Вечер понякога отварям старите снимки или просто затварям очи. Мирисът на пътя, шумът на автобусите, влаковете, самолетите, непознатите улици, площади – всичко се връща така ясно, сякаш е било вчера. Спомням си лицата на хората, с които съм вървяла само няколко часа, но са останали завинаги в паметта ми. Пътуванията не свършват, когато се прибереш – те продължават тихо в теб, съживяват се неочаквано и те отвеждат отново по същите пътища, но този път през сърцето.
съживяване на спомени –
пътувам отново
всичките си пътешествия
Диана Тенева
 |
| "В златния канал" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар