Още преди изгрев въздухът тежи като похлупак. Листата на дърветата са застинали, птиците са замлъкнали и всичко живо е в плен на дългото очакване. Едва по обед се надига лек ветрец. Не носи прохлада – само докосва лицето, преминава през изсъхналите треви и разклаща прашните клони. В този шепот няма утеха, а смирение. Сякаш и самият вятър е разбрал, че има мигове, в които не може да промени света, а само да се присъедини към общата молба на всичко живо.
жега -
даже вятърът шепне
молитва за дъжд
Диана Тенева
"Буря" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар