мирисът на буря

    Дъждът беше отминал внезапно. По стъклата още се стичаха последните капки, а улицата блестеше, сякаш някой беше разлял сребро по нея. Дърветата потрепваха от вятъра, натежали от вода, и въздухът беше необичайно чист. Отнякъде се чуваше далечният гръм, вече почти превърнал се в спомен.

Излязох навън. По мокрия асфалт се носеше онзи особен аромат на земя, листа и озон — мирис, който остава след бурята и сякаш разказва за нея, без да е нужно да я виждаш. Вдишах дълбоко. За миг ми се стори, че самата тишина ухае.

 

дъждът премина —

остана само

мирисът на буря

 

Стоях неподвижно и разбрах, че и в живота е така. Понякога всичко преминава — тревогата, страхът, болката. Но остават следите. Невинаги видими, понякога само като мирис след дъжд. Те ни напомнят, че сме преминали през бурята и сме останали — малко по-тихи, но и малко по-силни.

 

"Дъжд" - Живко Тенев - Жисен