По пътя край Пещера "Проходна" въздухът става по-хладен, а шумът на света постепенно остава зад гърба. Влизаш бавно, и сумракът не плаши, а по-скоро те прегръща. После поглеждаш нагоре – двата отвора в скалата, „очите“, през които небето наднича вътре. Светлината се излива като тиха мисъл, която не настоява, а просто присъства. И за миг се питаш – ти ли гледаш навън или някой отвъд не гледа в теб?
Очите на Бога –
в кого ли
се взират те
Диана Тенева
Снимка:Дечка Стефанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар