Понякога човек не забелязва кога е започнал да се отдалечава. Един ден просто се обръща назад и разбира, че познатата пътека вече я няма. Не защото е изчезнала, а защото той самият е забравил как се стига до нея.
Може би не
съм забравила пътя към теб. Може би съм забравила пътя към онази себе си, която
някога без колебание е знаела как да те намери.
Но ще
тръгна. Не защото помня пътя, а защото помня теб.
забравих пътя...
през тръстиките
към теб ще дойда
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар