Тишината след счупването е най-силна. Парчетата се разпръсват като спомени, които вече не могат да се съберат в първоначалната си форма. По масата се разлива нещо повече от течност – миг, задържан твърде дълго, и после изпуснат. Всяка капка отмерва края на нещо уж обикновено, а всъщност безвъзвратно. И колкото повече изтича, толкова по-ясно става, че времето не се чупи – само ние не умеем да го задържим.
счупена чаша –
изтичат последните
капки вечност
Диана Тенева
"Свещеното съдържание" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар