Метличините не питат дали лятото ще бъде щедро – просто разцъфват. Гледам сините им листенца и си мисля колко приличат на човешките надежди: крехки, но упорити. Всяко носи по едно неизречено желание – за пътешествие, за среща, за обич, за дълги вечери, в които светлината не бърза да си тръгне. Лятото винаги идва с обещания, но само най-тихите от тях остават в нас и след като сезонът отмине.
метличини...
толкова много желания
за лятото
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар