Когато светът спира да се върти

Автор                                   Деметра Дулева

Издател                               ИК „Хермес”

Година                                2025

 

„Авеню Версай“ на Деметра Дулева е дълбоко човешки роман за времето, когато светът спира да се върти, но вътрешният живот на хората се разкрива с необичайна сила. Роман за човека в моменти на изпитание, когато самотата, страхът и несигурността отстъпват място на преосмислянето и надеждата. На фона на пандемията в Париж съдбите на осем различни герои се преплитат, за да покажат, че именно в моментите на изолация човек открива най-важните истини за себе си. С елегантен стил, въздействащи образи и фина наблюдателност авторката създава история за любовта, загубата, надеждата и силата на изкуството. „Авеню Версай“ не е просто роман за пандемията, а за смисъла на живота и за невидимите връзки, които ни събират дори когато сме разделени. „Авеню Версай“ е книга, която оставя усещане за топлина, надежда и вяра, че след всяко изпитание идва ново начало.

Личната еволюция в "Когато бях друга" на Ваня Донева

        Когато бях друга“ от Ваня Донева е нежна и дълбока книга с поетични импресии, която ни кани на интимно пътешествие в ритъма на сърцето. Съдейки по естетиката на корицата и жанровото определение, това са поетични откровения за паметта, промяната, търсенето на себе си и за различните „мигриращи думи“ и състояния, които човек преживява по пътя си.

 Корицата веднага задава меланхоличен и силно емоционален тон. Фината графика изобразява нежно женско лице, чиито мисли и коса се преплитат като сложен лабиринт от Морето, залезът и литналите птици в долната част подсказват за преходността на времето, за копнежа по свобода и за погледа навътре – към затихването на деня и утихването на душата. Книгата е дефинирана като „поетични импресии“. Това означава, че читателят не трябва да очаква класически стихотворения, а по-скоро кратки, силно въздействащи текстове, улавящи мигове и настроения. Основният фокус пада върху завръщането към миналото. Изследване на онези моменти, в които авторката е била „друга“ – по-неопитна, по-влюбена или просто различна версия на себе си, която времето е отдалечило, но не е успяло да заличи.

   Книга за личната еволюция, за болката и красотата от това да губиш парченца от себе си, за да откриеш нови. Стиховете следват пулса на чистото човешко вълнение, търсейки хармония с природата и вътрешния свят.

Диана Тенева

вестоносец

         Седях до прозореца в онзи особен час на деня, когато светлината започва да избледнява, а стаята се изпълва с тишина. Мислите ми се връщаха назад — към хора, места и мигове, които времето беше отнесло, но не и заличило напълно.

Тогава нещо леко докосна рамото ми. Вдигнах поглед. Над мен, почти невидимо, паячето бавно спускаше тънката си нишка. Провеси се пред очите ми, сякаш нарочно беше дошло да ми напомни нещо.

Усмихнах се. Понякога вестоносците не идват с писма. Идват тихо — на осем крака, по една сребърна нишка, и носят отнякъде забравен спомен.

 

вестоносец —

паячето над мен провеси

забравен спомен

 

Останах неподвижна. Паячето се покатери обратно и изчезна в ъгъла. А споменът остана — неочакван, неясен, но топъл. Като нещо, което никога не си забравил истински, а просто си оставил да чака своя вестоносец.

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

ценни уроци

Ропотамо -

животът тече

спокойно там

величествени гори...

сред тях Лъвската глава

извисява ръст

калдъръмени улички...

всяка къща пази спомена

за тези преди нас

изгрев над града -

светлината съживява 

и обагря всяко кътче

кървавочервен залез...

с благодарност и любов

за всеки споделен миг

приливи и отливи -

вярното приятелство

е винаги тук

ценни уроци -

докъде се простира

приятелството

Диана Тенева

ГеоПътувания

небесен огън

     Денят бавно се оттегляше. Слънцето докосваше хоризонта и небето постепенно се изпълваше с топли отблясъци. Всичко наоколо притихна — сякаш природата за миг задържа дъха си, за да види последния миг на светлината.

Тогава, нейде далеч, небето припламна. Една огнена ивица проряза синевата и превърна облаците в пламъци. Не беше ясно дали това е залезът, последният лъч на слънцето или някакво невидимо послание, изпратено от висините. Само за миг светът изглеждаше различен — по-ярък, по-дълбок, почти нереален.

 

небесен огън

припламна нейде

в края на деня

 

После светлината угасна. Но в мен остана усещането, че денят не си е отишъл напълно. Някои мигове не завършват с настъпването на нощта — те продължават да светят някъде дълбоко в нас.

 

Диана Тенева

"Огън" - Живко Тенев - Жисен

мирисът на буря

    Дъждът беше отминал внезапно. По стъклата още се стичаха последните капки, а улицата блестеше, сякаш някой беше разлял сребро по нея. Дърветата потрепваха от вятъра, натежали от вода, и въздухът беше необичайно чист. Отнякъде се чуваше далечният гръм, вече почти превърнал се в спомен.

Излязох навън. По мокрия асфалт се носеше онзи особен аромат на земя, листа и озон — мирис, който остава след бурята и сякаш разказва за нея, без да е нужно да я виждаш. Вдишах дълбоко. За миг ми се стори, че самата тишина ухае.

 

дъждът премина —

остана само

мирисът на буря

 

Стоях неподвижно и разбрах, че и в живота е така. Понякога всичко преминава — тревогата, страхът, болката. Но остават следите. Невинаги видими, понякога само като мирис след дъжд. Те ни напомнят, че сме преминали през бурята и сме останали — малко по-тихи, но и малко по-силни.

 

"Дъжд" - Живко Тенев - Жисен

бели къдели

     Следобедът беше притихнал. Морето лежеше пред мен като огромно синьо платно, върху което вятърът рисуваше и веднага изтриваше своите рисунки. Вълните идваха една след друга, разплитайки белите си коси по брега.

Гледах ги и си мислех за облаците, които сутринта плуваха ниско над хоризонта — бели къдели, отронени от небето. После вятърът ги разпиля и морето сякаш ги прибра в себе си. Остана само далечният хоризонт, чист и необятен.

 

бели къдели

разплете морето…

къде ли отидоха те

 

Дълго стоях там. Вълните продължаваха да идват и да си отиват, а аз усещах, че някои неща не изчезват — просто се разтварят в света, докато станат част от него. Може би така изчезват и спомените: неусетно се разплитат и се връщат там, откъдето са дошли.

 

Диана Тенева

"Чайки" - Живко Тенев - Жисен

Подпис

 Подпис

 

Подписва се вятърът

върху пясъчните дюни.

Боже мой, боже мой,

колко неграмотна съм аз!

И неведнъж ме е люлял

въпросът какво постигам

с тези писаници във тефтери

щом понякога и сричка

ме товари

и няма кой на вятъра подобно

моето слово ювелирно да извае

и подписа си с лекота да сложи…

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

Дъждът помни

            Докато четях, си мислех за дъжда.

За онзи дъжд, който идва след дълго засушаване и не пита какво трябва да отмие. Просто вали. Върху къщите, върху гробовете, върху старите рани. Върху думите, които никога не сме успели да кажем.

Може би и човешката душа има нужда от такъв дъжд.

Да измие обидата.

Да отнесе вината.

Да притъпи спомена.

Да остави след себе си тишина.

А понякога любовта е единственият чадър, който не ни пази от дъжда, а ни учи да останем под него.

Затворих книгата и навън валеше. Дълго гледах през прозореца.

И за първи път ми се стори, че дъждът не пада от небето.

Вали от паметта.

 

дъждът се връща —

там, където болката

още не е забравена

 

Диана Тенева

Табуле

 

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

• булгур - 200 г
• зехтин - 25 г
• сол - 1 ч.л.
• вода - 200 мл

Билки и аромати

• мента - 15 г само листата + за украса
• магданоз - 25 г само листата
• див лук - 10 г
• чесън - 2 скилидки (по желание)
• лимонов сок - 1 с.л.

Винегрет

• лимони - 1 бр. голям, сока (около 100 мл. )
• пресен лук - 250 г
• чушки - 70 г зелена + 120 г червена
• домати - 2 бр.
• маслини - 60 г (по желание) черни, обезкостени
• кимион - 1/2 ч.л. млян
• черен пипер - 1/2 ч.л. или на вкус, млян
• сол - 1 ч.л. или на вкус
• зехтин - 50 г

 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

За приготвянето на булгура съм открила един начин, който на мен лично много ми допадна и ще го споделя с вас. Вместо обикновеното попарване във вода, за да набъбне, аз ви предлагам да опитате това: Сипете към указаното количество 25 г хубав ароматен зехтин, сол и разбъркайте, за да се поеме равномерно от всяко зрънце. Налейте 200 мл студена вода и оставете настрана. След минути булгурът ще я поеме, но все още е твърд. Сложете го за 6-8 минутки в уред за готвене на пара и ще стане перфектен. Ако нямате такъв уред, друг вариант е да залеете с малко гореща вода, за да поеме и нея. По този начин зрънцата стават много по-вкусни и разделени едно от друго. За ароматите към салатата нарежете на ситно листенцата магданоз и мента, те трябва да са задължително измити и подсушени. Добавете чесъна, накълцан също на ситно, както и дивия лук. Залейте с лъжица лимонов сок и оставете настрана. Идва ред на винегрета за Табулето, за който нарежете на ситни кубчета чушките, пресния лук, доматите (без семки препоръчително) и маслините, ако ще използвате такива. Добавете подправките, сол, зехтина и лимоновия сок и разбъркайте. В купата с булгура сипете всичко - винегрета и ароматната заготовка. Разбъркайте салатата Табуле с булгур и приберете в хладилник, за да се охлади, преди да поднесете.

Рецептата е взета от recepti.gotvach.bg

 

табуле...

споделям с приятели

песните на LADANIVA

 

Диана Тенева

път към другия или когато светът замлъкне

             Париж е притихнал.

Прозорците са затворени, улиците — празни, а времето сякаш е забравило да върви. Но зад стъклата осем човешки живота продължават да дишат — всеки със своята самота, своята болка, своите неизказани думи. Пандемията е само тишината около тях. Истинското пътуване е навътре — към миналото, към другия, към онова място в себе си, където любовта и страхът се срещат.

Чета и усещам как „Авеню Версай“ бавно се превръща от улица в граница — между преди и след, между човека, когото сме били, и този, когото ще осмелим да бъдем. В ателието картините мълчат, но казват повече от думите. Прозорците не разделят — те свързват. А любовта, дори когато идва късно, дори когато боли, се оказва единственото сигурно доказателство, че сме живи.

И може би точно това остава след последната страница — не страхът от онова време, а тихата благодарност за живота. За срещите. За изкуството. За човека отсреща.

 

затворен прозорец —

светлината намира

път към другия

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

в окото на бурята

         Смрадликата трепти. Едно листо се откъсва и пада в краката ми. Мисля си колко често и аз съм била така – разлюляна от страхове, от думи, от раздели, от неща, които не мога да променя. И колко пъти съм бъркала бурята с края на света. А тя просто е минавала.

     Затварям очи. За миг няма нищо друго – само топлината в мен, тихото потрепване на смрадликата и онова необяснимо усещане, че точно тук, точно сега, съм на мястото си. В окото на бурята. И ми е топло. Не защото бурята е спряла. А защото вече не се страхувам от нея.

 

топло ми е…

смрадлика трепти

в окото на бурята

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

отворена врата

         Дълго стоях пред нея. Не знаех дали да вляза, или да остана от тази страна – там, където още бях дете, макар отдавна да бях научила как се мълчи като възрастен.

Зад вратата беше всичко мое – топлият глас, който ме викаше по име, малките ми страхове, които някога имаха значение, и онова момиче, което вярваше, че някой винаги ще го прегърне, когато му стане страшно.

Протегнах ръка към дръжката. И тогава чух себе си. Не гласа на жената, в която се бях превърнала, а тихия плач на детето, което толкова дълго бях оставяла да чака.

Влязох. Не за да се върна назад. А за да го взема със себе си. И за първи път не му казах: „Не плачи.“ Просто го прегърнах. Дълго. Може би отворената врата не водеше към миналото. Може би водеше към мен.

 

отворена врата -

в мен проплака плахо

душата на дете

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

 

 

старинен ритуал

             Площадът постепенно се изпълва с хора. Някъде заудря тъпан, след него се обажда кавал. Първите стъпки са плахи, сякаш земята си припомня стария ритъм. После ръцете се хващат, кръгът се затваря и хорото тръгва.

Шарените носии се завъртат, разлистват се като цветя и се носят, люшнати от ритъма. Стъпка след стъпка кръгът се разширява, свива се и отново се разгръща. Някой се смее, друг запява, а децата тичат край хорото, опитвайки се да уловят ритъма. В този миг времето сякаш спира – миналото и настоящето се срещат в един общ танц.

Старинен ритуал, съхранен не в книги, а в паметта на хората. Хорото събира различните в едно и превръща движението в спомен, а спомена – в бъдеще.

 

старинен ритуал -

шарено хоро завихря

спиралата на времето

 

Диана Тенева

"Пророчество" - Живко Тенев - Жисен

прохладен дъжд

     Пътеката към Крушунските водопади се виеше между свежата зеленина, а ситният дъжд полираше листата и дървените мостчета с мек блясък. Вместо да помрачи настроението ни, прохладата събуди усещането за истинско приключение. Шумът на падащата вода се смесваше с веселите разговори и смеха на групата. Всеки завой разкриваше нова каскада, нова гледка, която ни караше да забавим крачка и да се вгледаме в красотата наоколо. Сред мъгливите пръски и аромата на мокра гора почувствахме как ежедневието остава далеч зад нас.

 

прохладен дъжд...

приповдигнат е приключенският

дух на групата

Диана Тенева

ГеоПътувания

Снимка: Дечка Стефанова

звездите ронят

         Нощта е необичайно тиха. Стоя под небето и гледам как звездите сякаш се ронят една по една. Не падат шумно – само оставят светли следи в тъмнината, като мисли, които не могат да бъдат забравени.

В тази тишина човек остава насаме със себе си. Спомням си думите, които не казах, погледите, които отместих, и онези малки избори, за които тогава нямах смелост да се запитам дали са правилни. Може би грехът не винаги е голямо падение. Понякога е пропуснатата ръка, неизреченото „прости ми“, обичта, която сме оставили да чака.

Поглеждам отново към небето. Една звезда пада. И за миг ми се струва, че търси отговора вместо мен.

 

звездите ронят

тишина... къде е моят

първороден грях?

 

Диана Тенева

"Зов" - Живко Тенев - Жисен

Честна мускетарска

         Нощта е топла и тиха. Градът постепенно притихва, а над нас небето разпалва звездите си една по една. Стоим близо, без да бързаме. В такива мигове няма нужда от обещания – достатъчен е погледът, който казва повече от всяка дума.

Усмихвам се. Понякога любовта идва без тържествени речи и големи жестове. Идва като смелост да останеш до някого, докато нощта свърши, и като онова простичко желание да задържиш мига още малко.

А под моето небе нощта сякаш няма край. Само две сърца броят звездите и не искат да заспиват.

 

честна мускетарска –

ще те целувам до зори

под моето небе

 

Диана Тенева

"Честна мускетарска" - Живко Тенев - Жисен

забравих пътя

     Понякога човек не забелязва кога е започнал да се отдалечава. Един ден просто се обръща назад и разбира, че познатата пътека вече я няма. Не защото е изчезнала, а защото той самият е забравил как се стига до нея.

Може би не съм забравила пътя към теб. Може би съм забравила пътя към онази себе си, която някога без колебание е знаела как да те намери.

Но ще тръгна. Не защото помня пътя, а защото помня теб.

 

забравих пътя...

през тръстиките

към теб ще дойда

 

Диана Тенева

"Последно изпитание" - Живко Тенев - Жисен