Сутрин отдръпвам пердето и светлината бавно се разлива по перваза. Там стоят саксиите – тихи, търпеливи, с пръст, която още пази хладината на зимата. Понякога се навеждам и ги докосвам, сякаш да проверя дали вече усещат пролетта. Знам, че под тъмната почва лалетата вече сънуват цветове. И както те чакат своя миг да разцъфнат, така и аз чакам нещо ново да се отвори в дните ми.
перваз на прозорец…
лалета в саксии чакат
пролетта
Диана Тенева
"Лалета" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар