеремонно.
Като мойте обяснения в любов -
всичките са въпреки.
Ще си нося шала като мантия,
или като рицарски доспехи,
или просто като шал.
Нали е хубав?

Shawl

I’m going to buy a shawl for me.
A huge shawl
In which I can hide myself.
And instead of me I’m going to let it take
your loathsome attacks,
all mean words and offenses,
the phrases that pursue me,
the unscrupulous verbiages.
I’m going to buy a shawl for me.
A gauzy shawl
so that I can see you clearly
you who love me
without stint, offhandedly.
Like my declarations of love –
all of them are made expressly.
I’m going to wear my shawl as a mantle,
or as a knight’s armour,
or simply as a shawl.
It is beautiful, isn’t it?

понеделник, 24 юли 2017 г.

Наброски от Италия

Италия…Неапол /„Виж Неапол и умри“/… Не умряхме, оттам си тръгнахме впечатлени, ободрени от чаша италианско expresso и вдъхновени за приключенията, които ни предстояха в Палермо. 


Снимка: Диана Тенева

Снимка: Диана Тенева
                                                                   
Палермо ни посреща със слънцето на юга и обещание за прекрасен и стремителен ден. След настаняването ни в хотела последва задължителното запознаване с града и потапянето ни в италианската култура, expresso con panna и средиземноморската кухня, ухаеща на зехтин, босилек, риган и майорана.                   
Всеки ден изследвахме града и неговите забележителности под вещото ръководство на нашия културен гид Диди Стоянова.     

Снимка: Ирина Мечеринкова

Снимка: Диана Стоянова

Снимка: Ирина Мечеринкова
                                                       
За колоритните и екзотични базарчета в тесните улички няма как да Ви разкажа – те трябва да се преживеят – и цветовете, и ароматите, и многоезичната реч, в която преобладаваше музиката на италианския език с неговите извивки и модулации…                                                                                                                         
Кафе… Характерното италианско expresso е точно един пръст на дъното на чашата Ви. Ако сте свикнали да пиете по-големи количества, трябва да си поръчате café americano, cappuccino или cafelatte.  А за напитката, която ни стана любима - expresso con panna- мога да кажа следното:


expresso con panna 
кафето е само
за аромат


поръчвам второ кафе...
недостатъчно е
expresso con panna

Снимка: Нина Стайкова

                                                                
Вино… Хубаво и качествено вино, с което бяха обилно поляти нашите обеди и вечери…Няма как да подмина тази напитка, която беше комплимент за нашето небце и вкусовите ни рецептори.  


Снимка: Нина Стайкова
                                                                                       
Сладолед… Не остана неизследвана и неизпробвана gelateria, която се изпречваше на пътя ни. Десетки видове и разновидности сладолед – от най-простичкия аромат до неочаквани комбинации от всевъзможни вкусове, добавки и подправки.  


              
Тясна, павирана уличка с типичната за Италия trattatoria /механа/, в която човек може да похапне риба и рибни ястия, паста, спагети, приготвени по сицилиански начин.

Снимка: Нина Стайкова

Снимка: Нина Стайкова

Снимка: Нина Стайкова


Четейки текста за n-ти път, осъзнавам, че нищо не съм Ви разказала за Сицилия, но според мен е достатъчно само да Ви спомена фразата "Causa Nostra", за да добиете представа, че това е мястото, където се е зародила италианската мафия и това е родината на прототипа на дон Корлеоне, героят на Марио Пузо от романа му и едноименния филм "Кръстникът". И Teatro Massimo, където е заснета култовата сцена от "Кръстникът" 3. И гербът на Сицилия, в центъра на който е изобразена глава на Горгона с три бягащи крака, символизираща трите страни на триъгълна Сицилия.




Диана Тенева

Популярни публикации