В овощната градина времето тече по друг начин. Между ябълките, крушите и сливите няма нужда от обяснения. Само пчелите прелитат от цвят на цвят, а тревата приглушава стъпките. Захвърлям телефона вкъщи, забравям часовника и за първи път от дни не се опитвам да догонвам нищо. Тишината не е празна – тя е изпълнена с листен шепот, със зреещи плодове и с онзи тих вътрешен глас, който градът винаги заглушава. Разбирам, че понякога не е нужно да търсиш отговорите. Достатъчно е да останеш дълго време на място, където светът не говори по-силно от теб.
овощна
градина...
най-после мога
да чуя себе си
Диана Тенева
"Семето на живота" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар