Вятърът едва докосва тревата и я кара да зашепне – не с думи, а с памет. Сред зеленото, крехко и почти незабележимо, едно глухарче стои като малък свят, събрал в себе си светлина и отминали дни. Някога нечии ръце са го откъсвали с желание, нечии устни са му доверявали мечти, а после всичко е отлитало – леко, почти без следа. Само тишината помни. Тя не съди, не връща, не пита – просто пази онова, което сме оставили да си тръгне.
глухарче…
забравени тайни
в тишината
Диана Тенева
 |
| "Спомен за приятел" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар