Някога в края на юли дворът се изпълваше с тежкия аромат на узрели петровки. Под дървото тревата беше нашарена от слънце и сянка, а въздухът трептеше така, сякаш самата светлина имаше вкус. Протягах ръка към плода, но преди да го докосна, слънцето се разпиляваше по листата и ме караше да притворя очи. В такива мигове разбираш, че понякога не плодът е дарът, а сиянието, което го обгръща.
круши петровки...
ослепявам
от светлината
Диана Тенева
AI-Generated Image
Понякога нощта ми подарява живот, който не съм живяла – улици без страх, лица без сбогуване, прозорци, през които влиза само утринна светлина. Събуждам се с усещането, че най-хубавото предстои и не е само в съня ми. Докато кафето стане, отварям гардероба и посягам не към най-практичното, а към онова, което ме кара да вървя по-смело. Нека денят сам реши дали ще последва съня ми.
ярки сънища...
рано сутрин обличам
червената си рокля
Диана Тенева
 |
| "Лятно време" - Живко Тенев - Жисен |
Притихналата гъба е покрита с пластове от стари афиши. Някои са избледнели от дъжда, други са разкъсани от времето, а трети едва се държат за мазилката. Всеки лист е следа от нечие очакване – концерт, спектакъл, среща, обещание за радост. Докато погледът се плъзга по тях, миналото за миг се раздвижва. Лица, гласове и смях изплуват от паметта така внезапно, както гъбите никнат след дъжд. После всичко отново утихва. Афишите остават неподвижни, а срещите – само леки отпечатъци в сърцето.
гъбата с
афиши -
за миг
оживяват
отминали
срещи
Диана Тенева
Преди да разцъфне, глухарчето е просто незабележима пъпка сред тревите. Никой не предполага, че в него вече е събрана цяла вселена от крехкост и устойчивост. Така и човекът върви през ежедневието, носейки невидими битки, съмнения и надежди. Светът често се опитва да пречупи различния, да го направи еднакъв с останалите. Но както семенцата на глухарчето не се страхуват от вятъра, а му се доверяват, така и истинската свобода идва, когато приемеш себе си и позволиш на мечтите си да полетят. В тази тиха устойчивост се крие силата – не в шума на победите, а в способността да оцелееш, без да изгубиш своята човечност.
вятър разпръсква
семената на деня —
цъфти надежда
Диана Тенева
