Намерих я до контейнера – с едното око затворено, с разплетени коси и кал по избелялата рокличка. Някой беше пораснал и бе решил, че вече няма нужда от нея. Наведох се, без да я докосна. Не куклата ме натъжи, а мисълта, че някога е била нечия вселена – приспивана, прегръщана, вземана на тайни пътешествия. Детството не свършва в деня, когато играчките бъдат изоставени. То се разпилява бавно, оставайки в предметите, които вече никой не забелязва. А спомените? Може би не изчезват. Просто чакат някой случаен поглед, за да оживеят отново.
изхвърлена
кукла...
спомените от
детството
къде изчезват
Диана Тенева
 |
| "Момиченце с шапка" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар