Денят бавно се оттегляше. Слънцето докосваше хоризонта и небето постепенно се изпълваше с топли отблясъци. Всичко наоколо притихна — сякаш природата за миг задържа дъха си, за да види последния миг на светлината.
Тогава,
нейде далеч, небето припламна. Една огнена ивица проряза синевата и превърна
облаците в пламъци. Не беше ясно дали това е залезът, последният лъч на
слънцето или някакво невидимо послание, изпратено от висините. Само за миг
светът изглеждаше различен — по-ярък, по-дълбок, почти нереален.
небесен огън
припламна нейде
в края на деня
После
светлината угасна. Но в мен остана усещането, че денят не си е отишъл напълно.
Някои мигове не завършват с настъпването на нощта — те продължават да светят
някъде дълбоко в нас.
Диана Тенева
"Огън" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар