неделя, 31 декември 2017 г.

Годината на DianArt



Благодарна съм, че любимите ми хора са здрави, че племенникът ми Alexander Evans, който расте далеч от мен, вече има по-ясни спомени за България, за времето, прекарано с нас.
Благодарна съм на приятелите си от Хайку кръг "Шошин" и BG Хайку, с които можем да дискутираме и обсъждаме много проблеми за същността на хайку поезията.
Благодарна съм на редакторите, с които работя, а те не са никак малко.
Благодарна съм на Радка Миндова, Христина Панджаридис, Ели Видева и Krzysztof Kokot
 за приятелството им, и за възможността да превеждам техните творби.
Благодарна съм, че имам подкрепата на приятели и колеги, с които много се забавляваме и смеем докато работим.
Благодаря на Господ, че ми дава сили да се справя с предизвикателствата на професията си, да намирам време за преводите /“Преводи“/, поезията /"Поезия"/, градинарството /другата форма на филологията/ и хобито си  / ”Crochet Art”/.

А хайку годината изглеждаше ето така:

belated tango –
can I still
love you

World Haiku Review  
https://sites.google.com/site/worldhaikureview2/WHR-January-2017/vanguard-haiku


retirement . . .
how many cherry petals
in my hair                            



winter morning…
the warmest thing is
my cup of tea

my arms
rush after you –
last leaf

http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue14.pdf    - p.14


The 150th. WHA Haiga Contest 02/2017)







office whirlwind —
my mentor 20 years
younger than me


Friday evening —
my answering machine jammed
with tasks from my boss


spilt coffee on
my computer . . .
not completed task



hometown -
even the swallows
show me the way


wolf moon...
having enough room
in my suitcase

вълча луна...
имам достатъчно място
в куфара си

lună plină...
am destul spaţiu
în valiză


рождественский рецепт —
собака в ожидании
перед духовкой


Christmas recipe –
the dog waiting
before the oven

коледна рецепта -
кучето в очакване
пред фурната


diamond wedding...
their kiss with a scent
of Corega

*
мъгливо утро –
неоткъсната ябълка
свети вместо слънце

*
уличен музикант…
в калъфа слънце
за зимата

*
цепнат кестен –
пръстите му разрошват
косата й

*
ръцете ми
се втурват след теб –
последно листо

*
късна есен –
избелялата шапка на плашилото
блести отдалече

*
еднопосочна улица…
твърде късно е
за целувка

*
последно листо…
очите ти казват
сбогом

*
последно листо –
нарисувай ме
отново

*
закъсняло танго –
мога ли все още
да те обичам

*
младоженка…
брезата трепти до
зеления бор

*
с целувката си
ти ме назоваваш…
последно листо

*
падащо листо –
още миг всичко
е мое

*
ноемврийско слънце…
червена пираканта грее
в моите шепи

*
изпълнено обещание –
след избори
супер луна

*
дебела слана –
олеандрите отдавна
са на топло

*
ноемврийско слънце –
старецът от седмия етаж
на припек

*
модерни времена –
говоря си
с часовника

*
мандала…
как да не запея
детска песничка

*
мъгливо утро –
нетърпеливи устни
ме очакват

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017


blue moon …
the curtain flutters
between us

Failed Haiku #17


Failed Haiku #17







new moon –
I dare to put
a mini on


Wild plum 3:2 Fall & Winter 2017, p. 49 




collection of coins
in the catalogue
silhouettes of foreign cities






И множество преводи на хайку на Радка Миндова, Христина  Панджаридис и Krzysztof Kokot.

събота, 30 декември 2017 г.

on focus...

Хайга на Радка Миндова, публикувана в Daily Haiga.



на фокус...
всички звезди
размазани

on focus...
all stars
blurred

Радка Миндова

Превод на английски език: Диана Тенева

петък, 29 декември 2017 г.

Бухтички със сирене

Рецептата за тези вкусни бухтички я знам от моята майка. Тя имаше свои разбирания за качеството на нещата, които правеше и не желаеше да прави никакви компромиси с това. И тази простичка наглед рецепта ме караше да я повтарям до безпаметност, така че и насън да ме бутнат, да мога да я направя. Особено в частта с пърженето - точната температура на сгорещеното олио, кога да намаля огъня и т.н. 

Необходими продукти:

3 яйца
100-150 гр. натрошено сирене
2 ч.ч. кисело мляко
1⅟2 ч.ч. брашно
1ч.л. сода бикарбонат
1с.л. захар
Олио за пържене
Пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:


Разбиват се яйцата с натрошеното сирене и киселото мляко, добавя се брашното, в което е сложена и содата. Бърка се до получаване на еднородна смес, от която се загребва с лъжица и се пържи в сгорещеното олио. Готовите бухтички се изваждат върху хартия, която да попие мазнината. По желание се поръсват с пудра захар.



мама -
звезда в небето...
все по-често 
сънувам рецептата 
за бухти

Диана Тенева

вторник, 26 декември 2017 г.

frost...


Haiku: Diana Teneva    Art: Zhivko Tenev- Gissen



frost...
my breath melting
the window lace

скреж...
дъхът ми стопява
дантелата по прозореца

Diana Teneva

Published in Daily Haiga


понеделник, 25 декември 2017 г.

Весела Коледа и Честито Ви Рождество Христово!

Коледа е уют, бисквитки и скреж лют...Коледа е мляко с канела и мед, хубава книга, подаръци безчет...
Коледа е прошка, магия, любов и майчин тих благослов, който слиза заедно с Бога да вечеря на моята мъничка трапеза. 
А бъдникът пращи и праща искри - нашите звездни надежди за мир, здраве, доброта, любов и смирение. Нека бъдем скромни в щастието си и смирени в нещастието си!


Весела Коледа и Честито Ви Рождество Христово!


Диана Тенева - DianArt


сряда, 20 декември 2017 г.

спомени




спомени
всяка Коледа идват
и си отиват...
нечупливи са само
играчките на елхата


Диана Tенева

понеделник, 27 ноември 2017 г.

лунатици...

Хайга на Радка Миндова  между класираните в The 158th. WHA Haiga Contest11/2017).

Фотография: Даниела Таргова

лунатици...
двамата разказваме
един и същ сън

Радка Миндова

Преводът е на Diana Teneva - DianArt.

неделя, 26 ноември 2017 г.

Нюнен – селото на Винсент Ван Гог

Нюнен не е точно родното село на Винсент Ван Гог, но той е прекарал тук част от своя живот, заедно със семейството си. Великият художник е роден в Зюндерт. Неговият баща е бил свещеник в местната протестантска църква и Винсент всъщност е израснал тук. Нюнен се намира съвсем близо до Айндховен и автобусите тръгват от автогарата, но преди да се качите, трябва да сте наясно с някои от особеностите на автобусния транспорт. В Нидерландия автобусите не те изсипват на автогарата, а спират на всички спирки в селото. Ако искате обаче шофьорът да спре, трябва да сигнализирате с бутона, който се намира до всяка седалка. Обратно, ако сте на спирка и не подадете знак с ръка на шофьора, че ще пътувате, той ще ви отмине директно, без да спре. Такива са правилата и който не ги знае, трябва доста дълго да почака, докато някой местен не подаде сигнал.
Слизаме с Диана на централната спирка в Нюнен. Ако някой си мисли, че това е някакво селце, подобно на нашите, жестоко се лъже. Нюнен наброява 23 000 жители и нито една от къщите не е с двор или градина.
Най-сигурният ориентир да намерите центъра е покривът на местната катедрала, който се вижда отдалеч. Ако видите, че вървите по улица „Винсент Ван Гог” това е сигурен белег, че сте на прав път. Жителите на Нюнен са превърнали името Ван Гог в истинска индустрия и тя работи безотказно. На много места можете да видите кафенета, на чиято фасада стои реклама с някой от портретите на художника или негова картина. Можете да срещнете кафенета или малки магазинчета с името Ван Гог.
Пред входа на малко паркче с езерце в центъра на селото ви посреща паметник на Винсент Ван Гог. Той не е с грандомански размери, в нормален човешки ръст и е поставен на каменен постамент с височина не повече от метър. Това сякаш идва да подскаже, колко обикновен и земен човек е бил техният съгражданин. На специално табло, малко встрани от паметника е поставен текст на едно от писмата на художника. Не разбираме холандски, но за чужденците има аудио гид на английски език.


От другата страна на паркчето е катедралата, която не се отваря за туристи. Надпис встрани от входа пояснява, че в малка къща зад нея е било първото ателие на Ван Гог. Няма как интересът Ви да не бъде привлечен от бронзова композиция на седнали около маса хора в паркчето. Преди още да се доближите интуицията ще Ви подскаже, че това е пластична реализация по картината на Ван Гог „Селяни ядат картофи”. На метър и половина встрани ще видите празен стол, който също е част от композицията. На облегалката е преметнато сакото на художника, а до краката на стола е куфарчето му с бои. Столът е поставен точно на мястото, от което художникът е нарисувал картината, а ако Вие поседнете на стола, няма как да не се почувствате участник в тази мистерия.


Нашата истинска цел е местният музей на Винсент Ван Гог. Обясняват ни подробно как да го намерим в малко магазинче за екологични плодове и зеленчуци, където сядаме да пием кафе.
Тръгваме в указаната ни посока и не след дълго, виждаме някакъв строеж, ограден с винили, на които са отпечатани картини на Ван Гог. Започвам да ги снимам, защото виждам, че проследяват различните периоди от живота му. Учудва ме фактът, че група други туристи излезли току-що от близката сграда не снимат винилите, а къщата от другата страна на улицата, но за това после.


В действителност се оказва, че няма никакъв строеж, а винилите ограждат малкото вътрешно дворче на Музея Vincentre, което е кафене с две три масички, а сградата встрани от винилите е самият музей. Посрещат ни усмихнати и приветливи служители, а една от тях ми обяснява с искрено съжаление, че нямат аудио гид на руски. Нищо, вземаме си на английски и оттук нататък отново Диана ще бъде моят спасител.



В музея няма нито една оригинална картина на Ван Гог, но това в никакъв случай не го прави по-малко интересен. Всъщност музеят е пълен с най-модерната електроника и аудиовизуални ефекти. Тук се проследява основно неговият живот в селото и отношенията му с местните хора. Това е постигнато с цитати от писма, прочетени от актьори. Достатъчно е само да активирате своя аудио гид. Виртуален портрет на майката на художника говори чрез нейно писмо, написано до Винсент, че трябва да остави тази жена, защото тя не е за него. Писано е, когато Винсент е учил рисуване в Амстердам. После брат му Тео го увещава, че той трябва да продължи да развива своите творчески заложби, а думите на сина на неговия хазаин в селото, където Ван Гог е бил свещеник едва не разплакват Диана. Силен драматизъм внася и прочувственото слово на проститутката, с която Ван Гог е живял в Амстердам. В този музей вие влизате толкова дълбоко в личния свят на художника. Тук са и писмата на старата мома, която е трябвало да чисти ателието му, писани незнайно до кого, но за зрителя това си е чист шпионаж, спрямо личността на един човек, който изглежда доста странен в очите на околните.
Маргот Бегеман е селското момиче, което се влюбва във Винсент, но тази любов се оказва непосилна за двамата и по-късно се превръща в истинска трагедия, само защото родителите на влюбените са против тази връзка. Ще научите и за разходките на Ван Гог, при които той е събирал сюжети за своите картини. Ще докоснете предмети, които е използвал или палитрите, върху които е разсипвал боите си. Един истински свят, в който времето спира и те връща назад. Върху ненарисувано платно, поставено на неговия статив се появяват една подир друга негови картини, рисувани в Нюнен. Шедьовърът „Селяни ядат картофи” също е рисуван тук, а тогава това наистина е бил един беден край, в който картофите са били основно препитание за местните хора.




Единствената картина на Ван Гог се намира на последния етаж и това всъщност е копие на негова картина със сертификат, която всеки посетител може да си купи, ако пожелае. След това на нейно място ще бъде поставено следващото копие… и така. Въобще не сме усетили как сме прекарали три и половина часа в музея. И когато слизаме долу, в офиса администраторите ни обясняват, че в къщата отсреща е живяло семейството на Ван Гог. Тя не е музей и днес в нея живее съвсем нормално нидерландско семейство. Съседната до нея къща пък е на семейството на Маргот Бегеман - местното момиче, което е успяло да намери общ език и топли чувства към твореца.


Живко Тенев