Вечерта е топла, въздухът трепти, а тишината сякаш очаква първия удар на токчетата. После китарата проговаря. Ритъмът се ражда бърз и неудържим – стъпка, плясък, завъртане. Червените поли се разлистват като пламъци, а погледите се срещат и разпалват невидим огън.
Фламенкото
не просто се танцува – то се преживява. В него има гордост и копнеж, нежност и
предизвикателство, тъга и радост. Всяко движение разказва история, а всеки звук
сякаш докосва най-дълбоките струни на душата.
И когато
музиката утихва, страстта още остава във въздуха – жива, необуздана,
неподозирана. Като огън, който не иска да угасне.
фламенко –
в неподозиран ритъм
екзалтира страстта
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар